Решение № 8129 от 28.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12067/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по подадена касационна жалба на Н. Н. О., с адрес: гр. София, ул. ], ап. 12 срещу Решение 5192 от 01.08.2023 г. постановено по адм. дело 6412 по описа на Административен съд София-град (АССГ) за 2021 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на лицето срещу ревизионен акт (РА) Р-22002218006778-091-001 от 16.07.2020 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с Решение 897 от 14.06.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП гр. София, с който на ревизираното лице е ангажирана отговорност по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК в качеството му на управител на Медия Одит ЕООД за задължения на дружеството в общ размер на 210 665.38 лв. Според касаторът са налице всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на решението и са обосновани по следния начин: А/ Нарушение на материалния закон: Според касатора АССГ не е установил нищо от фактическа страна, а само подробно е преразказал установеното с ревизионния акт. Липсват конкретни установявания от съда по конкретни факти въпреки проведените седем открити съдебни заседания и изслушани три експертизи. Твърди, че не е установен конкретния размер на задълженията. Независимо, че отговорността се търси по ал. 1 и ал. 2 на чл. 19 от ДОПК, съдът не е установил по отделно наличието на фактическите състави и съответно размерът на отговорността по всяка от хипотезите. По отношение на отговорността на чл. 19, ал. 1 ДОПК не е ясно какъв е нейният размер и освен това не е установено укриване на факти и обстоятелства, които са препятствали събирането на задълженията. Твърди, че такива обстоятелства не са посочени в ревизионния акт, с който е ангажирана отговорността. По отношение на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК императивно се изисква дейността на управителя да е довела до намаляване на имуществото на дружеството, а от своя страна това намаление да е довело до невъзможност за плащане. Касаторът твърди, че съгласно салдата по оборотни ведомости за м.09.2015 г. са 913 000.51 лв., а крайните 1 060369.63 лв. , т.е. налице е увеличение на имуществото, което само на това основание изключва приложението на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Съдът не е предоставил възможност на касатора да събере тези доказателства. Възразява срещу установената от съда каузална връзка между твърдените действия на управител и неплащането на задълженията, като твърди, че този извод противоречи на доказателствата по делото. Б/ В касационната жалба са изложени съображения, че е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Дадените от съда указания с разпореждането за насрочване на делото са формални и бланкети. По този начин макар да има указания те с нищо не допринасят за изясняване на делото и поовалването му с относим доказателства. Според касатора е допуснато и нарушение на разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК, която има пряко отношение към попълването на делото с доказателства. В/ Касаторът счита, че решението е необосновано, тъй като е налице несъответствие между приетото от съда и установеното от доказателствата. Доказателствата по делото сочат, че не е осъществен съставът на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. Въпреки това, съдът е приел, че задълженото лице трябва да носи отговорност като трето лице по смисъла на тази разпоредба. Моли, решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, който да изясни спора и да го разреши при преценка на всички доказателства, включително и изслушване на съдебно-икономическа експертиза (СИЕ). Ответникът директорът на Дирекция ОДОП гр. София оспорва касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 13 076.62 лв. Директорът на Дирекция ОДОП гр. София е подал частна жалба срещу Определние 8348 от 02.10.2023 г. по адм. дело 6412/2021 г. по описа на АССГ, с което е оставено без уважение искането за изменение на Решение 5192 от 01.08.2023 г. по същото дело, в частта относно присъденото юрисконсултско възнаграждение. В частната жалба се твърди, че определението е неправилно, тъй като размерът на юрисконсултското възнаграждение е определен съгласно действащата наредба към момента на подаване на жалбата, а не към последното открито съдебно заседание. Твърди, че разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба 1/2004 г. е в сила от 07.11.2022 г. Промените са материалноправни и имат действие за напред и са имали действие към момента на постановяване на съдебното решение. Следвало е да бъде приложена изменената разпоредба, а не действащата към момента на подаване на жалбата, както това е сторено от АССГ. Доколкото съдът действа в условията на обвързана компетентност, същият няма правомощия да определя юрисконсултско възнаграждение под минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение, установено в Наредба 1/2004 възлизащ на 13 076.62 лв. Моли, да бъде отменено определението и да бъде присъдено в полза на НАП, юрисконсултско възнаграждение в претендирания размер. Ответникът по частната жалба Н. Н. О. я оспорва. Счита, че присъденото юрисконсултско възнаграждение е правилно установено, като уместно е приложен закона. Твърди, че на промените на Наредба 1 от 9 юли 2004, в редакцията от 2022 г. не е придадена обратна сила. Върховна прокуратура на Република България, чрез участвалия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на частната и касационната жалба. Посочва, че константна практика на ВАС е, че разноски за адвокатско възнаграждение се дължат към момента на сключване на договора за правна помощ и съдействие. Предлага определението да бъде оставено в сила. Излага съображения, че касационната жалба също е неоснователна. Правилно АССГ е преценил, че в процесния случай безспорно се установява съставомерност на отговорността по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: По касационната жалба: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АССГ е бил РА Р-22002218006778-091-001/16.07.2020 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение 897 от 14.06.2021 г. на директора на дирекция ОДОП гр. София, с който на ревизираното лице е ангажирана отговорност по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, в качеството му на управител на Медия Одит ЕООД за задължения на дружеството в общ размер на 210 665.38 лв. По делото не е било спорно, че Н. Н. О. е бил представляващ и едноличен собственик на капитала на Медия Одит ЕООД, с предишно наименование Контадор 1 ЕООД. С договор за продажба на дружествени дялове от 28.01.2016 г. задълженото лице е продало всичките дружествени дялове, представляващи 100% от капитала му на Н. Д. Д. за сумата от 5 000 лв. Обстоятелството е вписано в търговския регистър на 25.02.2016 г. Дейността на дружеството за процесните периоди е свързана с извършване на финансов одит. Дружеството има задължения, които се формират по следния начин: Корпоративен данък за периода 01.01.2011 г. до 31.12.2014 г. в общ размер на 41 760.86 лв. Задължения за ДДС за периода 01.05.2014 г. до 31.07.2015 г. в размер на 90 243.81 лв. Задължения за ДОО 2 429.70 лв. Задължения за здравно осигуряване в общ размер на 1 098.09 лв. Задължения за ДДФЛ от 01.06.2014 г. до 31.08.2015 г. в размер на 1 245.98 лв. Задълженията на дружеството за задължителни осигурителни вноски и ДДФЛ са установени във връзка с подадени декларации образец 6. Задълженията за ДДС за периоди от 01.06.2015 г. до 31.07.2015 г. са декларирани с месечни СД по ЗДДС. Задълженията за корпоративен данък за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2014 г. и ДДС за данъчни периоди от м. 05.2014 г. до м. 05.2015 г. са установени във връзка с РА Р-22221015007844-091-001 от 14.07.2016 г., който е влязъл в сила. Дружеството не е притежавало собствени активи и по сметките му не постъпват суми. Дългът му към НАП е категоризиран като трудно събираем. Ревизираното лице е продало дружествените дялове на Контадор 1 ЕООД на 28.01.2016 г. след получаване на постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМП) изх. 53-06-577 от 11.01.2016 г. за Медия Одит ЕООД в качеството на негов управител. Съдът е приел за неоснователни възраженията на ревизираното лице за ненадлежно връчване на документи по чл. 32, ал. 1 от ДОПК. Връчването на електронния адрес е потвърдено, а обстоятелството, че за ревизираното лице е било ясно в какво качество получава съобщенията не се отразява на редовността на връчването. Приходните органи са използвали легални способи за връчване на съобщения по чл. 29, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК, каквито са изискванията на чл. 32, ал. 1 от ДОПК. Органите по приходите са изпълнили процедурите за връчване по чл. 32 от ДОПК. При извършената проверка относно съответствието на ревизионния акт с материалния закон, АССГ е обсъдил двете алинеи на законовата норма, като е приел, че е осъществен съставът за ангажиране на отговорността както по ал.1, така и по ал. 2 на чл. 19 от ДОПК. Отговорността по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК почива върху недобросъвестно препятстване събирането на данъци и задължителни осигурителни вноски на задълженото юридическо лице. По делото не е било спорно, че Н. О. е имал качеството на управител по отношение на дружеството от датата на учредяването му 25.02.2011 г. до 28.01.2016 г. , когато е продало всичките си дружествени дялове. Същият е свързано лице по смисъла на §1, т.3 от ДР на ДОПК със седем търговски дружества, които имат задължения към бюджета в особено големи размери. На част от дружествата О. е управител и едноличен собственик на капитала ( Медия Венчърс ЕООД. Одит Консулт 2000 ЕООД, Медия Офис ЕООД и Медия Одит ЕООД). За да бъде ангажирана отговорността по чл.19, ал. 1 от ДОПК е необходимо на лицата да са известни съответните факти, но въпреки това при наличие на задължение за обявяването им, същите да не са ги обявили пред приходната администрация. В конкретния случай задълженията са установени във връзка с подадени от дружеството уведомления за корекция на допуснати технически грешки вх.10-53-06-1038 от 19.06.2015 г. и вх. 10-53-06-1037 от 19.06.2015 г. Грешките представляват неотчетени приходи от услуги по издадени фактури от Контадор 1 ЕООД и недеклариране на същите в дневник за продажби и СД по ЗДДС. Не е спорно, че ГД по чл. 92 от ЗКПО са подадени от О., с отразени в тях неверни данни. Установените задължения са еквивалентни по размер на обявените от О. технически грешки. Недекларирането е в резултат на съзнателни действия при наличие на умисъл, изразяващ се в подаване на уведомленията за отстраняването на допуснатите грешки. Действията са предприети шест месеца преди продажбата на дружествени дялове Контадор 1 ЕООД. Съдът е споделил извода на приходните органи, че действията на задълженото лице не са инцидентни защото имат регулярен характер и са продължили в период от четири години. За да отхвърли оспорването срещу РА, първоинстанционният съд е приел, че ревизираното лице е било управител на Медия Одит ЕООД в периодите, за които на дружеството са установени задължения за данъци и задължителни вноски, заедно със съответните лихви за забава. Ревизираното лице лично е подавало декларациите обр. 6 и СД по ЗДДС в ТД на НАП, разпореждал се е с оборотите на дружеството, оперирал е с банковата му сметка, или, изпълнена е първата предпоставка за реализиране на отговорността на касатора съгласно чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Релевантно в случая е обстоятелството, което чл. 19, ал. 2 от ДОПК свързва с характера на плащанията, а именно те да представляват скрито разпределение на печалба по смисъла на §. 1, т. 5, б. а ДР ЗКПО, както и безвъзмездно отчуждаване на активи на дружеството. Съдът е споделил и извода на приходните органи за наличие на предпоставките по чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Приел е, че извършеното на 23.09.2015 г. прехвърляне на права по предварителен договор от 12.07.2015 г. има характер на отчуждаване на имущество, като за дружеството е останало едно несигурно вземане с оглед уговорената дата на плащане 23.09.2030 г. Направен е извод, че за Контадор 1 ЕООД е налице сигурно намаляване на имуществото, което не е попълнено с недвижим имот, нито с парични средства. Разпореждането с права е след като ревизираното лице е получило съобщение за доброволно изпълнение за публични задължения на Медия Одит ЕООД на 24.06.2015 г., поради което поведението му следва да се квалифицира като недобросъвестно , т.е. налице е знание за увреждащото поведение. С 55 броя договори от 01.09.2015 г. Контадор 1 ЕООД е прехвърлило на Джей Консултинг Енд Сървисиз ЕООД свои вземания от контрагенти на обща стойност 85 426.40 лв. Предвидено е заплащане по договорите да бъде направено на 01.09.2030 г. Действията на О. според съда, навеждат на едностранно създаване на документи от името на свързани дружества, на които е едноличен собственик на капитала и управител, с цел оправдаване на съзнателното късно представяне на фактурите описани в раздел втори на решението. Според АССГ, неоснователно ревизираното лице твърди, че към 19.01.2016 г. сумата в размер на 85 426.40 лв. е били платена от Джей Консултинг Енд Сървисиз ЕООД на Контадор 1 ЕООД и е съставен приходен касов ордер. Съдът е приел, че съдържанието на представения ПКО 20160119 от 19.01.2016 г. е в противоречие с договорите от 01.09.2015 г., в които е уговорено еднократно плащане на 01.09.2030 г. Това обстоятелство, както и установената от експерта липса на счетоводно отразяване на ПКО, разколебават твърденията на ревизираното лице за твърдяното от него реално разместване на материални ценности. По делото е установено, че със спогодба от 31.12.2015 г. Контадор 1 ЕООД и Н. Н. О. са се съгласили, че към 31 декември 2015 г. Н. О. дължи на Контадор 1 ЕООД сума в размер на 39 523.02 лв. Н. О. се е задължил да заплати тази сума на Контадор 1 ЕООД еднократно на 31 декември 2030 г. С договор за прехвърляне на вземане от 31.12.2015 г. Контадор 1 ЕООД като цедент прехвърля на Джей Консултинг енд Сървисиз ЕООД като цесионер, свое вземане от Н. Н. О., възлизащо на 39 523.02 лв. Със споразумение от 19.01.2016 г. страните са развалили договор за прехвърляне на вземането от 31.12.2015 г. О. е декларирал, че до датата на споразумението от 19.01.2016 г. Медия Одит ЕООД не е получило плащане по договора за прехвърляне на цесия. Заявил е, че на 20.01.2016 г. е възстановил в брой сумата от 39 523.02 лв., за удостоверяването на което е представил копие от ПКО 20160120/20.01.2016 г. АССГ е обсъдил представените доказателства в тази насока и заключенията на вещото лице по СИЕ и въз основа на тях е приел, че към датата на прехвърляне на дружествените дялове от Контадор 1 ЕООД в имуществото на дружеството реално липсва увеличение със сумата от 39 523.02 лв. Направен е извод, че документалното оформление на отношенията е извършено в периода 31.12.2015 г. - 20.01.2016 г., т.е. след получаване от жалбоподателя на съобщение за доброволно изпълнение на публични задължения на дружеството на 24.06.2015 г. и е обоснован изводът на приходните органи, че това поведение може да се квалифицира като недобросъвестно , т.е. налице е знание за увреждащото поведение. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице по СИЕ, че през 2011 г. О. е изтеглил от банкови сметки на Медия Одит ЕООД парични средства в общ размер на 13 850 лв., през 2012 г. - в размер на 130 849.12 лв., през 2013 г. 1 400 лв., през 2014 г. - 3 000 и през 2015 г. 6 400 лв., като в счетоводната отчетност на Медия Одит ЕООД (с предишно наименование Контадор 1 ЕООД) не е водена счетоводна сметка Каса , което означава, че всички налични парични средства на дружеството са били в неговия управител. Изтеглените от управителя средства от банковата сметка на дружеството са отразявани по сметка 498/4 Други дебитори (Н. О.), като по последната са отчитани взаимоотношения на дружеството с жалбоподателя като подотчетно лице - негов ЕСК и управител. Съдът е споделил извода на вещото лице, че от Контадор 1 ЕООД са изплатени хонорари, за които не са представени по делото граждански договори за основанието на плащането или други документи, че е предоставена определена услуга на Контадор 1 ЕООД. Според съда заключението от 23.06.2023 г. и дадените от вещото лице пояснения в о.с.з. потвърждават констатациите на РД и РА, че ревизираното лице е съхранявало изтеглените парични средства от банковата сметка на дружеството през процесните периоди, респ. те са били в негова фактическа власт и той е взимал решения за задълженията на последното, които е следвало да бъдат платени. Установено е, че към 31 декември 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г. Орешеров, в качеството му на управител на дружеството, е разполагал с необходимите парични средства (лично изтеглени от него от банкова сметка на последното) и при добросъвестно управление на Медия Одит ЕООД е имал възможността да плати дължимите от дружеството данъци и осигурителни вноски за процесните периоди, но чрез теглене на парични средства от банковата сметка на дружеството той е осуетил възможността на приходните органи да съберат принудително вземанията на НАП от Контадор 1 ЕООД, която е и една от причините те да не бъдат събрани. Изложеното се потвърждава от констатацията на вещото лице Грозданов на л. 31 от заключението, че според приемно-предавателен протокол от 28.01.2016 г. е предадена цялата касова наличност на дружеството в брой в размер на 82.28 лв. По делото не е било спорно, че Н. О., в качеството си на едноличен собственик на Контадор 1 ЕООД, е взел решение от 01.10.2015 г. натрупаната към 30 септември 2015 г. непокрита загуба от минали години в размер на 7 323.11 лв, да бъде покрита за сметка на неразпределената печалба от минали години, а натрупаната към 30 септември 2015 г. и неразпределена печалба, след приспадане на загубата от минали години, да бъде разпределена сума в размер на 470 000 лв. като паричен дивидент на едноличния собственик на капитала Н. Н. О.. По делото е установено, че решението за разпределение на дивидент е взето на 01.10.2015 г., след като ревизираното лице е знаело за дължимите осигурителни и данъчни задълженията от дружеството, което според АССГ доказва неговата недобросъвестност по смисъла на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Според съда е доказано, че дружеството не е притежавало парични средства по банкови сметки или в брой, поради усвояването им от неговия управител, с което се доказва втората предпоставка по чл. 19, ал. 2 от ДОПК - ревизираното лице недобросъвестно с поведението си е намалило имуществото на задълженото лице. Съдът е кредитирал и заключението на вещото лице, по отношение на продажбата на дружествените дялове от капитала на Контадор 1 ЕООД със свързано с него дружество, като е приел, че липсва каквато и да било счетоводна документация за дружеството и какво се е случило с него при продажбата му. Направен е извод, че липсата на счетоводни записи за осчетоводяване на върнатите от свързаните лица суми бламира доказаността на реалното им постъпване в имуществото на дружеството. Според съда е доказан и следващият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК - налице е поведение, изразяващо се в плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, вкл. скрито разпределение на печалба под формата на суми, които не са свързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност, тъй като Н. Н. О., в качеството му на управител на Медия Одит ЕООД, е съхранявал лично като каса на дружеството, и които са отразени по сметка 498 Други дебитори на Контадор 1 ЕООД, общо в размер на 161 349.02 лв., които не са използвани за погасяване на задължения на дружеството или за цели, свързани с неговата дейност, с което е намалено неговото имущество. Направен е извод, че същите са били достатъчни за погасяване на главниците по публичните задължения на дружеството, но това не е сторено. Според съда е установена и причинно-следствена връзка между укриването на факти и обстоятелства и невъзможността да се събере задължението за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. АССГ е посочил, че единствено Н. Н. О., в качеството на управител на дружеството, е имал право да се разпорежда с паричните средства от банковата му сметка за процесните периоди, както и че в счетоводната отчетност на дружеството не е налична счетоводна сметка за налични парични средства в брой (сметка Каса). Изтеглените парични средства от банковата сметка на дружество са предоставяни на датата на тегленето им на жалбоподателя като служебен аванс, който впоследствие е отчитан. Констатирано е, че към 31.12.2012 г. дружеството има вземане от О. в размер на 140 758.74 лв. при допълнително установени задължения на Медия Одит ЕООД с РА Р-22221015007844-091-001/14.07.2016 г. за корпоративен данък за 2011 г. в размер на 1 255.05 лв., към 31.12.2013 г. вземане 133 480.49 лв. при допълнително определени задължения за корпоративен данък за 2012 г.- 12 322.03 лв., към 31.12.2014 г. вземане 117 210.23 лв. при установени допълнителни задължения за корпоративен данък - 1 311.67 лв. и ДДС 1 41.05 лв. Към 31.12.2015 г. не е налице вземане на дружеството от жалбоподателя, тъй като дължимите от него суми в размер на 39 523.02 лв. са цедирани на Джей Консултинг Енд Сървисиз ЕООД (на 01.09.2015 г.). Направен е извод, че за процесните периоди по банковата сметка на дружеството са постъпвали суми в размер, който е бил достатъчен за погасяване на задълженията, но въпреки това, лицето недобросъвестно е извършило плащания в пари от имуществото на дружеството, представляващи разпределен дивидент, в резултат на което имуществото на дружеството е намаляло и по тази причина не са погасени задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски за процесните периоди. Установена според първоинстанционния съд е и причинно-следствената връзка (четвъртата предпоставка) между поведението на управителя и невъзможността да бъдат събрани установените с РА публични задължения. Ревизираното лице е било наясно за задълженията на дружеството, разполагало е със средства да плати задълженията и въпреки това не го е сторило, като с поведението си умишлено е довело дружеството до невъзможност да заплати публичните си задължения. В случая не е спорно, че всички документи са подавани именно от ревизираното лице. Според първоинстанционният съд е налице причинно-следствена връзка между извършеното теглене на пари от сметката на дружеството и невъзможността същото да погаси част от публичните си задължения (съответен на размера на изтеглените суми). Направен е извод, че по делото не е доказано несъбираемостта на вземанията да се дължи на друга причина, освен на поведението на управителя. Решението е правилно. Неоснователни са оплакванията на касатора, че съдът не е изложил собствени мотиви, във връзка със спора по делото, както и че решението е необосновано. АССГ е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е обсъдил подробно заключенията на приетите по делото експертизи, като е отделил спорното от безспорното и правилно е установил фактическата обстановка по спора. Предмет на касационна проверка в настоящия случай е наличието или липсата на предпоставките по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. Разгледани са по отделно хипотезите на двете правни норми и са обсъдени предпоставките при които възниква отговорността на управителя. В случая не са спорни част от общите предпоставки на посочените две хипотези ревизираното лице е субект на отговорността по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК за публични задължения на Медия Одит ЕООД, възникнали в периода от 2011 г. до 2015 г., през който е била едноличен собственик на капитала, представляващ и управител на задълженото лице. По делото установен размерът на задълженията на дружеството, както обстоятелството, че същите са възникнали във връзка с подадени от ревизираното лице декларации образец 6, СД по ЗДДС, както и във връзка с влязъл в сила ревизионен акт Р-22221015007844-091-001 от 14.07.2016 г. издаден на дружеството. Нормата на чл. 19 от ДОПК урежда два отделни състава на отговорността и прояви на неправомерно поведение на третото лице (орган управление или управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2) укриване по ал. 1 и извършване на плащане или отчуждаване на имущество по ал. 2, водещи до невъзможност съответните задължения да бъдат събрани чл. 19, ал. 1, респективно погасени чл. 19, ал. 2. В хипотезата на ал. 1 отговорността е за пълния размер на задълженията, а в хипотезата на ал. 2 до размера на плащането, респ. отчуждаването. По отношение въпроса налице ли са изискуемите предпоставки по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, следва да бъдат споделени мотивите на административния съд. По делото не е било спорно, че СД по ЗДДС са подавани от Н. Н. О.. Посочено е, че жалбоподателят в качеството на управител и представляващ дружеството е имал задължения да подава декларации за облагане с корпоративен данък и ДДС, с които коректно да декларира съответните факти и обстоятелства за данъчното му облагане, което не е направил, предвид подадени от самия него уведомления за корекция на допуснати технически грешки вх. 10-53-06-1038 от 19.06.2015 г. и вх. 10-53-06-1037 от 19.06.2015 г. по регистъра на ТД на НАП София, офис Център. След като данъчните и осигурителни задължения на дружеството са декларирани от управителя О., при липса на данни за друго упълномощено лице, правилен и обоснован е изводът на ревизорите за знание у ревизираното лице. Обстоятелства относно знание на ревизираното лице за увреждащи дружеството действия от негова страна подробно са изложени от АССГ, поради което не следва да се преповтарят. Разминаването между декларираното и действителното е укриване, а от събраните по делото доказателства се установява, че поведението на управителя не е инцидентно или се дължи на еднократен пропуск. Напротив в продължение на дълъг период от време не са отчитани сделките на дружеството. В случая субективната страна на деянието е установена с допустимите доказателствени средства. Правилно, първоинстанционния съд е приел, че в случая са налице и основанията за ангажиране отговорността на ревизираното лице по чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Субект на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК е лице, намиращо се в определена правна връзка със задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК. Възможни субекти на отговорността са управител, член на орган на управление, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и т. 2. Основание за отговорността е недобросъвестното извършване на действия, водещи до намаляване на имуществото на задълженото лице, което е причина да останат непогасени задължения за данъци и/или за ЗОВ. Отговорността е за непогасените публични задължения и е до размера на извършените плащания, респ. до размера на намалението на имуществото (ал. 2 и ал. 4 на чл. 19 ДОПК). В приложимата към разглеждания случай разпоредба на чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК действието на имуществено разпореждане е извършването на плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчуждаване на имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните. Относима към спора е хипотезата на плащане на пари от имуществото на главния длъжник, представляващо скрито разпределение на печалбата, както и разпределянето на дивиденти. Според легалната дефиниция по § 1, т. 5, б. а ДР на ЗКПО скрито разпределение на печалбата са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви а и б . В разглеждания случай не се спори, че от банковата сметка на дружеството са теглени регулярно големи суми в полза на управителя, които не е доказано да са използвани за дейността на дружеството. Не са установени налични пари в каса и в банкови сметки на дружеството, тъй като същите са теглени и съхранявани от управителя. Няма доказателства, че тези средства са разходвани за нуждите на дуржеството. Следователно е налице и предпоставката по чл. 19, ал. 2 от ДОПК ревизираното лице недобросъвестно с поведението си е намалило имуществото на задълженото лице, в резултат на изтеглени парични суми от банковите сметки на дружеството, без да се удостовери с каква цел са теглените суми, както и разпределянето на дивиденти. В случая първия и втория елемент на отговорността се установяват от доказателствата по делото. От страна на ревизиращите органи са конкретизирани действията, които обосновават отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, като мотивите на АССГ в тази насока се споделят напълно от настоящият състав и не следва да се повтарят. Въз основа на изложените факти и съвкупната преценка на доказателствата по делото, касационната инстанция счита за доказани недобросъвестността и причинно-следствената връзка в хипотезата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. В случая, от доказателствата по делото е установено теглене на значителни по размер суми от банковите сметки на дружеството, което е осъществено от управителя и в ревизирания за дружеството период. Налице е и безвъзмездно отчуждаване на имуществото на задълженото лице, обосновано от прехвърлянето на права по предварителния договор от 12.07.2011 г. По делото е установено, че разпореждането с права е извършено на 23.09.2015 г., т.е. след получаване от ревизираното лице на съобщение за доброволно изпълнение на публични задължения на Медия Одит ЕООД на 24.06.2015 г. Настоящият състав напълно споделя извода на АССГ, че поведението на О. е било недобросъвестно , т.е. налице е знание за увреждащото поведение и същото е единствената причина довела до неплатежоспособност на юридическото лице за плащане на публичните му задължения. Ревизираното лице не е ангажирало доказателства, че изтеглените суми са били използвани във връзка с дейността на предприятието. В тази насока съдът правилно е кредитирал заключението на вещото лице по СИЕ. Доказателствената тежест, е изцяло за ревизираното лице, като лице черпещо благоприятни правни последици от осъществяването на тези твърдения за настъпването на положителни факти от обективната действителност, както по правило на чл. 170 от АПК, така и на общото такова на чл. 154 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, с която очевидно оспорващия не се е справила. Както в хода на административното производство, така и пред съда ревизираното лице не ангажира каквито и да е доказателства, от които да е възможно проследяване на посочения паричен ресурс, така че да се приеме че същият е бил използван за дейността на дружеството. При това положение се обосновава извод, че средствата, изтеглени от сметката на дружеството по същество представляват скрито разпределение на печалба в полза на управителя. Налице е и четвъртата предпоставка по чл. 19, ал. 2 от ДОПК ревизираното лице недобросъвестно с поведението си е намалило имуществото на задълженото лице. По отношение на причинно-следствената връзка, следва да се съобрази, че същата представлява обусловеност на несъбираемостта на публичните задължения като пряка последица от действията, с които преднамерено е намалено имуществото на задълженото лице. Правилен е извода на административния съд, че в случая е налице скрито разпределение на печалба по смисъла на § 1, т. 5, б. а ЗКПО. В случая е налице и безвъзмездно отчуждаване на имуществото на дружеството от страна на управителя, което представлява недобросъвестно действие по чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Липсата на активи за погасяване на установените публични задължения е безспорно установена по делото от събраните доказателства във връзка с проведеното изпълнително производство за принудително събиране на публичните вземания. От страна на приходната администрация са предприети действия за принудително събиране на установените публични задължения, включително чрез налагане на запор върху банкови сметки. След извършено проучване е установено, че дружеството не разполага с имоти и активи, които могат да обезпечат задълженията му, липсват авоари по банкови сметки, поради което дълга на дружеството е категоризирано като несъбираем. Съвкупната преценка на специфичните за случая обстоятелства извършените действия водещи до намаляване имуществото на дружеството, както и отчуждаване на дружествените дялове без данни за реалното им плащане и непредставяне на счетоводна и финансова документация от страна на ревизираното лице, правилно е навела приходните органи до извода за осъществяване на фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Не е обосновано и оплакването за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от страна на съда. Съдът е разпределил правилно доказателствената тежест на страните, като им е дал конкретни указания в тази насока. Не е нарушена и разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК, съобразно която страните са длъжни да съдействат за установяване на истината. За изясняване на спора са приети няколко заключения на вещи лица, които са обсъдени от съда и правилно са кредитирани като обективни и кореспондиращи на събраните по делото доказателства. В случая не е било необходимо назначаването на нова СИЕ, тъй като предходните заключения дават отговори на спорните въпроси и назначаването на нова експертиза не би допринесло за изясняване на спора. В обобщение, решението като валидно и допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, същото се явява основателно. При определяне на неговия размер, съдът съобрази следното: С решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, в което е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което настоящият съдебен състав счита, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, а оттук и следващите се размери на юрисконсултски възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Съобразявайки горното, настоящият състав намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1700 лв. По частната жалба: Частната жалба е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение е оставено без уважение искането на директора на Дирекция ОДОП София за изменение на решение 5192 от 01.08.2023 г., постановено по адм. дело 6412/2021 г. по описа на Административен съд София-град, в частта му за разноските. Съдът е приел, че юрисконсултското възнаграждение, дължимо в полза на НАП, следва да се определи съобразно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията действаща към момдента на подаване на жалбата (ред. д.в. бр. 68/2020 г.). Определението е правилно, макар и не по съображенията изложени в него. Претенцията за присъждане на разноски, в т.ч. за адвокатско и юрисконсултско възнаграждение, се предявява до приключване на устните състезания по делото. В разглеждания случай тази претенция е предявена от ответника (в първоинстанционното производство), в открито съдебно заседание на 03.07.2023 г. Към този момент приложима е разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията - изм. ДВ, бр. 88 от 2022 г. от 04.11.2022 г.), предвиждаща, че за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2. Следователно, приложима при произнасянето на съда по разноските е била новата редакция на Наредба 1/09.07.2004 г. При произнасянето си по частната жалба, настоящият състав следва да съобрази и решение на СЕС по дело С-438/22 г. По изложените по-горе съображения относно определяне размерът на разноските във връзка с тълкуването на СЕС, намира, че присъденото юрисконсултско възнаграждение е завишено, но не може да бъде коригирано. Частната жалба е подадена от Директора на дирекция ОДОП гр. София, а действията по обжалването не трябва да водят до негативно засягане на страната упражнила правото си на обжалване. По тези причини определеното юрисконсултско възнаграждение не следва да бъде намалявано, въпреки наличието на условия за това. Недопустимо е поради обжалването да се влошава положението на подателя на жалбата. По гореизложените съображения, обжалваното определение като краен резултат следва да бъде оставено в сила, без да бъде коригиран присъденият размер на разноските пред АССГ. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,