Решение № 12957 от 2.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15826/2014 г.

Решение № 12957 от 2.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15826/2014 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Полицейски орган (ПО) при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - София, подадена чрез процесуален представител срещу решение № 1024 от 17.11.2014 г. по административно дело № 761/2014 г. от Административен съд - София-област, с което е отменена издадена от него заповед за задържане с рег. № 200/01.07.2014 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Христо Мирославов Моев чрез процесуален представител, в представено писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но при неправилно приложение на материалния закон. Решението е правилно. Обжалваната пред първоинстанционния съд заповед е издадена на 01.07.2014 г. от инсп. Пондев - ОР при ОДМВР София, с която на основание чл. 63, ал. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), като заподозрян в извършване на престъпление по чл. 195 от НК по ДП 55/2013 г. по описа на ОДМВР - София е задържан за срок от 24 часа Христо Моев. Правилно в обжалваното решение е прието, че посоченият в акта законов текст е ирелевантен за случая, доколкото в редакцията му, действала към момента на постановяване на акта урежда възможността дейността на полицейските органи по противодействие на престъпността и опазване на обществения ред да се подпомага от извънщатни сътрудници. При това обоснован и съответен на закона е изводът на първоинстанционния съд, че това противоречие между фактическите основания и правната квалификация е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при което правилно като резултат заповедта е отменена като незаконосъобразна. Неоснователни са наведените доводи в касационната жалба, че в случая от представените доказателства към преписката се установява съпричастност на Моев към извършено престъпление и в случая е възможно да бъде приложена разпоредбата на § 21 от ПЗР на ЗМВР са неоснователни. Дали в административната преписка са налице данни, че дадено лице е извършило престъпление, не може да обоснове извод за изпълнение на законовите изисквания при издаването на заповедта, доколкото актът е издаден при позоваване на законовата уредба за дейността на извънщатните сътрудници. Неоснователен е и доводът, че в случая производството е започнало по реда на ЗМВР - отменен с ДВ, бр. 53/27.06.2014 г. и следва да приключи по реда на този закон. Разпоредбата на § 21 ПЗР ЗМВР касае започналите административни производства, а не наказателните такива. Фактът, че ДП 55/2013 г., което е наказателно, а не административно производство е започнало при действието на ЗМВР (отм.) не води до извод, че и административното производство по издаването на заповедта е започнало при действието на този закон. Още повече, че от доказателствата по делото не се установява административното производство да е започнало преди датата на издаване на акта. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото ОДМВР София следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски в размер на 400 лв., представляващи хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение