Решение № 6561 от 4.7.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на и.д. директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика ( ОДОП ) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), срещу Решение 4548 от 07.07.2021 г., постановено по адм. дело 11428 по описа за 2020 г. на Административен съд София-град, с което е отменен Ревизионен акт (РА) Р-29002919008291-091-001/24.07.2020 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП София, потвърден с Решение 1579/2020 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП и данъчната администрация е осъдена да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 15 850,31 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на постановения съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Аргументите са насочени основно срещу извода на административния съд, че получателят на дохода, реализиран във връзка с предоставените авторски и лицензионни права в процесния случай - СМЕ Programming BV, е и негов действителен притежател по смисъла на чл. 136а, ал. 1 ДОПК. Твърди, че в противоречие със събраните доказателства по делото, съдът е възприел тезата на дружеството за наличие на всички кумулативно изискуеми предпоставки за прилагане на СИДДО с Кралство Холандия и това води до отпадане на задължението за удържане на данък при източника по реда на чл. 195 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Развива подробни аргументи относно структурата на дружествената група, липсата на нает персонал при СМЕ Programming BV, липсата на поети съществени функции и рискове от негова страна и други обстоятелства, които не били обсъдени обективно в съдебното решение. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - БТВ МЕДИА ГРУП ЕАД, чрез процесуалния си представител адв. Стефанов, оспорва касационната жалба по аргументи в писмен отговор и отправя искане за оставяне в сила на съдебния акт като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивираното заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 АПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред административния съд е бил Ревизионен акт (РА) Р-29002919008291-091-001/24.07.2020 г., издаден от Р. Ставрева, на длъжност началник сектор Ревизии и проверки в отдел Контрол при ТД на НАП ГДО и възложител на ревизията и Д. Димитрова, на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП ГДО - ръководител на ревизията, потвърден с Решение 1579/15.10.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП относно определените допълнителни задължения за данък върху доходите на чуждестранните юридически лица по чл. 195 ЗКПО в общ размер на 1 775 147,43 лв. по тримесечия за периодите от 01.10.2014 г. до 31.12.2017 г. От фактическа страна решаващият съд е приел, че ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-29002919008291-020-001/17.12.2019 г., изменена със ЗИЗВР Р-29002919008291-020-002/10.03.2020 г. Извършените процесуални действия в хода на ревизията, включително присъединените доказателствата от предходната ревизия на дружеството, и констатациите на органите са описани подробно в съдебното решение. Резултатите от ревизионното производство са обективирани в издадения Ревизионен доклад (РД) Р-29002919008291-092-001/27.05.2020 г., който е бил връчен редовно на задълженото лице. Срещу РД е постъпило възражение от 10.07.2020 г., което е обсъдено и преценено като неоснователно при издаване на процесния РА. Последният е потвърден в обжалваната част от горестоящия административен орган с Решение 1579/15.10.2020 г. От правна страна в съдебното решение е прието, че оспореният административен акт е издаден от компетентни органи по приходите съгласно чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 3 ДОПК, при спазване на установената форма по чл. 120, ал. 1 ДОПК и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, водещи до отмяна на акта. За да отмени ревизионния акт съдът е направил заключение, че същият е издаден в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. Изложените правни доводи са свързани с обстоятелството, че през ревизираните периоди нидерландското дружество CME PROGRAMMING BV е реализирало доходи от източник в страната, чиито платец е БТВ МЕДИА ГРУП ЕАД. Решаващият съд е приел направената от органите по приходите квалификация на процесните доходи като авторски и лицензионни възнаграждения , съгласно дефиницията на § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО и чл. 12, ал. 4 от Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) между Република България и Кралство Холандия (обн. ДВ, бр. 67 от 1995 г.). Според разпоредбата на чл. 195, ал. 1 ЗКПО, доходите от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 2, 3, 5 и 8, на чуждестранни юридически лица, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен. Авторските и лицензионни възнаграждения са определени като доход от източник в страната в чл. 12, ал. 5, т. 3 ЗКПО. В мотивите по съществото на спора съдът е достигнал до извод, че жалбоподателят е доказал всички условия за приложение на СИДДО с Кралство Холандия в процесния случай. С оглед разпоредбите на чл. 12, ал. 1 и ал. 2 във връзка с т. VIII от Протокола към СИДДО и тълкуването в Коментара към чл. 12 на Модела на СИДДО на ОИСР, е изведено, че терминът бенефициент на дохода е използван, за да покаже ясно, че държавата на източника не е длъжна да се отказва от данъчните си права за облагане на доход от авторски и лицензионни възнаграждения, само защото доходът е получен формално от местно лице на другата договаряща държава. При липса на спор по делото, че получателят е бил местно лице на Нидерландия през ревизираните периоди и че не е разполагал с място на стопанска дейност в България, то преценката за това дали дружеството е икономически собственик на дохода и взема собствени решения е определена като водеща за изхода на делото - чл. 136, т. 2 във вр. с чл. 136а ДОПК. В тази насока са обсъдени по отделно установените факти за структурата, стопанския профил и дейността на задълженото лице е извършена съпоставка с отговорите по приетата съдебна експертиза. От доводите на съда става ясно, че доказателствата опровергават заключението на органите по приходите и извода, че CME PROGRAMMING BV не разполага с активи, капитал или персонал, съответстващи на неговата стопанска дейност, че не носи значителен риск, както и че няма контрол върху използването на правата или активите, от които е реализиран доходът. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост. Фактическата обстановка по делото е изяснена в цялост от административния съд и не е спорна. Спорът по делото е правен и засяга противоположната преценка на ревизиращия екип и на съда за кумулативното наличие на основанията по чл. 136 ДОПК, водещи до приложение на СИДДО с Кралство Холандия и по-точно за едно от тях, дали чуждестранното дружество-получател на начислените от БТВ МЕДИА ГРУП ЕАД доходи от източник в страната отговаря на критериите и е техен действителен притежател или бенефициент по смисъла на чл. 136а от кодекса. Решаващият съд правилно е определил относимите нормативни правила към процесния случай. В съответствие с разпоредбите на ЗКПО е изводът, че БТВ МЕДИА ГРУП ЕАД поначало е длъжно да удържи по реда на чл. 195 и сл. ЗКПО данък на CME PROGRAMMING BV в размер на 10 на сто върху брутната сума (200, ал. 2 ЗКПО) на начислените доходи през данъчните периоди от м. 10.2014 до м. 12.2017 г. включително, които отговарят на дефиницията авторски и лицензионни възнаграждения по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО. Съгласно чл. 13 ЗКПО, правилата на международните договори, които са ратифицирани, обнародвани и влезли в сила за България, имат предимство пред вътрешния закон. За да бъдат приложени разпоредбите и предимствата на СИДДО, е необходимо да се удостоверят основанията за това. За тази цел, след възникване на данъчно задължение за доход от източник в страната чуждестранното лице следва да удостовери посочените в т.т. 1-4 на чл. 136 ДОПК предпоставки: 1. че е место лице на другата държава по смисъла на съответната СИДДО; 2. че е притежател на дохода от източник в Република България; 3. не притежава място на стопанска дейност или определена база на територията на Република България, с които съответният доход е действително свързан; 4. са изпълнени особените изисквания за прилагане на СИДДО или отделни нейни разпоредби по отношение на определени в самата СИДДО лица, когато такива особени изисквания се съдържат в съответната СИДДО. Изложеното тълкуване в обжалваното решение на разпоредбите на СИДДО с Кралство Холандия (обн. ДВ, бр. 67 от 1995 г.) е принципно правилно. С оглед разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от конкретната СИДДО, авторски и лицензионни възнаграждения, произхождащи от една от държавите и изплатени на местно лице на другата държава, могат да се облагат в тази друга държава, ако местното лице е действителен ползвател на авторските и лицензионни възнаграждения. Правилото на ал. 2 на чл. 12 от СИДДО ограничава максимална данъчна ставка от 5% от общата сума на дохода, ако получателят е действителен ползвател на авторските и лицензионните възнаграждения. На следващо място, т. VIII от протокола, който е неразделна част от СИДДО, изключва правото на България да наложи данък върху авторските и лицензионни възнаграждения съгласно чл. 12, ал. 2, доколкото холандското данъчно законодателство не облага същите с данък при източника. От съдържанието на цитираните разпоредби следва, че фактическият състав включва следните кумулативно изискуеми предпоставки: а) да са реализирани авторски и лицензионни възнаграждения, б) които да произхождат от една от държавите и да са изплатени на местно лице на другата държава и в) местното лице да е действителен ползвател на възнагражденията. Понятието действителен ползвател не е дефинирано изрично в приложимата СИДДО. Според препращащата разпоредба на чл. 3, ал. 2 на спогодбата, всеки термин, който не е изрично определен в нея, ако контекстът не изисква друго, има значението, което му придава законодателството на тази държава по отношение на данъците, спрямо които прилага спогодбата. Особено значение при тълкуването на спогодбите имат също така Моделът на данъчна спогодба на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), на който е основана СИДДО с Кралство Холандия и Коментарът към него, използван в тази насока съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2, б. б от Виенската конвенция за правото на договорите от 1969 г. (обн. в ДВ, бр. 87 от 1987 г. и в сила за България от 21.05.1987 г.). Терминът действителен ползвател според Коментара на ОИСР към чл. 12 от Модела на СИДДО се използва в смисъл, че държавата на източника не е длъжна да се отказва от данъчните си права за облагане на дохода от авторски и лицензионни възнаграждения, само защото доходът е получен от местно лице на държавата, с която има сключена СИДДО. След това е уточнено, че същият не следва да се тълкува стеснително и да се разбира като техническо понятие, а по-скоро в контекста и в светлината на предмета и предназначението на Конвенцията, включващи избягване на двойното облагане и предотвратяване на злоупотребите в данъчната сфера (на англ. prevention of fiscal evasion and avoidance). Според разпоредбата на чл. 136а, ал. 1 ДОПК, чуждестранно лице е притежател на дохода, когато има право да се разпорежда с дохода и да преценява използването му и понася целия или съществена част от риска от дейността, от която се реализира доходът, и не действа като дружество за насочване на дохода. В ал. 2 е посочено, че дружество за насочване на дохода е такова дружество, което се контролира от лица, които не биха имали право на същите по вид и размер облекчения, ако доходът се реализираше директно от тях, и не осъществява стопанска дейност, извън притежанието и/или администрирането на правата или активите, от които се реализира доходът, и същото не разполага с активи, капитал или персонал, съответстващи на неговата стопанска дейност или няма контрол върху използването на правата или активите, от които е реализиран доходът. С цел да бъде получен облекчен режим по СИДДО за реализираните доходи от източник в страната, нормативната уредба поставя в тежест на чуждестранното лице да установи горепосочените предпоставки. Първостепенният съд е разпределил коректно доказателствената тежест в процеса като с разпореждане от 03.12.2020 г. е указал на страните обстоятелствата, които е следвало да установят в хода на делото. Изложените мотиви в крайния акт и съображенията по съществото на спора, обосновали заключение за незаконосъобразност на процесния РА, са неправилни и в противоречие с изяснената фактическа обстановка. От събраните при ревизията доказателства става ясно, че през ревизирания период СМЕ Programming ВV действа като посредник при закупуването на лицензи на аудиовизуални произведения от трети лица и след това сублицензира правата към дружества в групата на СМЕ, както и закупува услуга по сателитно разпространение, която продава на дружества по излъчването в същата група. Към групата CME принадлежи и платецът на процесните доходи - БТВ МЕДИА ГРУП ЕАД чрез едноличния собственик CME Bulgaria BV. Органите по приходите са установили, че СМЕ Programming ВV не извършва друга стопанска дейност, не разполага с материални активи, както и със собствен персонал, натоварен с изпълнение на присъщите за дейността стопански функции (освен двама изпълнителни директори). Обективната преценка на фактите и доказателствата в тяхната съвкупност, но и по отделно, прави нелогично заключението на съда за незаконосъобразност на всички констатации и изводи в РА и доклада към него. Според едно от съображенията в решението, нидерландското дружество извършва и други стопански дейности, освен посреднически услуги свързани с лицензиране на права. Като такава дейност неправилно е посочена услугата по сателитно разпространение. Характерът, същността, взаимовръзката и посредническият фактор на двете стопански дейности не дават основание за подобно разделение. Решаващият съд е квалифицирал като неправилен извода на ревизиращия екип за липса на собствен персонал при СМЕ Programming ВV, необходим за извършване на текущата стопанска дейност. Констатациите в това отношение несъмнено са релевантно обстоятелство по смисъла на чл. 136а, ал. 2, т. 1 ДОПК. Не е спорно, че двамата изпълнителни директори са единствените назначени служители като същите са били ангажирани в управлението на няколко дружества едновременно. Съгласно констатациите на стр. 17 от РА например, А. Спендонк е бил управител на пет дружества от групата СМЕ и общото му възнаграждение за една година е 7 773,60 евро, включително 1 107 евро за управление на СМЕ Programming ВV. Разгледани заедно с останалите факти по делото в това отношение, последните правят изцяло погрешен извода на съда, че използването на външни консултантски услуги логично обяснява липсата на персонал като релевантен факт по чл. 136а, ал. 2, т. 1 от ДОПК . Трайната необходимост от ползване на консултантски, счетоводни, финансови и други услуги от външни или свързани лица с цел осъществяване на непрекъснатия стопански процес, макар само по себе си да не е достатъчно условие, обуславя противоположно заключение, а именно, че СМЕ Programming ВV не изпълнява реални икономически функции, освен данъчните. В представеното данъчно становище в превод на български език (л. 216-7 и сл.) консултантите също обръщат внимание на обстоятелството, че голяма част от работата е извършена от хора, които са били наети в Чешката република (Прага) от чешки клон на СME Media Services Ltd., Великобритания. Други факти в подкрепа на тезата на ревизираното лице в това отношение не са обсъдени в съдебното решение. За това с основание касаторът поддържа в своята жалба, че единственото лице, което разполага със самостоятелни представителни права по отношение на получателя на доходите (г-н Д. Стърджън), е бил назначен на трудов договор при СМЕ Media Services Ltd., Великобритания. От данните по делото е установено, че чрез дейността на последното се отчитат основна част от значителните разходи за консултантски услуги, фигуриращи във финансовите отчети на СМЕ Programming ВV за 2015 г. в размер на 1 137 718 евро, за 2016 г. 187 877 евро и през 2017 г. в размер на 74 738 евро. Поради сходни съображения не може да бъде споделено разбирането на административния съд, че тъй като падежът на дължимите лицензионни възнаграждения от БТВ МЕДИА ГРУП ЕАД към СМЕ Programming ВV не съвпада напълно с плащанията от последното към главните лицензодатели, то това водело до извод, че СМЕ Programming ВV понася съществена част от риска на дейността - чл. 136а, ал. 1, т. 1 ДОПК. На стр. 9 от жалбата на ревизираното лице до административния съд (л. 14 от делото) е представена обобщена информация за падежа на задълженията по една част от договорите, а данните за останалите са обобщени в приложенията към възраженията на ревизираното лице в хода на ревизията. Видно от изнесените данни, падежът по лицензионните договори предхожда падежа по сублицензионния договор с БТВ само с няколко дни (напр. с TURKUVAZ AKTIF TELEVIZYON AS датите са 01.12.2014 г., 01.03.2015 г., 01.07.2015 г. и 01.12.2015 г., респективно плащанията по сублицензията са уговорени с дати 10.12.2014 г., 10.03.2015 г., 10.07.2015 г. и 10.12.2015 г. или разликата при всеки е точно 9 дни). Несъществената разлика в сроковете не е следвало да бъде ценена от съда изолирано от останалите факти. Подобно обстоятелство не може да бъде доказателство за поемане на съществени стопански рискове (кредитен, валутен, нормативен и др.) и също така, не представлява аргумент за незаконосъобразност на процесния РА. За да бъдат кредитирани изцяло възраженията на задълженото лице, съдът е следвало да ги обсъди обективно и съвкупно със събраните доказателствата. Отделно от това, от страна на жалбоподателя не са представени преки доказателства в тази насока преводи за плащанията или други документи, установяващи реално датата на заплащане на възнагражденията. Сравнението по лицензионните договори в жалбата е избирателно или както се посочва в общия случай , т.е. не по всички договори са представени конкретни данни. В приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза също не са установени допълнителни факти в подкрепа на поддържаната от жалбоподателя теза. Предвид изложеното е резонен касационният довод, че доколкото СМЕ Programming ВV не притежава правата, от които произтичат процесните доходи, то дружеството не поема всички или поне съществена част от рисковете, произтичащи от дейността и то не е действителен притежател на доходите. Във фазата на устните състезания пред настоящата инстанция касаторът се позовава на Решение 10352/13.10.2021 г. на ВАС по адм. дело 3441/2021 г., с което е отменено решение на Административен съд София-град по идентичен от фактическа страна казус между същите страни, но за различни периоди. В него е прието, че СМЕ Programming ВV не отговаря на условието за действителен притежател като основание, водещо до приложение на СИДДО с Кралство Холандия. Според възражението на касационния ответник, влязлото в сила решение се отнася за друг период и по друго дело, а по настоящото са събрани по-голям обем доказателства. При проверка на събрания доказателствен материал по настоящото дело се констатира, че действително решението е относимо към предходни периоди, но не се установява коренно променена фактическа обстановка, която да мотивира различно крайно заключение по съществото на спора. В съображенията е направен критичен анализ на голяма част от фактите, включително организацията и структурата на групата, обсъдени са последователно данните от сравнителния анализ и финансовите отчети на нидерландското дружество за предходни периоди, липсата на материална база и активи, които отговарят на естеството на нормалната стопанска дейност. Естествено е данни да се различават в чисто стойностно изражение, но относно повдигнатия правен спор не е налице съществена разлика в обстоятелствата. През предходните ревизирани периоди СМЕ Programming BV също не разполага с нает персонал. Съветът на директорите включва същите лица - А. Спендонк и P. Invest ВV, които по силата на договори за управление са оправомощени да представляват дружеството само съвместно с други членове на съвета и Д. Стърджън, който е упълномощен да представлява СМЕ Programming BV самостоятелно. По делото е била установена идентична фактическа обстановка и по отношение на услугите СМЕ Media Services Ltd., в което Д. Стържън е заемал длъжност като финансов директор и заместник главен финансов директор на корпорацията Central European Media Enterprises Ltd. и др. Настоящият касационен състав не констатира процесуални пречки правните доводи, изложени във влязлото в сила решение на ВАС, да не бъдат взети предвид. В подкрепа на обратната позиция не са представени убедителни доказателства, а цялостната преценка на наличните води до извод за необоснованост и неправилност на процесния съдебен акт. По делото няма спор, че СМЕ Programming BV изпълнява част от критериите за приложение на СИДДО за 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. - дружеството е местно лице на Нидерландия и същото не притежава място на стопанска дейност или определена база на територията на Република България, с които е свързан реализираният доход с платец БТВ МЕДИА ГРУП ЕАД. Процесните доходи са реализирани въз основа на програмен лицензионен договор от 31.08.2011 г. и допълнителни индивидуални споразумения към него за предоставяне на права за разпространение на различни програмни продукти. Проверката на доказателствения материал показва, че неправилно административният съд приема, че СМЕ Programming BV е доказало по несъмнен начин качеството или условието действителен собственик на процесните доходи и в тази връзка то не действа като дружество за насочване на дохода, съгласно критерия предвиден в чл.136а ал. 2 ДОПК дружеството да не осъществява стопанска дейност, извън притежанието и/или администрирането на правата или активите, от които се реализира доходът. Представеното по делото становище за наличие или липса на основания за прилагане на СИДДО изх. 26-Б-9995/20.07.2012 г. не е в противоречие с издадения впоследствие РА. Съгласно разпоредбата на чл. 141, ал. 6 ДОПК, независимо от становището по ал. 1 и в случаите по чл. 142 законосъобразното прилагане на СИДДО подлежи на последващ контрол при извършване на ревизия, ако не е обжалвано самостоятелно. С оглед на това и правилото на чл. 142, ал. 4 ДОПК предвижда, че при извършване на проверка или ревизия, обстоятелствата по чл. 136 ДОПК се удостоверяват пред органа по приходите, без да се подава искане по образец, а ако такова е подадено, становище по него не се издава. Следва да се заключи, че с Решение 10352/13.10.2021 г. на ВАС по адм. дело 3441/2021 г. е разрешен окончателно и при упражняване на стриктен контрол, въпросът за приложимостта на СИДДО с Кралство Холандия и предвидените в нея данъчни облекчения по договора с продължително действие от 2011 г. В допълнение, съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ДОПК, когато доходът се реализира въз основа на договор с продължително действие или се реализира от едно и също лице на еднакво основание, искането за прилагане на СИДДО се подава еднократно. Съдът неправилно е пренебрегнал липсата на доказателства, удостоверяващи че СМЕ Programming BV е действителният притежател по смисъла на чл. 136а ДОПК и чл. 12 от СИДДО на доходите, начислени му от БТВ МЕДИА ГРУП ЕАД. Изводът на ревизиращия екип, че чуждестранното лице не може да се разглежда като такъв, тъй като не притежава правата, от които произтичат разглежданите в настоящото производство облагаеми доходи от източник в страната, не притежава активи, не е независимо и обезпечено с човешки ресурси, които да вземат решения и да преценяват използването на дохода и че не поема всички или съществени стопански рискове, е издържан с оглед на събраните доказателства. По отношение определяне на основата за облагане с данък при източника за последното тримесечие на 2014 г. по делото е установено, че в дневника за покупки на БТВ МЕДИА ГРУП ЕАД за м. 12.2014 г. е отразен протокол по чл. 117 ЗДДС с 10...2926/31.12.2014 г. с предмет програмни права, закупени от Copy SPA-Striscia la Notizia. В тази връзка по делото липсват данни или твърдения, че въпросното кредитно известие е взето предвид при формиране на данъчните резултати в РА и за кой данъчен период. Този извод се потвърждава и в отговора на въпрос 2 от заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза. Не могат да бъдат споделени доводите на горестоящия административен орган (стр. 15 от решението на решаващия административен орган), че таблицата на стр. 18-19 от РД има чисто информативен характер, а основата правилно е намалена единствено с начислената надценка от 7 на сто. Видно от самия доклад, таблицата е поместена на стр. 33-35 от РД, като в нея липсва сумата на кредитното известие и допълнителни мотиви в тази насока. След като административният съд е уважил жалбата на дружеството изцяло и е отменил РА на друго основание, в тази насока спорът и възраженията на ревизираното лице не са били обсъдени. Следователно, с РА неправилно са определени допълнителни задължения за данък върху доходите на чуждестранни юридически лица за периода от м. 10.2014 г. до м. 12.2017 г. следва да бъде намален от 1 775 147,43 лв. на 1 770 438,77 лв. В обобщение, първоинстанционното решение следва да бъде отменено като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и вместо него следва да се постанови ново решение в съответствие с изложените съображения по същество на спора. Доколкото делото е изяснено от фактическа и правна страна на основание чл. 222, ал. 1 АПК, касационната инстанция следва да разреши спора по същество като потвърди отмяната на процесния РА, потвърден с Решение 1579/15.10.2020 г. на директора на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, в частта на определените допълнителни задължения за данък върху доходите на чуждестранните юридически лица по чл. 195 ЗКПО в общ размер над 1 770 438,77 лв. по тримесечия за периодите от 01.10.2014 г. до 31.12.2017 г. до пълния размер на задължението от 1 775 147,43 лв. и отхвърли оспорването на БТВ МЕДИА ГРУП ЕАД срещу РА в останалата част. Предвид така приетото от касационната инстанция, Решение 4548 от 07.07.2021 г., постановено по адм. дело 11428 по описа за 2020 г. на Административен съд София-град следва да бъде отменено и в частта за разноските, като въпросът се разреши от настоящия състав на съда. При този изход от делото на НАП (по арг. от § 1 т. 6 от ДР на АПК), съразмерно на отхвърлената част от жалбата и конкретния материален интерес на правния спор от 1 775 147,43 лв., се дължат разноски в общ размер на 31 327,56 лв. за двете съдебни инстанции, включващи юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК, изчислено по чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и заплатената държавна такса за касационно обжалване. На касационния ответник се дължат заявените и доказани разноски съразмерно на уважената част от жалбата в общ размер на 162,99 лв. за двете съдебни инстанции, при съобразяване посочения по-горе предмет на спора и доказателства за внесена ДТ в размер на 50 лв. за първоинстанционното производство, депозит за вещо лице 936 лв. и адвокатско възнаграждение за двете инстанции (общо 29 736,44 лв. при 14 864,31 за първата и съответно 14 872,13 лв. за втората), които следва бъдат заплатени от НАП или по компенсация на жалбоподателят следва да заплати на НАП разноски по делото в общ размер на 31 164,57 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,