Решение № 5137 от 31.5.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационен протест на протест на прокурор при Районна прокуратура гр. Добрич против решение 270 от 05.08.2021 г., постановено по адм. дело 22/2021 г. по описа на Административен съд Добрич, с което е отхвърлен протеста на прокурора против разрешение за строеж 151/14.08.2020 г., издадено от главния архитект на община Добрич и Районна прокуратура Добрич е осъдена да заплати разноски по делото. Подателят на касационния протест поддържа, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който да се прогласи нищожността на разрешението за строеж. Ответникът главен архитект на община Добрич не изразява становище. Ответниците П. Георгиев и Н. Недев оспорват касационната жалба. Молят решението на административния съд да бъде оставено в сила, като им се присъдят направените пред касационната инстанция разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационния протест. Като взе предвид касационните основания посочени в протеста и данните по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационният протест е допустим, като подаден от страна в първоинстанционното производство, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледан по същество, протестът е неоснователен. Решението на Административен съд Добрич е постановено в съответствие с материалния закон. При съобразяване с доводите в протеста на прокурора при Районна прокуратура Добрич, които са за нищожност на разрешение за строеж 151 от 14.08.2020 г., издадено от главния архитект на община Добрич, поради противоречието му с материалноправни разпоредби, първоинстанционният съд правилно приема, че за да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка същият да породи целеното от издателя действие. Съобразно посочения критерий, нищожни са актовете издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело практически до липса на волеизявление. Противоречието с материалния закон, може да обоснове нищожност на административния акт, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. В случая при правило тълкуване и прилагане на закона административният съд приема, че изброените условия не са изпълнени и оспореното разрешение за строеж не е нищожно. С обжалваното разрешение за строеж 151/14.08.2020 г., издадено от главния архитект на община Добрич, е разрешено на ответниците П. Георгиев и Н. Недев да извършат строителство на обслужваща сграда в УПИ XI-1030, кв. 69 по плана на ЦГЧ, гр. Добрич, строеж пета категория, въз основа на съгласувани и одобрени инвестиционни проекти. Разрешението за строеж е издадено на основание чл. 148, ал.1 въз основа на виза за проектиране, издадена по реда на чл. 140, ал. 3, вр. с чл. 134, ал. 6 ЗУТ, с която в УПИ XI-1030, кв. 69 по плана на ЦГЧ, гр. Добрич е предвидена нова сграда за обществено обслужване при свободно застрояване при плътност на застрояване до 80% ; Кинт до 3.0 и мин. озеленяване 20%-1/3 дървесна растителност, при спазване изискванията за разстояние до сградите в съседните имоти и тези през улица. Проектираната сграда е със смесено предназначение и включва два офиса и апартамент за гости. Същата е на три етажа, като на първия са разположени офис и гараж за два автомобила, на втория офис с работни и обслужващи площи, а на третия апартамент за гости. В подпокривното пространство са обособени стълбищна клетка и тераса. Сградата е със застроена площ 78 кв.м., РЗП- 279 кв.м., при достигнати пл. на застояване 80% и Кинт 2.9. Същата съответства на предвижданията на издадената по чл. 134,а л. 6 ЗУТ виза за проектиране и на действащия ПУП- ПРЗ за ЦГЧ на гр. Добрич, одобрен с решение 38-3/ 31.01.2006 г. общинския съвет, с който не са определени градоустройствени параметри, начин и характер на застрояване. В този смисъл е заключението на вещото лице по приета по делото съдебно-техническа експертиза, както и представените писмени доказателства. При тези факти административният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен съгласно чл. 148, ал. 2 ЗУТ орган и при спазване на изискванията за форма (актът е писмен и е със съдържанието по чл. 148, ал. 9 ЗУТ), а при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да доведат до липса на волеизявление и да са основание за неговата нищожност. Законосъобразно е и заключението на решаващия съд, че при издаване на разрешението за строеж не са допуснати нарушения на материалноправни разпоредби, които да обосноват нищожност на акта. Одобреният инвестиционен проект и разрешение за строеж съответстват на предвижданията на действащия ПУП- ПРЗ за имота и на визата по чл. 140, ал. 3, във връзка с чл. 134, ал. 6 ЗУТ. В проекта е посочено точното местоположение на сградата, разстоянието до регулационните линии и до съседните сгради, а постигнатите с проекта показатели на застрояване съответстват на параметрите на застрояване по ПУП и визата за проектиране, съобразно стойностите, установени в чл. 38 от Наредба 7/ 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделите видове територии и устройствени зони, за урегулираните имоти за жилищно, обществено или смесено предназначение в територии от разновидност "смесена централна зона", към които се отнася и процесния. Одобреният технически проект включва всички задължителни, съобразно спецификата на обекта, части, а именно: части архитектурна, конструктивна, необходимите инсталационни части, част геодезическа, част пожарна безопасност и част енергийна ефективност. Така одобрен техническият проект е в съответствие с изискванията на чл. 20, ал.1, т. 1 от Наредба 4/ 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Доводът за непълнота на одобрения инвестиционен проект, поради липсата на част "Паркоустройство и благоустройство", е неоснователен. Както административният съд правилно приема, включването на тази част в обхвата на техническия проект не е задължително с оглед спецификата на обекта и по арг. от чл. 20, ал. 1 от Наредба 4/ 2001 г. В случая в геодезическата част на техническия проект е предвидено озеленяване и начин на отвеждане на повърхностните води, като не се установява отклонение от показателя за озеленяване, предвиден с ПУП и визата за проектиране. Действително с архитектурната част на одобрения проект площи за озеленяване не са предвидени, но в случая този пропуск не опорочава инвестиционния проект до степен на нищожност, тъй като фактически за имота е предвидено озеленяване, което съответства на показателя по ПУП и визата. Възражението, че предвидените с инвестиционния проект и разрешението за строеж гаражи не съответстват на предназначението на имота по действащия ПУП, също е неоснователно. Обратно на твърденията на касатора разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 1 т.7 от Наредба 7/ 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделите видове територии и устройствени зони в случая е неприложима, тъй като имотът не попада в зона за обществено обслужване, а в смесена централна зона за многофункционално ползване. В случая одобреният проект е съобразен с изискванията на чл. 37, ал. 3 от наредбата, според които за нови сгради и при промяна на функционалното предназначение на съществуващи сгради в територии от типа смесена централна зона" задължително се осигуряват необходимите места за гариране и/или паркиране съгласно изискванията на чл. 43, ал. 1 ЗУТ. Доводът за допуснато нарушение на чл. 108, ал. 1, изр. 2 ЗУТ също е неоснователен. Както вече се посочи одобреният инвестиционен проект съответства на предвижданията на действащия ПУП и на издадената виза за проектиране. Съображенията, свързани със запазването на съществуващата сграда и допустимостта на ново строителство в имота като характер и начин на застрояване, засягат законосъобразността на визата за проектиране, която не е предмет на оспорване. Поради всичко изложена настоящата инстанция приема, че разрешението за строеж не разкрива съществени пороци, които да водят до невъзможност актът да породи правно действие. Посочените от подателя на протеста нарушения на закона, дори да са допуснати, биха могли да обосноват незаконосъобразност на разрешението за строеж, но не и нищожност на същото. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, приема, че не са налице основания за отмяна решението на Административен съд Добрич. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставен в сила. При липсата на доказателства за действително направени разходи по водене на делото пред касационната инстанция, съдът намира, че разноски на ответниците П. Георгиев и Н. Недев не следва да бъдат присъждани, въпреки направеното искане. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,