Решение № 4928 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 447/2013 г.

Решение № 4928 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 447/2013 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при община Бургас срещу решение № 2017 от 27.11.2012 г. по адм. дело № 1533/2012 г. по описа на Административен съд Бургас. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът едностранчиво е ценил доказателствата по делото, като не е обсъдил представените пътни листи и протоколите, които удостоверяват извършването на спорната услуга в района на летището. Заявява, че районът е включен в заповедта на кмета на община Бургас и съвкупно от всички доказателства се установява, че услугата реално е предоставяна от общината. Иска се отмяна на решението на административния съд, като се постанови ново по съществото на спора, с което жалбата на дружеството срещу процесния АУЗД, в частта му в която е определена такса "Поддържане чистотата на обществените територии", да се отхвърли. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции. Ответникът "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД, гр. Варна, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и иска решението на първоинстанционния съд като законосъобразно и правилно да се остави в сила. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е обсъдил всестранно и задълбочено релевантните за спора факти и обстоятелства. Установил е, че на "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД като концесионер на Летище Бургас е издаден АУЗД № 70-00-140 от 24.04.2012 г. от орган по приходите при Община Бургас, съгласно който за периода 1.01.2012 - 31.12.2012 г. е установено задължение на дружеството за ТБО в общ размер 159 077,68 лв., от които 140 969,68 лв. за услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" и 18 108,00 лв. за услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци. Органът по приходите е обосновал акта си на заповед на кмета на община Бургас № 2616 от 28.10.2011 г., издадена на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, от която се установявало, че районът на ТД "Изгрев", към който се твърди, че принадлежат кв. Сарафово и Летище Бургас, е бил обект на услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Вземането е оспорено от концесионера с твърдението, че услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване не му е предоставена от община Бургас. В подкрепа на това твърдение са представени множество договори, като концесионерът твърди, че услугите са извършвани от търговски дружества, с които същият има сключени договори за възлагане на услугите и тези именно дружества са извършили поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в района на летището. Събрани са също така гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Димова и Банков (стр. 695 - 696 от делото на АС Бургас), че външни дружества, с които концесионерът е сключил договори, са извършвали дейността по събиране, измитане и почистване на боклука от цялата територия на летище Бургас. Поддръжката и почистването на зелените площи на летището също се е извършвало по сключен договор с външно дружество. Свидетелят Банков, началник отдел "Сигурност" на процесния обект е свидетелствал, че на летището има строг пропускателен режим и че за изпълнението на каквито и да било дейности лицата и фирмите следва да имат сключен договор с "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД, същият твърди също така, че такива пропуски не са издавани на служители на дружеството "Титан Бургас". Със свидетелски показания също така е установено, че служителите на "Титан Бургас" са извършвали дейността по сметосъбиране и сметоизвозване на контейнерите в близост до паркинга на летището, като територия, прилежаща към кв. Сарафово. От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза е установено, че територията на летище Бургас е урбанизирана територия за движение и транспорт и не е част от населено място. Установено е също така, че на територията на летището няма имоти, които да са с предназначение за обществено обслужване. Границата между летище Бургас и кв. Сарафово е поземлен имот с идентификатор 07079.1.933, което е път от републиканската пътна мрежа Бургас - Варна. От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза е установено, че в план-сметката, приета от община Бургас за 2012 г., няма предвидени мероприятия и дейности за поддържане чистотата на територията, конкретно за летище Бургас, тъй като този документ не предвижда конкретни мероприятия и дейности, а обобщени прогнозни стойности. При тази фактическа обстановка, която административният съд е приел за безспорно установена, същият е извел извод, че процесният АУПОВ е издаден в нарушение на материалноправните разпоредби на закона, тъй като с него е установено задължение за дружеството - жалбоподател за услуга, която не е предоставена от община Бургас. Първоинстанционният съд е изложил съображения, че от събраните по делото доказателства не се установява територията на летище Бургас да попада в обхвата на заповед 2616 от 28.10.2011 г. на кмета на община Бургас, с която са определени границите на районите на територията на общината, включени в системата на организирано поддържане на чистотата, в които през 2012 г. ще се предоставят и услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Наред с изложеното по делото не са представени доказателства, които да доказват реалното предоставяне на тази услуга. Напротив, от експертизите, свидетелските показания и представените от концесионера писмени доказателства, безспорно се е установило, че дейността "поддържане чистотата на територията на летище Бургас" се извършва от лица, наети от "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД за негова сметка. Решението е правилно. Основните оплаквания в касационната жалба се свеждат до превратно тълкуване на представените от страна на община Бургас пътни листи и протоколи, както и до необоснованост на решението, тъй като съдът е направил неверни изводи за принадлежност към населеното място и предоставянето на услугата, в резултат на което неправилно е приложил материалния закон. Административен съд Бургас е обсъдил всички събрани по делото доказателства, като обосновано е приел, че по делото не са ангажирани доказателства за реалното предоставяне на услугата поддържане чистотата на територията на летище Бургас. Обстоятелството, че решаващият състав е възприел доводите на жалбоподателя, респективно че не е възприел възраженията на процесуалния представител на административния орган, който носи тежестта на доказване съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК и следва да обоснове категорично реалното предоставяне на услугите, не може да бъде квалифицирано като необоснованост, тъй като изводите на съда в тази насока са логически съответни на фактите по делото. Противно на изложеното в касационната жалба, първоинстанционният съд е анализирал подробно представените по делото Протоколи за извършена работа от "Титан Бургас", както и пътни листи, касаещи изминат маршрут от и до кв. Сарафово. Направил е верни изводи, че и двете категории документи са неотносими към процесния казус, защото протоколите удостоверяват извършването на дейности по почистване на територията на км. Изгрев, кв. Сарафово, а летището е извън територията на последния и границата между тях е имот, представляващ път от републиканската пътна мрежа, а пътните листа касаят извършването на услугите по сметосъбиране, които не са предмет на настоящото производство. Предвид липсата на доказателства за реално извършване на услугите по поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в района на летище Бургас от страна на общината, както и на множеството писмени доказателства, представени от "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД, че същата дейност се извършва от лица, наети от концесионера за негова сметка, то правилен е изводът на съда за недължимост на таксите за процесния имот. Не са налице и доказателства, че територията на летище Бургас, макар и урбанизирана територия по смисъла на ЗУТ, е част от населеното място. В този смисъл е и заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, където изрично е посочено, че територията на летище Бургас не е част от населеното място и не е част от кв. Сарафово, тъй като границата между тях е път от републиканската пътна мрежа Бургас - Варна. Няма и доказателства консорциум "Титан Бургас", нает от община Бургас, да извършва дейности по почистване в района на кв. Сарафово, да е извършвал дейността "поддържане на чистотата" на територията на летище Бургас, доколкото такива са събрани само за дейността сметосъбиране. Предвид изложеното, решението не страда от пороците, посочени в касационната жалба, и следва да бъде оставено в сила. С оглед крайния резултат и предвид изрично направеното искане от процесуалния представител на дружеството за присъждане на разноски за защита от юрисконсулт, Община Бургас следва да бъде осъдена да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, определено съобразно чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 3269.40 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд,