Решение № 11934 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4693/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на К. К. Д., чрез пълномощника му против решение 1918 от 27.02.2025 г., постановено по адм.д. 1101/2023 г. по описа на Административен съд - Бургас. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната на съдебното решение. В съдебно заседание претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът кметът на община Царево не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд - Бургас отхвърля жалбата на К. К. Д. против заповед РД-01-425/05.06.2023 година на кмета на община Царево, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ е наредено на К. К. Д. премахването на незаконен строеж, представляващ: 4 бр. постройки, находящи се в ПИ 66528.501.248 по КК на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], а именно:

• по западната граница на имота - 2 бр. постройки с площ и местоположение, съгласно геодезическото заснемане пореден 06, едната с площ 66 кв.м., представляваща едноетажна постройка с ограждащи стени от газобетон и покрив с дървена конструкция, който продължава пред челната фасада на постройката като покрив на навес. Свързано със стъпаловиден покрив дървена конструкция, към сграда 6, и втора постройка с предназначение за склад и кухня с площ 84 кв.м. и еднотипна конструкция, ситуирана в югозападния ъгъл на имота. В кадастралната карта на [населено място] двете постройки са отразени като една обща сграда с идентификатор 66528.501.248.6 и застроена площ от 144 кв.м.;

• по южната граница на имота търговски обект, съдържащ барплот и търговска част за маси. Над тях е изпълнен общ покрив от дървена конструкция (дървен навес) с дървени колони, стъпили на терена. Площта на дървения навес е 108 кв.м. Не е отразен в кадастралната карта;

• в югоизточния ъгъл близо до източната граница на ПИ с идентификатор 66528.501.248 с ПИ с идентификатор 66528.501.249 е изградена допълнително постройка тип бунгало с пореден 05 по геодезическото заснемане приложено към акта и площ от 72 кв.м., изпълнено с ограждащи стени от газобетон и дървен покрив. В кадастралната карта на [населено място] постройката е отразена като сграда с идентификатор 66528.501.248.5 и застроена площ от 73 кв.м..

За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за нейната законосъобразност. Приема, че строежът - 4 бр. постройки, находящи се в ПИ 66528.501.248 по КК на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица] пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. а ЗУТ, изграден без изискуемите строителни книжа. Според твърденията на К. К. Д. показанията на разпитаните по делото свидетели и приложения акт 2324 от 08.11.2024 г. за частна общинска собственост, поправен с акт 2339 от 16.01.2025 г. съдът констатира, че процесните постройки са изградени през януари 2001 г., като прави заключение, че строежът не е търпим по смисъла на § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ.

Решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до неизяснена фактическа обстановка.

Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, а именно кметът на общината, предвид факта, че по делото е установено, че строежът е пета категория.

Спорният въпрос е за евентуалната търпимост на строежа, изключваща възможността за неговото премахване. Решаващият правен извод на административния съд се базира на мотиви за липса на основанията по § 16 и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ за признаване търпимост на процесния незаконен строеж. Периодът на изграждане на незаконния строеж следва да бъде установен по безспорен начин, за което са допустими всички доказателствени средства, включително гласни доказателства, тъй като моментът на изграждане на незаконния строеж е от съществено значение за преценката за търпимост, с оглед различните режими на търпимост по § 16, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ и ПЗР на ЗИДЗУТ.

Разпоредбата на § 127, ал. 1 не обхваща всички незаконни строежи, изградени до 31.03.2001 г., а само тези, които не се обхващат от ал. 1, 2 и 3 на § 16 от ДР на ЗУТ. Това е така, тъй като нормата на § 16 от ПР на ЗУТ не е отменена със ЗИД на ЗУТ (ДВ,бр.82/2012г), т.е. тя е действаща, с визираните в нея три времеви периода - по ал. 1, ал. 2 и ал. 3, които се подчиняват на различни комулативно изискуеми предпоставки. От това следва, че новите условия за приемане търпимост на незаконен строеж по ал. 1 на § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ касаят строежите, изградени през нов четвърти период по § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ и не изисква деклариране на имота, каквото изискване е въведено в § 16. Същевременно преценката за евентуална търпимост на незаконния строеж е задължителен елемент в производството по установяване и премахване на незаконния строеж, тъй като търпимият строеж не подлежи на забрана за ползване и премахване по смисъла на § 16, ал. 1 и § 127, ал. 1 ЗУТ. В случая от съда не е установен периода на изграждане на процесните постройки, както и кой е точният период по § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ, тъй като разпоредбата обхваща период от 02.01.2001 г. (Обн. ДВ) до 31.03.2001 г. когато законът влиза в сила. Поради което е следвало да бъде уточнено дали постройките са изградени през този период. Следователно в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не установява и не изяснява правно релевантните факти, относими към приложението на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, като в решението са изложени мотиви за неприложимостта на тази норма без по категоричен начин да е установен точния период на извършване на строежа.

На следващо място съдът след разпита на вещото лице в съдебно заседание, но в противоречие с останалите доказателства по делото приема, че процесните постройки попадат извън урегулираната част на имота. По делото са представени скица 16485/15.12.2006 г., от която е видно, че ПИ с идентификатор 66528.501.248 по КК на [населено място], одобрена със заповед РД-18-52/24.08.2006 г. на изпълнителния директор на АК, с площ от 1911 кв.м., е с трайно предназначение: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м). Представен е и акт 2324 от 08.11.2024 г. за частна общинска собственост, поправен с акт 2339 от 16.01.2025 г. като в същия е посочено, че ПИ с идентификатор 66528.501.248 е с трайно предназначение урбанизирана. Също така е представено решение К3-6 от 27 септември 1995 г. на Комисията по земята като в т. V е посочено, че се променя предназначението на част от територии, в землището на [населено място], което решение е останало необсъдено от съда. В тази връзка изложеното от вещото лице в съдебно заседание остава изолирано и необосновано, тъй като противоречи на събраните доказателства по делото.

Следователно обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което същото следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото, с оглед установяване на факта дали строежът е търпим съдът следва да събере доказателства относно точния период на построяване на процесния строеж и дали попада в хипотезата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ. Следва да се изясни и въпроса в какъв вид територия попада имотът, върху който се намира процесният строеж, тъй като по делото са налице противоречиви доказателства в тази насока. В тази връзка следва да се установи допустим ли е бил строежът по действащия ПУП и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или към сегашния момент.

Разноски на страните следва да бъдат присъдени по реда на чл. 236 АПК.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,