Решение № 10034 от 5.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 233/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториална дирекция (ТД) Северна морска към Агенция Митници, чрез процесуален представител - гл. юрк. А. Шулева, против Решение 236/11.11.2020 г. по адм. дело 287/2020 г. на Административен съд (АС) Сливен, с което е отменено Решение към MRN: 19BG002002001187R0/24.01.2019 г., с peг. 32-213922/23.07.2020 г. на Директор на ТД Северна морска към Агенция Митници, и ТД Северна морска е осъдена да заплати на Симо Ко ЕООД, разноски в размер на 970,00 лева.

В касационната жалба се поддържа, че съдебното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Изразява се убеждение, че правилно митническият орган е приел, че следва да се приложи чл. 140 пар. 2 от МКС, и мотивирано е решил, че стойността на стоките не може да се определи по реда на чл. 70 параграф 1 от Кодекса, като се счита, че в случая е било налице основание за пристъпване към прилагане на вторичните методи за определяне на митническата стойност. Посоченото наложило, според касатора, митническата стойност на стоките да бъде определена на основание чл. 74, пар. 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013, при използвана договорната стойност на сходни стоки. Наред с изложеното се посочва, че задачата на вещото лице по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) не е пряко относима към определената на основание чл. 74, пар. 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013 г. стойност на сходни стоки. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Симо Ко ЕООД срещу решението на директора на ТД Северна морска. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.

С молба, подадена на 12.04.2021 г. от процесуалния представител на директора на ТД Северна морска при Агенция Митници - гл. юрк. А. Шулева, е направено искане за спиране на съдебното производство и отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) по конкретно поставени въпроси.

Ответникът Симо Ко ЕООД, гр. Сливен, с ЕИК:[ЕИК], чрез процесуалния му представител - адв. С. Желязкова, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени както в писмен отговор, така и в писмени бележки. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция съгласно представен списък.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Сливен е било Решение към MRN: 19BG002002001187R0/24.01.2019 г., с peг. 32-213922/23.07.2020 г., издадено от директора на ТД Северна морска към Агенция Митници, с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 19, ал. 1 и ал. 7 от Закона за митниците (ЗМ), във връзка с чл. 74, пар. 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във връзка с чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 77, пар. 1, във връзка с чл. 85, пар. 1, вр. чл.101, пар. 1 във връзка с чл. 102 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС, във връзка с чл. 59 от АПК е: отказано приемането на митническата стойност на декларираната стока с 1 по митническа декларация (МД) MRN: 19BG002002001187R0/24.01.2019 г. и е определена нова митническа стойност за внасяните от Симо Ко ЕООД стоки по същата декларация, като е увеличена митническата стойност на внасяната стока и дължимото ДДС и са определени за довнасяне държавни вземания мито в размер на 2956,16 лева и ДДС в размер на 4069,07 лева, ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 114, пар. 1 и пар. 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и чл. 59, ал. 2 от Закон за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).

По констатациите на митническия орган с митническа декларация 19BG002002001187R0/24.01.2019 г. Симо Ко ЕООД е декларирало данни за доставка на стоки за режим допускане за свободно обращение, а именно стока 1 чехли с горна част и ходила от пластмаси, свързани към ходилото чрез цапфи 11 712 чифта, с код по ТАРИК: 6402200000 и 3292 кг нето тегло. Стоката е с държава на произход Китай, с условие на доставката - FOB Ксиямен. Декларираната от титуляра на режима митническа стойност от 0,57 лева на чифт и 2,01 лв/кг е съпоставена със справедливата цена на ЕС по § 1, т. 40 от ДР на ЗМ (,предоставена на държавите-членки със системата Тезей) в размер на 10,19 лв/кг и средностатистическата стойност по декларирани с МД 18BG002002H0111425/10.08.2018 г. от трето лице данни за доставка на стоки за режим допускане за свободно обращение, а именно - стока 14 джапанки, 1342 бр., тарифен код 64022000 - с цена на стоката 1538,78 щатски долара, статистическа стойност 2756,83, условия на доставка FOB, износител Китай, с получател гр. София. С това, както и с липсата на доказателства за договореностите по сделката, във връзка с която е осъществен вносът (дали платената по търговската фактура, съпътстваща вноса сума 2 693,76 щатски долара е окончателно или авансово плащане) е обосновано съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност, съответно отказът на администрацията да приложи метода по чл. 70, § 1 МКС за определяне на МС. Изключена е възможността да се определи митническата стойност по метода на чл. 74, § 2, б. а от от Регламент (ЕС) 952/2013 и е избран методът по чл. 74, § 2, б. б от същия регламент за сходни стоки. При прилагане на чл. 74, § 2 б. б от МКС административният орган се е позовал на МД 18BG002002H0111425/10.08.2018 г. за извършен внос на сходни стоки, въз основа на които е увеличена митническата стойност на процесните стоки.

Митническите органи са аргументирали съмненията си за значително разминаване на договорената със средностатистическата стойност и с Решение на ЕС от 2016 г. по дело С-291/15 на Съда на ЕС, допускащи практика на митническите органи, съгласно която митническата стойност на стоките се определя въз основа на приети договорни стойности на сходни стоки, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при внос на сходни стоки, при положение че митническият орган не оспорва, нито по друг начин поставя под съмнение автентичността на фактурата и на удостоверението за извършен банков превод, представени като доказателство за действително платената цена за внесените стоки.

В хода на съдебното производство е допусната ССчЕ, заключението по която е прието без оспорване от страните и е кредитирано от съда, като компетентно и безпристрастно изготвено. Вещото лице е установило, че реално платената цена от дружеството за процесните стоки по фактурата, приложена към процесната митническа декларация е в размер на 2 693,76 щатски долара, като преводът е извършен на 28.12.2018 г. от банковата сметка на дружеството в щатски долари в Прокредит Банк ЕАД в полза на OLICOM (JINJIANG) IMP.EXP.CO.LTD, по сметка 13530114040003442. Вещото лице е констатирало, че частично заплатената от дружеството цена на стоките и отразения в счетоводна сметка за разчети с доставчици във валута 4013 остатък от 585,60 щатски долара напълно съответства на декларираната митническа стойност на стоките в ЕАД 19BG002002001187R0/24.01.2019 г. пред митническия орган. Посоченото обстоятелство се установявало и от приложеното към доказателствата Потвърждение за плащане, съставено от цитираната банкова институция.

При така установената фактическа обстановка, АС Сливен е обосновал правни изводи за незаконосъобразност на издаденото решение на директора на ТД Северна морска при Агенция Митници като постановен в нарушение на материалният закон.

Първоинстанционният съд е възпроизвел констатациите на администрацията. В мотивите на съдебния акт е повторен извършения от митническия орган анализ на предоставената при поискването по чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение информация, но съдът е достигнал до различни изводи. Отмяната на утежняващия административен акт е обоснована с неправилното приложение на разпоредбата на чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013. Прието е, че липсват мотиви досежно неотносимостта на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 или на чл. 74, пар. 2, б. а от Регламент (ЕС) 952/2013.

Наред с изложеното съдът се е позовал на приетата без оспорване ССчЕ, от която е установено, че по фактура НК-183094/12.12.2018 г., реално е заплатена цена за доставка на чехли в размер на 2 693,76 щатски долара, преводът е извършен на 28.12.2018 г. от банковата сметка на дружеството в щатски долари в Прокредит Банк ЕАД в полза на OLICOM (JINJIANG) IMP.EXP.CO.LTD, по сметка 13530114040003442. Прието е, че частично заплатената от дружеството цена на стоките и отразения в счетоводна сметка за разчети с доставчици във валута 4013 остатък от 585,60 щатски долара напълно съответства на декларираната митническа стойност на стоките пред митническия орган. Във връзка с изложеното съдът е приел, че достоверността на така установеното от експерта се потвърждава и от приложеното към доказателствата потвърждение за плащане, съставено от цитираната банкова институция.

По тези съображения, съдът е обосновал краен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд е установил относимите за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение.

Правилно е определен спорният по делото въпрос, а именно налице ли са основанията за определяне на митническа стойност по реда на чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013 г.

В съответствие с материалния закон съдът е посочил методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на съюза (Регламент (ЕС) 952/2013). Съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от а до г от § 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 съдът е определил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, § 1 от Кодекса, както и условията за определяне на митническа стойност на идентични или сходни стоки, посочени в чл. 141 от Регламента за изпълнение.

В съответствие с наличните по делото данни е изводът на първоинстанционния съд, че административният орган не е подкрепил с никакви доказателства доводите си за неприложимостта на пар. 2, б а, като е останала неясна причината, поради която е приложен методът по чл. 74, пар. 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013 за сходни стоки. В тази връзка не са установени и двете групи възприети от митническите органи основания да се отхвърли декларираната митническа стойност на стоката. Следва да се посочи също така и че видно от заключението на проведената и приета без оспорване от страните ССчЕ не може да се направи извод, че декларираната от титуляра на режима митническа стойност се различава от действително дължимото плащане. Нещо повече частично заплатената от дружеството цена на стоките и отразения в счетоводна сметка за разчети с доставчици във валута 4013 остатък от 585,60 щатски долара напълно съответства на декларираната митническа стойност на стоките пред митническия органи, като не съществуват информационни източници за извършено допълнително плащане или за наличие на непогасено задължение във връзка с продажбата на внесената стока. На второ място, посоченото от митническия орган, че договорната стойност на процесните стоки е по-ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, послужило като фактическо основание за приложението на чл. 140, пар. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, основано на решението на Съда на ЕС по дело С-291/15 г., не е базирано на анализ на представените от Симо Ко ЕООД документи. В тази връзка и посочената в оспорения акт МД 18BG002002H0111425/10.08.2018 г., с която трето лице е декларирало данни за доставка на стоки за режим допускане за свободно обращение стока 14 джапанки, не е достатъчна за извършване на сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при внос на сравними/сходни стоки по смисъла на цитираното решение на Съда на ЕС по дело С-291/15.

Изложеното налага извода, че митническите органи не са обосновали съмненията относно декларираната от Симо Ко ЕООД стойност на стоките по процесната митническа декларация съгласно чл. 140 от Регламента за изпълнение и не са установили предвидените от материалния закон основания за определяне на митническата стойност по метода на договорната стойност на сходни стоки по смисъла на чл. 141, пар. 1 и пар. 2 от Регламента за изпълнение и чл. 74, пар. 2, б. б във връзка с чл. 1, пар. 2, т. 14 от МК.

С оглед изложеното обжалваното решение е правилно постановено и не са налице отменителните основания, визирани в касационната жалба.

Относно искането на касационния жалбоподател за отправяне на преюдициално запитване до СЕС са поставени следните въпроси:

1. Следва ли съмненията на митническите органи, относно декларираната митническа стойност, съгласно чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, да се считат за обосновани в случай, че същата е по-ниска от рискова прагова стойност, която е определена на база справедливи цени, съгласно т. 38 и т. 39 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 г. по дело С-291/15 г.?

1. Извършената от митническите органи проверка в митническата информационна система, относно внос на идентични/сходни стоки, обективирана в представена пред националната юрисдикция справка /извадка от системата/ установява ли наличието, съответно липсата на декларирани митнически стойности по реда на чл. 70 от МКС на идентични/сходни стоки?

1. Изхождайки от понятието за сходни стоки по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, заложените от митническите органи критерии за проверка, а именно: износител, условия на доставка, валута, обща фактурна стойност, валутен курс, държава на изпращане, държава на произход, описание на стоката, тарифен код, допълнителен код по ТАРИК, бруто тегло, нето тегло, количество, фактурна стойност, метод за определяне на стойността, стойност, съдържащи данните от митническите декларации, регистрирани в Митническата информационна система за контрол на вноса /МИСВ/, изчерпателни ли са и обосновават ли приложението на чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447?

1. В случай, че съмненията на митническите органи относно декларираната митническа стойност се считат за обосновани, при прилагане на чл. 141, § 3 от Регламента за изпълнение, за определяне на новата митническа стойност, следва ли да се вземат предвид и стойности под определена рискова прагова стойност на база справедливи цени, съгласно т. 38 и 39 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 г., по дело С-291/15 г.?

Настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита искането за неоснователно, тъй като не се сочи от касатора наличието на неяснота в нормата от правото на ЕС, която е относима към настоящия правен спор.

По първия въпрос относно рисковата прагова стойност, която се определя от конкретната митница и представлява процент от справедливата цена, за нея липсва нормативна уредба, поради което искането за тълкуване е неоснователно във връзка с цитираните т. 38 и т. 39 от решение по дело С-291/15 на СЕС.

По втория въпрос в искането не се сочат определени правни норми, за които да се направи съответното тълкуване. В информационната система на митницата и съдържащите се в нея данни следва да се извърши конкретна проверка с оглед твърденията, респ. възраженията на страните по конкретно дело. Така поставеният въпрос е относно фактически установявания, а не неясна и относима съюзна или национална норма, подлежащи на тълкуване от СЕС. Освен това предвид хармонизираното законодателство в областта на митническото право в ЕС, националната юрисдикция прилага пряко приложимите и посочени по-горе в съдебния акт Регламенти, а не Закона за митниците.