Решение № 7490 от 3.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5405/2014 г.

Решение № 7490 от 3.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5405/2014 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Йорданка Борисова Баренска от с. Габровица, обл. Пазарджик, срещу решение № 126 от 28.02.2014 г., постановено по адм. дело № 982/2013 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик. Излага твърдения за незаконосъобразност на съдебното решение. Моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание касационният жалбоподател се явява лично. Ответникът - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Септември, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Йорданка Борисова Баренска против заповед № БП 839 от 7.11.2013 г., издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Септември. За да постанови решението си в този смисъл първоинстанционният съд е приел, че индивидуалният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, точно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е установено, че Йорданка Баренска е подала молба - декларация вх. № БП 839 от 31.10.2013 г. за отпускане на целева помощ за отопление. Изготвен е социален доклад от 6.11.2013 г., в който е посочено, че същата съжителства с лицето Христо Палийски, който притежава две жилища. Последното е установено, след извършена проверка на място и направено проучване - справка от отдел "Местни данъци и такси" при Община Септември. Направен е извод, че Йорданка Баренска няма право на целева помощ за отопление, тъй като в случая не са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и задоволяване на основните жизнени потребности на лицето, съобразно социално - икономическото развитие на страната. Въз основа на посочения доклад е издадена заповед № БП 839 от 7.11.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Септември, с която на настоящата касаторка е отказано отпускането на целева помощ за отопление. Същата е обжалвала цитираната заповед, като в отговор на това е издадено процесното решение № РД-07-44 от 6.12.2013 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане Пазарджик, с което същата е била потвърдена. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е извел извода, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в законоустановената форма, без извършени съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при липса на противоречие с материалноправни разпоредби и с целта на закона. От фактическа страна е приел, че Йорданка Баренска и Христо Палийски, които по силата на § 1, ал. 2 от ППЗСП следва да се подпомагат като семейство, притежават два имота - в гр. Белово и в м. Изворче, на 7 км. от местността Габровица., които са с предназначение - жилища. Посочил е, че наличието на втори жилищен имот е предпоставка за изключване на жалбоподателя от кръга на лицата, подлежащи на социално подпомагане. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 ППЗСП месечната помощ се отпуска, ако лицата или семействата отговарят и на допълнителното условие обитаваното от тях собствено жилище да е единствено и да не е по-голямо от размерите, които са посочени в същата разпоредба - диференцирано според броя на членовете на семейството и/или съжителстващите лица. Съгласно § 1, ал. 2 от ППЗСП съжителстващите на семейни начала лица се подпомагат като семейство. В случая е установено, че Йорданка Баренска обитава жилище в гр. Белово, което е собственост на съжителстващото с нея лице Христо Палийски. Освен това жилище семейството разполага и с второ такова, намиращо се в м. Изворче, на 7 км. от местността Габровица. По делото безспорно е установено, че постройката в м. Изворче служи за задоволяване на жилищни нужди. Наведените доводи в касационната жалба, че притежаваният имот е необитаем и не носи доходи, са неотносими. Разпоредбата, регламентираща отрицателна материална предпоставка за отпускането на социалната помощ, не изисква второто жилище да бъде реално обитавано или от него реално да се придобиват доходи. Достатъчно е такова да е налице по отношение на субекта, подал молба за отпускане на социална помощ. В случая се констатира наличието на втори жилищен имот, което е мотивирало административният орган да откаже предоставянето на целева помощ за отопление. Същият може да се ползва като вилен имот, да се отдава под наем или да бъде продаден. От показанията на свидетелите Костадинка Алексиева и Христо Палийски се установява, че същият служи за задоволяване на жилищни нужди. Обстоятелството, че имотът се намира извън регулация, както и че същият е построен незаконно, не е от значение за случая, както правилно е приел административният съд. Социалното подпомагане се изразява в предоставяне на помощи за задоволяване на основни жизнени потребности на гражданите, когато това е невъзможно чрез труда им и притежаваното от тях имущество. Право на социално подпомагане имат българските граждани, когато поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, да осигурят задоволяване на основните си жизнени потребности. В случая, след като е налице отрицателна предпоставка, за лицето не е възникнало правото на целева помощ за отопление по чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Поради това оспорената заповед, с която компетентния административен орган е отказал на касатора отпускане на целева помощ за отопление, е законосъобразна, както правилно е приел административния съд, чиито мотиви напълно се споделят от настоящата инстанция. По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна и обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,