Решение № 1857 от 11.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12994/2008 г.
ВАСVI отделение11.02.2009 г.докладчик Милка Панчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 9.09.2008 г., постановено по адм. д. № 274/2008 г. по описа на Административен съд гр. Монтана. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 1857 от 11.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12994/2008 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение от 9.09.2008 г., постановено по адм. д. № 274/2008 г. Административен съд гр. Монтана е отхвърлил жалбата на Емил Рангелов Донков от гр. Монтана против решение № 33 от 18.04.2008 г. на директора на РУ "СО" - Монтана, с което е изменено разпореждане № 1960 от 27.12.2007 г. досежно размера на осигурителния стаж - 99 г., 04 м. и 27 дни, с което му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО във връзка с чл. 68, ал. 2, тъй като няма изискуемия се сбор от осигурителен стаж и възраст. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Емил Рангелов Донков с оплакване за незаконосъобразност. Моли обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго по същество, с което бъде уважено искането му за отпускане на пенсия ОСВ. В съдебно заседание касационният жалбоподател се явява лично, поддържа жалбата и моли да бъде уважена по изложените в нея съображения. Ответникът по делото, редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. Решението е правилно и законосъобразно. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Правилно първоинстанционният съд е приел, че пенсионният орган е издал законосъобразен административен акт, като не е допуснал нарушение на материалния закон. Жалбоподателят е подал на 4.12.2007 г. заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при условията на § 4, ал. 1 от КСО. съгласно тази норма - до 31 декември 2010 г. включително лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират, ако отговарят на изискванията за сбор от осигурителен стаж и възраст по чл. 68, но не по-рано от 47 години за жените и 52 години за мъжете при първа категория труд и 52 години за жените и 57 години за мъжете при втора категория труд. Видно от данните по делото и от констатациите на назначеното вещо лице, жалбоподателят има 10 години и 1 ден трудов стаж, признат за I категория, но не отговаря на изискването по чл. 68 от КСО да са налице 100 точки като общ сбор от възраст и осигурителен стаж. Това условие не подлежи на тълкуване, поради което са без правно значение възраженията на жалбоподателя в касационната жалба относно желанието му да откупи недостигащия му трудов стаж. Донков към момента на подаване на заявлението има 99 г., 4м, и 27 дни и правилно дори само на това основание не следва да му бъде признато право на пенсия. По делото е установено и друго обстоятелство, съставляващо основание за отказ да бъде отпусната пенсия. Според общата разпоредба на чл. 94, ал. 1 от КСО - пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, а за пенсиите за осигурителен стаж и възраст - от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването. В заявлението си за отпускане на пенсия жалбоподателят е декларирал, че не се осигурява от 1.12.2007 г., т. е. че е прекратил самоосигуряването си. Но вещото лице е установило, че няма данни за самоосигуряване от 1.04.2008 г., а за месеците декември 2007 г., януари, февруари и март 2008 г., т. е. непосредствено след подаване на заявлението за пенсиониране, все още не е бил с прекратено осигуряване. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,