Решение № 3439 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6131/2012 г.

Решение № 3439 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6131/2012 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Варна срещу решение № 941 от 6.04.2012 г., постановено по адм. дело № 217/2012 г. от Административен съд - Варна. В касационната жалба се съдържат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на чл. 21, ал. 3 от АПК, във вр. с § 1, т. 1 от ДР на Закона за администрацията (ЗА). Ответникът - Станко Петров Божков, от гр. Варна, в писмен отговор по жалбата я оспорва като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изказва мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Варна, в производство по реда на чл. 145 и сл., във вр. с § 8 от ПЗР на АПК, е отменил отказ, обективиран в писмо изх. № ЗАО-30707/14.12.2011 г. на зам. кмета на община Варна за заверка на молба-декларация по искане № ЗАО-30707/3.09.2011 г. на Станко Петров Божков за 232 кв. м. ид. ч. от ПИ с идентификатор 10135.2515.970-970 по ПНИ на м. "Ален мак" и е върнал преписката на административния орган за извършване на исканата административна услуга - заверка на молба-декларация в сроковете по чл. 57 от АПК. За да постанови този резултат, съдът е приел, че когато административният орган е сезиран с искане за извършване на административна услуга, чието осъществяване попада в кръга на неговите компетенции, същият бил длъжен и то в условията на обвързана компетентност, да удостовери исканите факти и обстоятелства или мотивирано да откаже извършването на административната услуга, като в конкретния случай следвало да завери молбата-декларация за снабдяване с документ за собственост по обстоятелствена проверка на недвижим имот. Административният орган не бил оправомощен да се произнася дали молителят има право на собственост върху имота и дали с издаването на удостоверението биха се засегнали права на трети лица, а само да удостовери данни. Дори при конкуренция на права върху имота, административният орган бил длъжен да издаде искания документ, тъй като противното щяло да означава разрешаване на граждански спор. В конкретния случай, според съда, не били налице законови пречки за издаването на исканите документи. Решението е правилно. При правилно изяснена фактическа обстановка и събрани в пълен обем доказателства, съдът е направил анализ на доказателствата, направил е верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Правилно първоинстанционният съд е приел, че компетентността да извърши проверката за правото на собственост принадлежи единствено на нотариуса в охранителното производство. Извън компетентността на административния орган е възможността да преценява наличието или отсъствието на предпоставките за придобиването на правото на собственост върху имота по обстоятелствена проверка, за който е поискано издаването на удостоверението. В удостоверението следва да се отбележат единствено данните за имота; да се отрази съществуването на акт за общинска собственост; евентуално - какви са данните за собствеността върху имота според регистъра. В случая попълването на молбата-декларация от административния орган е било необходимо за издаването на констативен нотариален акт за собственост на имота по реда на чл. 587 от ГПК. Отказът на административния орган да извърши административната услуга е незаконосъобразен, тъй като лишава молителя от възможност да инициира провеждане на охранително производство за издаване на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка. В конкретната хипотеза кметът на общината не притежава правомощие да установява правото на собственост на молителя, а само да завери молбата - декларация. В тази връзка следва да се има предвид и обстоятелството, че доказателствената сила на констативния нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка по реда на чл. 587 от ГПК, е оборима и всяко трето лице може да докаже в производство по чл. 537, ал. 2 от ГПК, че титулярът по нотариалния акт не е собственик. При възникнал спор за материално право компетентен да се произнесе е единствено гражданският съд по реда на общото исково производство. Удостоверителната част от молбата-декларация е административна услуга и по смисъла на § 1, т. 2, б. "в" от ДР на Закона за администрацията (ЗА), кметът е следвало да извърши административната услуга и да попълни удостоверителната част на молбата-декларация с данните за имота, с които разполага. По изложените съображения решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК настоящият състав на Върховният административен съд, трето отделение,