Решение № 511 от 11.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5697/2007 г.

Решение № 511 от 11.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5697/2007 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Таня Митова Производството е по чл. 218а ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на О. А. срещу решение № 367 от 18.07.2007 г. по гр.д. № 274/2007 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение и касаторът е осъден да заплати на П. И. Й. от гр. А. сумата 6864,91 лева, съставляваща неизплатена част от възнаграждение по граждански договор за счетоводна дейност за времето от м.12.94 г. до 31.12.1995 г. - иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва и обезщетение за забава. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на съдебния акт поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила - касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК /отм./. Моли за отмяната му и за постановяване на решение, с което искът да се отхвърли изцяло, или алтернативно да се уважи частично до 30.05.2005 г. Счита, че отношенията между страните по сключения граждански договор са прекратени с изтичането на уговорения срок, който е бил до 31.10.2004 г., и след тази дата не се дължи възнаграждение по него. Ответницата П. И. Й. от гр. А. не е заявила становище. Жалбата е постъпила своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съд, като взе предвид изложените касационни основания и данните по делото, намира следното: За да остави в сила първоинстанционното решение № 130 от 29.01.2007 г. по гр.д. № 1771/2006 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е осъдена община А. да заплати на П. И. Й. от гр. А. сумата 6864,91 лева, представляваща възнаграждение за положен труд по граждански договор със законна и мораторна лихва, съставът на въззивния съд е приел, че искът е основателен за времето от м.12.2004 г. до 31.12.2005 г. Стигнал е до този извод след анализ на доказателствата, според които ищцата е изпълнявала задълженията си по сключения договор за счетоводна дейност до приключване на работата по проекта "Създаване и промоция на нов комплексен туристически продукт "С", финансиран по програма ФАР на ЕС, за срока на проекта. Първоначално срокът за изпълнението му е бил определен до 30.11.04 г., а впоследствие удължен с една година - до 30.11.05 г. Изготвени са счетоводни документи за направени хронологични синтетични и аналитични счетоводни записвания до 31.12.2005 г. Поради това съдът е приел, че крайния момент, до който ищцата е осъществявала счетоводна дейност по отчитане и приключване на проекта, е посочената дата, като е присъдил съответно възнаграждение в уговорения по договора размер - 270 евро месечно. Касационната жалба е неоснователна. Въззивният съд е съд е положил дължимата процесуална грижа и е обсъдил всички доказателства по делото, както го задължава чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.). Въз основа на тях е направил обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. При положение, че в договора е било посочено, че се сключва "за срока на проекта", а той е бил официално продължен във финансовата му част с една година, т.е. до 30.11.2005 г. /писмо на Министерство на финансите от 5.10.2004 г./, както и при данните по счетоводната експертиза, че са извършвани счетоводни дейности и приключване до края на финансовата 2005 г., въззивният съд правилно е приел, че крайният срок на дължимост на възнаграждението по гражданския договор е 31.12.2005 г. Без значение за делото е кога е приключило изпълнението на същинската работа по проекта, с оглед спецификата на осъществяваната от ответницата финансово-счетоводна дейност и необходимостта от обработка на постъпващи след това документи, извършеното разплащане и счетоводно приключване. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на трето г.о.