Решение № 231 от 30.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 949/2009 г.

Решение № 231 от 30.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 949/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. С влязло в сила решение от 13.06.2008 г. по гр. д. № 3786/2007 г. Софийски градски съд, ВК, II-Б отд., е отменил решението от 24.04.2006 г. по гр. д. № 21112/2003 г. на Софийски районен съд в частта му за отхвърляне на иска на С. П. Р. срещу Г. С. Ш. с правно основание чл. 21, ал. 2 СК за установяване частична трансформация на лични средства при придобиване на апартамент № В* находящ се в гр. С., ж. к. "Л", бул. "Х" № 2* в сградата на ЖСК "Н", вх. В, заедно с мазе и с посочени ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, за 80,22%, и е признал за установено, че ищцата е собственик на 80,22% ид. части от имота поради частична трансформация на нейни лични средства на основание чл. 21, ал. 2 СК, и е оставил в сила решението на първата инстанция в отхвърлената част за разликата над 80,22% до 81,61%. Въззивният съд е приел, че ищцата в качеството на член-кооператор в ЖСК "Н" е придобила право на собственост върху определения й с окончателен разделителен протокол на общото събрание от 3.12.1997 г. процесен апартамент, което е станало с издаването на нот. акт № 28/23.01.1998 г. по чл. 35 ЗЖСК по време на брака й с ответника, сключен на 15.05.1988 г. и прекратен с влязло в сила на 9.07.2002 г. съдебно решение. Придобиването е осъществено отчасти с лични средства на ищцата от преди сключване на брака и такива дарени й от баща й през време на брака. Съотнасяйки внесените лични средства към стойността на имота съдът е определил съотношението в проценти на 80,22%, за колкото ид. части от имота презумпцията по чл. 19, ал. 3 СК (отм.) за съвместен принос е оборена поради наличието на частична трансформация на лични средства на ищцата при придобиване правото на собственост върху имота. Подадена е молба от Г. С. Ш., чрез пълномощника му адв. А. Т., за отмяна на решението на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молителят твърди, че открил ново обстоятелство и ново писмено доказателство, което не му било известно при разглеждане на делото и оборва активната легитимация на ищцата, а именно, че решението на общото събрание на ЖСК, с което е приет окончателния разделителен протокол, въз основа на който е издаден нот. акт № 28/1997 г. за имота, е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила решение на СРС, постановено на 30.08.2005 г. по гр. д. № 1672/1998 г. Представено е и посоченото съдебно решение със заверка, че е влязло в сила на 22.11.2005 г. Ответницата по молбата С. П. Р., чрез пълномощника й адв. А. Д., в съдебното заседание изразява становище за неоснователност на молбата. Молбата за отмяна е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Не е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Нотариалният акт по чл. 35 ЗЖСК има конститутивно действие, като с него правото на собственост върху недвижимия имот преминава от ЖСК на член-кооператора. Последващата отмяна на решението на общото събрание на ЖСК "Н" от 3.12.1997 г. за приемане на окончателния разпределителен протокол не рефлектира върху вещнотранслативния ефект на този нотариален акт. Щом като на тази легитимация на двете страни са основани съображенията на съда при разглеждането на спора по чл. 21, ал. 2 СК (отм.), то наличието на обстоятелство, което може да служи като довод за нейното оспорване, не е ново обстоятелство, което да е от значение за спора и да би могло да промени извода на съда. Няма издаден последващ нотариален акт по чл. 35 ЗЖСК, който да легитимира собствеността по различен начин и да постави въпроса за преразглеждане на спора. Ето защо молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. При този изход на делото молителят следва да заплати на ответницата направените за настоящото производство разноски-адвокатско възнаграждение в размер на 4 000 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г. о.