Решение № 5708 от 2.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3592/2018 г.

Решение № 5708 от 2.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3592/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 237 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искането на П. Н. Т. и Щ. С. Т., двете с адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес] подадено чрез процесуалния им представител адв. Б. М., за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 1459/06.02.2017 г. по адм. д. № 11933/2015 г. на Върховния административен съд /ВАС/, трето отделение, с което е оставено в сила решение № 4977/14.07.2015 г. на Административен съд – София – град /АССГ/ по адм. д. № 9163/2014 г. Искането е за отмяна на двете съдебни решения на основание чл. 239, т. 1, т. 4 и т. 5 АПК. Твърди се, че основанието по чл. 239, т. 5 АПК е налице, тъй като производството пред АССГ се е развило без двете ищци да са надлежно уведомени лично за воденото от тяхно име дело, поради което те са били лишени от възможността да участват като страни в съдебния процес. Освен това в нарушение правилата на ГПК първоинстанционният съд не е направил доклад по делото, не е разпределена доказателствената тежест и не са дадени указания на страните за кои обстоятелства трябва да ангажират доказателства. Основанието по чл. 239, т. 1 АПК се твърди във връзка с наличието на ново писмено доказателство, а именно постановление за възлагане на недвижим имот от 26.01.2017 г. на частен съдебен изпълнител М. Ц., което не е било известно на страните към постановяване на съдебните решения, и е от съществено значение за делото. Допълнително се излагат твърдения за неправилност на извода на АССГ, че строителните работи, свързани с преустройството на апартамента, са започнати преди издаването на строителното разрешение. Ответникът по искането – Столична община - оспорва същото чрез процесуалния си представител юрк. И. и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, след като взе предвид изложеното в искането и събраните по делото доказателства, намира по допустимостта на същото следното: Искането като подадено от надлежни страни по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК, за които съденият акт е неблагоприятен, и в сроковете по чл. 240, ал. 1, предложение първо и ал. 2, предложение първо и второ АПК, е допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно, поради следното: С влязлото в сила решение на АССГ е отхвърлена като неоснователна исковата молба на П. Н. Т. и Щ. С. Т. против Столична община, с която са предявени субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразен административен акт, отменен с влязло в сила съдебно решение № 4190/19.09.2011 г. на АССГ по адм. д. № 5695/2010 г., а именно разрешение за строеж № [номер]/02.08.2007 г., издадено от главния архитект на София. За да остави в сила решението на АССГ, Върховният административен съд, трето отделение е приел, че според установените от първоинстанционния съд факти ищцата П. Т., която е титуляр на разрешението за строеж, е започнала строителството в процесния апартамент преди влизане в сила на разрешението за строеж. Имуществените и неимуществени вреди, които ищците твърдят, че са претърпели, са в резултат не на издаденото разрешение за строеж, което е благоприятен за тях административен акт, а в резултат на неговата отмяна, както и в резултат на поведението на П. Т. Щ. Т. не е титуляр на разрешението за строеж. По време на извършването на СМР в обекта тя не е била лице, засегнато от разрешението за строеж, тъй като е придобила собствеността върху апартамента по силата на договор за дарение от дъщеря й П. Т. на 16.12.2008 г., към който момент строителните работи, във връзка с които са предявени претенциите за имуществени вреди, вече са били извършени. Основанието по чл. 239, т. 1 от АПК изисква да са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Под "обстоятелства" законът разбира факти от обективната действителност, които имат спрямо конкретното спорно право значение на юридически или доказателствени факти. Под "нови писмени доказателства" законът има предвид новооткрити или новосъздадени документи, установяващи факти, които са били твърдени по времето на висящността на процеса, но не е могло да бъдат доказани, поради липсата на тези документи. Молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на основание чл. 239, т. 1 АПК е основателна, когато страната е знаела за фактите преди постановяването на решението, но установяването им по надлежния ред е станало след влизането му в сила, и когато новите доказателства установяват релевантни по спора факти, т. е. такива които са от значение за изхода на делото и биха довели до различно разрешение на правния спор. Видно от исковата молба с нея е предявен и иск за имуществени вреди в размер на 179 625. 66 лв. ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска, представляващи задължението по изпълнително дело № 20118400400967 с взискател Р. Заедно с исковата молба като доказателство по делото е представено съобщение изх. № 8592/02.04.2014 г. до Щ. С. Т. като длъжник, с което същата е уведомена за насрочената втора публична продан по посоченото изпълнително дело на апартамент, находящ се в [населено място] на [улица] на пети надпартерен етаж. Представеното с искането за отмяна постановление за възлагане установява, че след проведена в периода 19.12.2016 г. – 19.01.2017 г. публична продан недвижимият имот, описан по-горе, е възложен на Е. И. Н., участник, направил най-високото и валидно предложение. Постановлението е влязло в законна сила на 09.02.2017 г. С оглед изложените по-горе мотиви на първоинстанционния и касационния съд за отхвърляне на исковите претенции на Щ. Т. като длъжник по изпълнителното дело, по отношение на представеното с искането ново писмено доказателства, а именно постановление за възлагане на недвижимия имот, не е налице последното условие, регламентирано в чл. 239, т. 1 АПК, а именно то да установява релевантен по спора факт, т. е. такъв, който е от значение за изхода на делото и би довел до различно разрешение на правния спор. Поради изложените съображения искането за отмяна с правно основание чл. 239, т. 1 АПК е неоснователно. Основанието по чл. 239, т. 5 АПК за отмяна на влязлото в сила решение е налице, когато страната вследствие на нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството, е била лишена от възможността да участва в разглеждането на делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В случая визираното в законовия текст нарушение на съдопроизводствените правила не се доказва. Исковата молба е подадена от двете ищци на 19.09.2014 г. чрез упълномощения от тях процесуален представител адв. Й. Т. с пълномощно от 18.09.2014 г. с правата да заведе и води делото до приключването му. В исковата молба е посочен съдебен адрес – кантора в [населено място], [жк], [жилищен адрес] чрез адв. Й. Т. За първото открито съдебно заседание на 12.02.2015 г. на административния съд двете ищци са редовно призовани чрез адв. Т. на посочения в исковата молба съдебен адрес и са надлежно представлявани от нея, а ищцата Щ. Т. е присъствала лично. За следващото открито съдебно заседание на 16.04.2015 г. ищците отново са били редовно призовани чрез адв. Т. и са били представлявани от нея. В съдебното заседание, проведено на 21.05.2015 г., и в последното съдебното заседание, проведено на 18.06.2015 г., ищците са се явили лично и с адв. Т. Касационната жалба е подадена отново от адв. Т. и в нея, както и в исковата молба, е посочен същият съдебен адрес. Ищците са били редовно призовани за проведеното открито съдебно заседание на 21.09.2016 г. на тричленния състав на ВАС и са надлежно представлявани от адв. Т. с пълномощно, приложно на л. 28 от адм. д. № 11933/2015 г. по описа на ВАС, трето отделение. Ищцата П. Н. Т. се е явила лично на това заседание. В подадената касационната жалба против решението на АССГ не се съдържат касационни основания по чл. 209, т. 3, предложение второ АПК, а именно съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството, вследствие на които ищците са били лишени от възможността да участват в разглеждането на делото пред първата инстанция или не са били надлежно представлявани. Твърдението в искането за отмяна за липса на доклад по чл. 146 ГПК по първоинстанционното дело не съставлява основание за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК, доколкото не лишава страната от възможност да участва в делото. Същото би могло да бъде такова за съществено нарушение на съдопроизводствените правила като касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК и за да бъде обсъдено от касационната инстанция, съгласно чл. 218, ал. 1 АПК следва да е заявено в касационната жалба. В искането е посочено и правното основание на чл. 239, т. 4 АПК, но то не съдържа конкретни твърдения за наличието му, нито се представя друго влязло в сила съдебно решение между същите страни, за същото искане и на същото основание, което да противоречи на решението, чиято отмяна се претендира. Твърденията в молбата за отмяна, че АССГ неправилно е приел, че строителството е започнало през 2006 г. преди да бъде издадено разрешението за строеж № 599/02.08.2007 г., също не е основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, доколкото не попада в нито едно от изчерпателно изброените основания в чл. 239, т. 1 – т. 6 АПК. С оглед прецизност следва да се посочи, че то е обсъдено от касационната инстанция видно от изложените мотиви в решението на ВАС на стр. 4 и стр. 5. Тричленният състав на ВАС е приел, че строителството е започнало след издаването на разрешението за строеж, но преди то да е влязло в сила, поради което погрешно приетото от първостепенният съд, че е започнало през 2006 г. не е повлияло на правилността на неговото решение като краен резултат. С оглед така изложените мотиви искането за отмяна като неоснователно следва да бъде отхвърлено. При този изход на спора на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 81 и чл. 78, ал. 8 ГПК, приложими съгласно чл. 144 АПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ. Мотивиран така, и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия