Решение № 13068 от 3.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3809/2024 г.

ВАСШесто отделение03.12.2024 г.докладчик т Тодор Тодоров

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 415 / 15.01.2024 г. по адм. дело 2130 / 2023 г. на Административен съд Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: /п/ ТОДОР ТОДОРОВ Членове: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА/п/ БОЙКА ТАБАКОВА

Мотиви

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Бургас против решение 415 / 15.01.2024 г. по адм. дело 2130 / 2023 г. на Административен съд Бургас. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба Университетска многопрофилна болница за активно лечение (УМБАЛ) Дева Мария ЕООД, гр. Бургас не изразява становище. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 АПК е неоснователна. С решение 415 / 15.01.2024 г. по адм. дело 2130 / 2023 г. Административен съд Бургас е отменил писмена покана РД-25-989-7 / 31.10.2023 г. на директора на РЗОК Бургас, с която на основание чл. 76а, ал.3 от Закона за здравното осигуряване е разпоредил възстановяване на сумата в размер на 5706,97 лева, получена без основание от УМБАЛ Дева Мария ЕООД, гр. Бургас. Присъдил е разноски. Приел е, че оспореният индивидуален административен акт е издаден в нарушение на материалноправни разпоредби основание за отмяната му като незаконосъобразен по чл. 146, т.4 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че въз основа на разпоредена от директора на РЗОК Бургас проверка на УМБАЛ Дева Мария ЕООД, гр. Бургас контрольорите при административния орган са установили нарушения във връзка с изпълнението на индивидуалния договор с лечебното заведение, в частта на сключеното допълнителното споразумение 197 / 15.05.2023 г., съгласно което е извършена промяна в структурните му звена и лечебната дейност и в частност осъществяваната до него момент в отделението по кардиология с код 08.00, а след трансформирането му в клиника по кардиология с код 08.98. Според направените констатации на контролните органи, въпреки промяната в структурните звена с ежедневните файлове по чл. 366, ал.1 и ал.2, т.1 НРД за МД 2020-2022 УМБАЛ Дева Мария ЕООД, гр. Бургас некоректно е отчело дейност за м.юни 2023 г. по 5 бр. ИЗ като осъществена в несъществуващото вече отделение по кардиология вместо в клиниката по кардиология. Направено е заключение, че не са изпълнени условията за заплащане на извършена дейност, съгласно чл. 352, ал. 1, т. 5 и т. 7 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г., изразяващо се в некоректно отчитане на 5 бр. ИЗ с номера: ИЗ 5167 и 5188 по КП 29, ИЗ 5295 и 5273 по КП 33 и ИЗ 5131 по КП 30. 1. Посочено е, че за некоректно отчетената дейност лечебното заведение неоснователно е получило сума в размер на 5706. 97 лв. по фактура 1000001337/12.07.2023 г. Посочените от контролните органи, респ. от административния орган основания касаят различни хипотези от тези за некоректно отчитане на извършена дейност. Лечебното заведение е извършило предвидените в допълнителното споразумение промени, за което е уведомило контролните органи на НЗОК. Допуснатите технически несъответствия при отчитането на лечебната дейност по процесните 5 бр. ИЗ касаят грешка, която е следвало да получи нотификация за възникнал проблем, за да може да бъде отстранена в предвидените срокове. В оспорената покана е посочена разпоредбата на чл. 366, ал. 12, т. 8 от НРД за МД за 2020-2022 г., по силата на която основания за отхвърляне от заплащане по ал. 10 са несъответствия между приема на пациенти по КП и КПр и брой и вид болнични легла (съгласно правилника за устройството и дейността на лечебното заведение за срока на договора), посочени в договора. От събраните по делото доказателства не става ясно на какво основание е прието, че е налице горецитираното несъответствие. Обосновано административният съд е приел, че единственото доказано е, че след настъпило изменение в болничните звена лечебното заведение погрешно е отчело историите на заболяване не в клиника по кардиология, а в отделение по кардиология, което обстоятелство само по себе си е невярна информация и доколкото не се твърди да е попълнена умишлено по този начин, представлява форма на допусната фактическа грешка. В издадения акт не е констатирано нарушение , свързано с критериите за хоспитализация, нарушения в диагностично-лечебния алгоритъм, както и други такива в лечебната дейност или критериите за дехоспитализация. Лечението на пациентите е било необходимо, наложително и е извършено в съответствие с добрите медицински практики. Приемайки, че оспореният административен акт е издаден в противоречие с материалноправни разпоредби, административният съд е постановил правилно съдебно решение. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение