Решение № 11673 от 15.12.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Александрова, действаща чрез ЕТ В. Александрова с [ЕИК], чрез адв. В.Волева от САК, срещу Решение 5174 от 13.08.2021 г., постановено по адм. д. 4015/2020 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), поправено с Решение за поправка на очевидна фактическа грешка от 12.05.2022г. в частта, в която е отхвърлен иска й срещу НАП за сумата от 200 лв. до 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.С170022-023-0001786/11.05.2017 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП гр.София, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар при оспорване на постановлението по административен ред. Касационният жалбоподател поддържа, че атакуваното решение в обжалваната му част е неправилно, като постановено при допуснати нарушения на материалния закон - касационно основание за отмяната по чл.209, т.3 от АПК. Посочва, че неправилно първоинстанционния съд е приел за основателно възражението на НАП за прекомерност на адвокатското възнаграждение и е счел, че при определяне на минималния размер на дължимото се адвокатско възнаграждение следва да се вземе предвид разпоредбата на чл.11 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Излага съображения, че в случая претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерно, размерът на минималното адвокатско възнаграждение следва да се определи съгласно разпоредбата на чл.8 от Наредбата, тъй като оспореното и впоследствие отменено Постановление за налагане на обезпечителни мерки има за предмет възбрана върху два недвижими имота, т.е. материалния интерес е в размер на 73 059,20 лв. /сбора от данъчните оценки на недвижимите имота/. Иска се отмяна на съдебния акт в атакуваната част и постановяване на решение, с което да бъде уважен в пълен размер иска за присъждане на сумата от 500 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оспорване по административен ред на Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. С170022-023-0001786/11.05.2017г.. Претендират се и направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Национална агенция за приходите, чрез пълномощник ю.к.Евтимов, оспорва касационната жалба, като неоснователна и недоказана. Иска се решението в обжалваната част да бъде оставено в сила, като се претендира и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, за която решението в обжалваната част е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението в обжалваната част за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Производството пред АССГ се е развило по предявен от В. Александрова, действаща чрез ЕТ В. Александрова с [ЕИК] срещу НАП иск за сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.С170022-023-0001786/11.05.2017 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП гр.София, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение при оспорване на постановлението по административен ред, ведно със законната лихва, считано от 21.11.2017 г. до окончателното изплащане. По делото няма спор относно установената пред административния съд фактическа обстановка. В хода на съдебното производство административният съд е установил от фактическа страна релевантните за спора обстоятелства, които настоящата инстанция възприема изцяло, поради неоспорването им. Съдът е счел иска за допустим, а по същество за частично основателен. Приел е, че са налице всички предпоставки за реализиране на отговорността по ЗОДОВ - отменено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. С170022-023-0001786/11.05.2017 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП гр.София - отменено с влязло в сила съдебно решение 6937 от 21.11.2017 г. по адм.д. 7475/2017 г. по описа на АССГ, след задължително оспорване по реда на чл.197, ал.1 от ДОПК; причинени на ЕТ имуществени вреди, изразяващи се в заплатено в брой адвокатско възнаграждение, по договор за правна защита и съдействие, в размер на 500 лв. за изготвяне на жалба срещу посоченото Постановление до Директора на ТД на НАП-София и причинно - следствена връзка между претърпените вреди и отмененото постановление. Съдът се е мотивирал, че изплатеното адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на процесното Постановление за налагане на обезпечителни мерки по административен ред, който е задължителен за съдебното оспорване, може да се претендира чрез иск по чл.17, ал.6 от ДОПК във вр. с чл.1 от ЗОДОВ, че същото представлява вреда, която е в причинно-следствена връзка с отменения акт на орган на НАП, тъй като потърсената адвокатска помощ и заплатения хонорар са именно във връзка със защитата срещу Постановлението чрез оспорването му. Приел е за основателно направеното от НАП възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на осъществената защита, като е определил обезщетението в размер на 200 лв., прилагайки по аналогия разпоредбата на чл.11 във връзка с § 1 от ДР на Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Уважил е и акцесорното искане за присъждане на законна лихва върху тази сума, считано от 21.11.2017 г. - датата на влизане в сила на Решение 6937 от 21.11.2017 г. по адм.д. 7475/2017 г. по описа на АССГ. Решението в обжалваната част е валидно, допустимо, но неправилно. Съгласно разпоредбата на чл.17, ал.6 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК), задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че са налице предпоставките на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за обезщетяване на направените от ЕТ В. Александрова разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването по административен ред на процесното Постановление за налагане на обезпечителни мерки, което обжалване е задължителна предпоставка за реализиране на съдебното оспорване, завършило с отмяната му. Дължимостта на изплатеното адвокатско възнаграждение във връзка с административното обжалване на процесното Постановление е установена и с влязло в сила съдебно решение - Решение 5174 от 13.08.2021 г., постановено по адм. д. 4015/2020 г. по описа на АССГ в неоспорената му част. Спорния по делото въпрос е правилно ли първоинстанционният съд е намалил обезщетението /изплатено в брой адвокатско възнаграждение за обжалване по административен ред на процесното постановление в размер на 500 лв. / до сумата от 200 лева. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност - чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от Закона за адвокатурата. При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Нормативен израз на минималната стойност на адвокатската помощ съобразно фактическата и правна сложност на различните по вид производства е даден в Наредба 1 от 09.07.2004г., като до измененията от 2022 г. /ДВ бр.88 от 2022 г./ в нея не беше уреден минималния размер на адвокатското възнаграждение при обжалване на административни актове по административен ред. Настоящият състав намира, че неправилно първоинстанционния съд по аналогия е приложил чл.11 от Наредбата 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / в относимата му редакция/. В чл.8, раздел III от Наредбата са регламентирани възнагражденията по административни дела за една инстанция. Доколкото административното обжалване на процесното Постановление за налагане на обезпечителни мерки е задължително за обжалване на същото по съдебен ред, същото по естеството си е спорно производство, поради което адвокатското възнаграждение следва да е съобразено с размерите по чл.8. Това разрешение изрично е уредено с новата ал.4 на чл.8 от Наредба 1 /ДВ бр.88 от 2022 г./ Ето защо договореното и изплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. в производството по административно обжалване на процесното Постановление за налагане на обезпечителни мерки е съобразено с минималния размер на възнаграждението по чл.8, ал.3 от Наредба 1 /в относимата редакция/, същото не е прекомерно и се явява справедливо и обосновано по смисъла на чл.36, ал.2, изр. второ от Закона за адвокатурата. С оглед изложеното, решението в атакуваната част като неправилно ще следва да се отмени и обезщетението се присъди до претендирания размер от 500 лева /разликата от 200 лв. до 500 лв./, ведно със законната лихва върху разликата, считано от 21.11.2017 г. до окончателното издължаване. Предвид изхода на спора, основателно се явява искането на касатора за заплащане на направените за двете инстанции съдебни разноски, а именно: допълнително адвокатско възнаграждение, съгласно представения пред АССГ договор за правна защита и съдействие в размер на 246 лева и направените в касационното производство разноски в размер на 412,50 лв., от които заплатена Д.Т. в размер на 12,50 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие в размер на 400 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение