Решение № 4742 от 9.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7306/2008 г.
ВАСIII отделение09.04.2009 г.докладчик Галина Христова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 648 от 20.02.2008 г., постановено по адм. дело № 6428/2007 г. от Административен съд - София-град. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 4742 от 9.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7306/2008 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" - НСП - МВР, чрез процесуалния му представител юрк. Ел Фичерова срещу решение № 648 от 20.02.2008 г., постановено по адм. дело № 6428/2007 г. от Административен съд - София-град (АССГ). В жалбата се обосновава неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и се иска решаване на спора по същество. Ответникът - Хюсеин Али Таки не взема становище. Процесуалният представител на ВАП пледира за основателност на касационната жалба по подробно изложени в пледоарията му съображения. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на касатора и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение АССГ е отменил заповед № ОЧ-2865 от 16.10.2007 г., издадена от директора на ГД "Гранична полиция" - НСП - МВР за налагане на Хюсеин Али Таки, гражданин на Ирак, на принудителна административна мярка "забрана за влизане в РБ" за срок от три години и е отхвърлил жалбата в останалата част, досежно оспорените заповеди № ОЧ-2863 от 16.10.2007 г. и № ОЧ-2912 от 19.10.2007 г. За да постанови този резултат съдът е приел оспорването на трите посочени заповед за процесуално допустимо. Приел е още, че процесните административни актове са издадени от компетентния орган, в кръга на правомощията му. При изготвяне на заповед № ОЧ-2865 е бил нарушен материалния закон, тъй като в същата не е обосновано приложението на т. 5 и т. 7 на чл. 11 от Закон за чужденците в РБ (ЗЧРБ). Съдът е установил, че в административната преписка се съдържат единствено данни че чужденецът е нарушил държавната граница, влязъл е в страната ни без документи за самоличност, но не са събрани данни за целта на влизането му, нито за целта на пътуването. Ето защо съдът е счел, че административният орган е постановил немотивиран акт и го е отменил. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е необходимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Възражението на касатора, че мотивите на заповед № ОЧ-2865 се съдържат в предложение рег. № 19653 от 16.10.2007 г. на началника на РГС "Елхово", от една страна, а от друга че административният орган разполага с оперативната самостоятелност по чл. 42з, ал. 2 от ЗЧРБ да преценява кога да наложи ПАМ "забрана за влизане в РБ" са неоснователни. Правилно съдът е приел така издадената заповед за незаконосъобразна, постановена в противоречие с материалния закон за немотивирана, с което е нарушена разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, независимо от оперативната самостоятелност, с която безспорно разполага административния орган. Последната не изключва задължението в рамките на административното производство в съпътстващите заповедта актове, каквото е например предложението, фактическите основания за налагането и избора на вида на принудителна административна мярка, да бъдат посочени. След като законът предвижда контрол за законосъобразност на заповедите по чл. 44 и сл. от ЗЧРБ по критериите, визирани в чл. 146 от АПК, задължението за обективиране на фактическите основания за налагане на мярката лежи върху административният орган, овластен да я наложи. В настоящия случай, в предложението на началника на РГС Елхово, макар да са посочени точно т. 5 и т. 7 на чл. 11 от ЗЧРБ, не са изследвани и посочени нито целта на влизането в страната, нито целта на пътуването на чужденеца. Ето защо решението на съда, като правилно и законосъобразно ще следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,