Решение № 13234 от 2.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7288/2017 г.

Решение № 13234 от 2.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7288/2017 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. Т. срещу Решение № 138/10.05.2017 г., постановено по административно дело № 516/2016 г. по описа на Административен съд - В. Т., в частта с която е отменен Ревизионен акт № Р - 04001514003644-091-001/25.04.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В. Т., частично потвърден с Решение № 217/15.07.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" В. Т., в частта, с която за данъчни периоди месеци 01 и 02.2014 г. допълнително е начислен ДДС в размер на 10 300,97 лева по фактури № № 3/21.01.2014 г. и 10/7.02.2014 г., ведно със съответните лихви. Сочи се отменителното основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон, в резултат на допуснати от съда нарушения по преценка на фактите и наличните доказателства. По развити в касационната жалба съображения се иска отмяна на решението в оспорената част, след което да се отхвърли жалбата на "ФС Л." ООД против ревизионния акт в тази част, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подадена е касационна жалба и от "ФС Л." ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. "С. в." № 19, чрез пълномощник - адвокат О. Б. против съдебното решение, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против посочения ревизионен акт. Развити са доводи за несъответствие на съдебния акт с приложимите материални разпоредби. Твърди се, че съдът не бил обсъдил всички събрани по делото доказателства, поради което достигнал до вътрешно убеждение, различно от реалната фактическа обстановка, както и, че от представените в ревизионното и съдебно производство документи, се установявала реалността на извършените вътреобщностни доставки, поради което не следвало да се облагат с ДДС. И. се отмяна на решението в частта, с която е потвърден ревизионния акт и отмяна на допълнително установените данъчни задължения. По делото са постъпили отговори по двете касационни жалби, в които съответните процесуални представители на страните ги оспорват по изложени съображения и претендират присъждане на съдебно-деловодни разноски за настоящото съдебно производство, в качеството на ответници по касация. От страна на пълномощника на "ФС Л." ООД се представят доказателства за платено адвокатско възнаграждение. На проведеното по делото открито съдебно заседание, представители на страните, редовно призовани, не се явяват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби, тъй като счита, че оспореното решение е правилно, поради което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Първо отделение счита, че касационните жалби като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, са процесуално допустими. Разгледани по същество, касационните жалби се явяват неоснователни. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - В. Т. е ревизионен акт, с който допълнително е начислен ДДС в общ размер на 36 281,10 лева за данъчни периоди м. 01, м. 02, м. 05. и м. 10.2014 г. за декларирани, но недоказани вътреобщностни доставки на перилни препарати към "B. F." SRL, Румъния и "Fedilia" s. r. o., Словакия. Приходните органи са достигнали до извода, че не са налице вътреобщностни доставки по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС, тъй като не било установено реалното движение на стоките от територията на нашата държава до Румъния и до Словакия, където следвало да е приключил транспортът, както и реалното им получаване от чуждестранните дружества. В изпълнение на разпоредбата на чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът е извършил задълбочена преценка за законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт на всички основания, посочени в закона. Преценил е, че актът е издаден от компетентни органи, в съответната форма и при спазване на процесуалните разпоредби по издаването му, които съображения се споделят от настоящата инстанция. Относно преценката за материална законосъобразност на ревизионния акт, съдебният състав подробно е описал събраните по делото доказателства, анализирал е какви факти се установяват или не въз основа на тези доказателства, след което е приложил относимите правни разпоредби досежно всяка една отделна доставка. Възприетите в решението правни изводи са логични, мотивирани и обосновани, поради което се споделят от настоящата инстанция. Респективно неоснователни са твърденията, поддържани и в двете касационни жалби относно неправилна преценка на представените доказателства и относимите за спора факти, до формиране у съда на вътрешно убеждение, различаващо се от обективната действителност. След като не е било спорно обстоятелството, че транспортът на стоките по ВОД, се е твърдяло да е извършен от трето лице за сметка на получателя, тоест не е бил от името и за сметка на ревизираното дружество, то правилно съдът е очертал приложимите за случая разпоредби на чл. 53 ЗДДС, във връзка с чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС. Т. норми изискват доказването на изпращането или получаването на стоките от получателя да става или с транспортен документ или с писмено потвърждение от получателя, което следва да съдържа определените в закона реквизити. Тъй като и по шестте спорни доставки, писмените потвърждения не са съдържали реквизитите, регламентирани в чл. 45 ППЗДДС, в приложимата за случая редакция, съдът е акцентирал на представените международни товарителници, като след съвкупен анализ на всички събрани по делото доказателства е анализирал подробно какво се установява, респективно не се, посредством тях. Така, по отношение на две от доставките към "B. F." SRL, Румъния по фактура № 6/4.02.2014 г. и фактура № 9/7.02.2014 г., както и относно доставките към "Fedilia" s. r. o., Словакия, съдът е достигнал до правилния извод за това, че транспортните документи не отразяват достоверно отразените в тях факти по мотиви, които са подробни и логични, поради което не следва да бъдат повтаряни в настоящия съдебен акт. Относно доставката по фактура № 111/29.10.2014 г. към дружеството от Словакия, допълнително са изложени аргументи за наличие на хипотезата по чл. 53, ал. 3 ЗДДС, при която нулевата ставка на данъка, е неприложима. Съответно, правилно е прието, че не може да се обоснове извод за осъществен транспорт на стоките, предмет на доставките към чуждестранните дружества, не е изпълнено условието на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС, респективно тези доставки не следва да се приемат за вътреобщностни по смисъла на закона. Неоснователно се твърди в касационната жалба на ревизираното дружество, че след като процесуалния представител на приходната администрация, не бил оспорил по реда на чл. 193 ГПК истинността на представените товарителници, то същите следвало да бъдат ценени от съда като частен свидетелстващ документ, ползващ се с формална и материална доказателствена сила. Всъщност, какво по голямо оспорване на товарителниците от обстоятелството, че посредством самия ревизионен акт са установени допълнителни данъчни задължения, в резултат на непризнаване верността на фактите, отразени в тях. В това именно е бил съсредоточен и разрешения от първостепенния съд, спор. Относно две от декларираните доставки към румънското дружество, съдът е приел, че товарителниците са редовни от външна страна, като отразените в тях факти не са опровергани от останалите събрани по делото доказателства. Правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 9 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, съгласно която товарителницата удостоверява условията на договора и получаване на стоката от превозвача, до доказване на противното, като нередовността на този вид документ съгласно чл. 4 от същата конвенция, не засяга съществуването или действието на договора за превоз. Обосновано и в съответствие с приложимия материален закон, Административен съд - В. Т. е приел, че доставките към "B. F." SRL, Румъния по фактура № 3/21.01.2014 г. и фактура № 10/7.02.2014 г., са доказани по реда на чл. 45 ППЗДДС и същите следва да се признаят за вътреобщностни по смисъла на закона, поради което в тази част е отменил ревизионния акт. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение не страда от пороците, посочени в двете касационни жалби, както и, че е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, то следва да се бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на двете страни се дължат разноски, които са поискани в качеството им на ответници по касационните жалби. На приходната администрация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, но не в претендирания размер от 1 280,35 лева, изчислено върху съответния материален интерес, а в размер на 960,26 лева, която сума се получава след редуциране на възнаграждението на основание чл. 8, ал. 3, във връзка с § 1 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На дружеството се дължат разноски в размер на 1 645 лева, от които 25 лева за държавна такса и 1 620 лева за действително заплатено адвокатско възнаграждение по повод образуваното касационно производство. Или изчислени по компенсация между посочените две суми, приходната администрация следва да бъде осъдена да заплати в полза на "ФС Л." ООД, съдебно-деловодни разноски в размер на 684,74 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,