Решение № 15837 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9236/2011 г.

Решение № 15837 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9236/2011 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Пловдив, против решение № 966 от 2.06.2011 г., постановено по административно дело № 1201 от 2011 г. на Административния съд - Пловдив. С посоченото решение съдът е отменил заповед № ЗД-ЗД21/0038 от 28.03.2011 г. на касатора за временно настаняване на Петко Руменов Йончев в кризисен център "Олга Скобелева" - гр. Пловдив, за срок от три месеца, която е потвърдена с решение № ЗД-РД01/0198 от 28.04.2011 г. на директора на Регионалната дирекция социално подпомагане (РДСП) - Пловдив. Развитите съображения от касатора са за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Румяна Петкова Йончева, не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - Пловдив, по реда на чл. 145 АПК е оспорената от Румяна Петкова Йончева заповед № ЗД-ЗД21/0038 от 28.03.2011 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Пловдив, с която на основание чл. 27, ал. 1 във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 6 и чл. 25, ал. 1, т. 1 и 3 от Закона за закрила на детето (ЗЗД) е извършено временно настаняване на Петко Руменов Йончев, ЕГН хххххххххх, с постоянен адрес: гр. Пловдив, бул. "Коматевско шосе" 61, с майка Румяна Петкова Йончева и баща, непосочен в удостоверението за раждане, в кризисен център "Олга Скобелева" - гр. Пловдив, за срок от три месеца. Административният акт е потвърден с решение № ЗД-РД01/0198 от 28.04.2011 г. на директора на РДСП - Пловдив. Процесната заповед, с която административният орган е предприел мярка за закрила спрямо детето Петко Йончев, е основана на данните, съдържащи се в изготвения социален доклад по случая, в който социалният работник е констатирал, че в семейството нямало осигурено легло за детето, същото спяло на пода и хигиената била занемарена. Живеело в една стая с майка си и баба си по майчина линия, в малко жилищно пространство и нямало самостоятелен кът за прибиране на лични дрехи и учебници. В социалния доклад е установено, че с ЕР на ТЕЛК от 14.04.2009 г. детето е с призната 50 % намалена възможност за социална адаптация с диагноза хиперкинетични разстройства. Изложени са факти, свързани със здравословното състояние на Румяна Йончева и констатирана с ЕР на ТЕЛК диагноза вродени костно-мускулни деформации. Според становището на личния лекар д-р Еленски, здравословното състояние на майката и бабата през последните две години се влошавало. Посочено е, че при проведената среща с майката Румяна Йончева на 28.03.2011 г. в отдел "Закрила на детето" същата проявила агресивно поведение и неразбиране към нуждите на детето. Относно доходите на семейството е отразено, че майката е пенсионер по болест, получава пенсия от 160 лв., а бабата получава пенсия 200 лв. Румяна Йончева притежава апартамент с площ от 100 кв. м, който отдава под наем; двор и къща с площ около 80 кв. м, която към момента на изготвяне на доклада била необитаема. Въз основа на така констатираните обстоятелства социалният работник е направил преценка да се издаде заповед за временно настаняване на Петко Руменов Йончев в кризисен център "Олга Скобелева" за период от три месеца. Именно тези обстоятелства са послужили на административния орган като основание за издаване на заповед № ЗД-ЗД21/0038 от 28.03.2011 г., с която същият е наложил посочената мярка за закрила спрямо детето Петко Йончев. При последвалото оспорване на този акт от Румяна Йончева пред по-горестоящия административен орган, с решение № ЗД-РД01/0198 от 28.04.2011 г. директорът на РДСП е отхвърлил жалбата й, като е посочил, че видно от постъпилия сигнал от директора на ОУ "Стоян Михайловски" - гр. Пловдив, детето живеело при изключително лоши хигиенно битови условия, спяло на земята, не му били осигурени необходимите условия за нормалното му физическо и психическо развитие. Според изложените от директора на РДСП - Пловдив аргументи, детето било обградено от лош микроклимат в дома му, което провокирало у него прояви на нервна възбуда и агресивно поведение. Позовал се е на заключението на личния лекар на майката, според което Румяна и Цонка Йончеви не били годни за осъществяване на грижи за детето поради тежки проблеми със здравето. Въз основа на изложените обстоятелства формирал извод, че приложената от ДСП - Пловдив мярка на закрила е съобразена със спецификата на случая и е извършена след изчерпване на всички възможности за оставане на детето в семейна среда. Тези мотиви са дали основание на директора на РДСП да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед. С обжалваното решение Пловдивският административен съд е отменил заповедта за временно настаняване на Петко Йончев в кризисния център "Олга Скобелева" - Пловдив, за период от три месеца, като е приел, че същата била издадена от компетентен административен орган, но в нарушение на приложимите материалноправни разпоредби. В мотивите на решението са изложени съображения, че от социалния доклад и от приетите по делото писмени и гласни доказателства не можело да се направи категоричен извод, че Петко Йончев е останал трайно без грижите на майка си, нито че същата била в трайна невъзможност да се грижи за него. Съдът е акцентирал на факта, че в проведените съдебни заседания майката многократно декларирала желанието си да се грижи за детето, поради което не можело да бъде прието, че нейният родителски капацитет бил изчерпан. Приел е също, че било недопустимо при жива майка, която обичала и искала да се грижи за детето си, то да бъде настанявано в специализирана институция. Решението на АС - Пловдив е правилно. При съдебния контрол за законосъобразност е извършена пълна преценка на оспорената заповед в съответствие с чл. 168, ал. 1 и по критериите в чл. 146 от АПК, обсъдени са в цялост събраните доказателства - писмени и гласни, материалите в административната преписка, както и релевантните факти и обстоятелства, изясняващи напълно делото от фактическа страна. Установени са фактическите основания за наложената със заповедта мярка за закрила на детето. Обосновано е прието от съда, че всички събрани в хода на съдебния процес доказателства сочат на извод, че спрямо детето поведението на майката не създава реална опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие, и то не представлява "дете в риск" по смисъла на § 1, т. 11, б. "в", нито по смисъла на § 1, т. 11, б. "а" от Допълнителната разпоредба на Закона за закрила на детето, тъй като родителските й права не са ограничени, нито детето е останало трайно без родителска грижа. Съдът обосновано е направил извод, че не се касае за основанията по чл. 25, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗЗД. Според т. 1 на цитираната разпоредба, може да бъде настанено извън семейството дете, чиито родители са починали, неизвестни, лишени са от родителски права или чиито родителски права са ограничени. Безспорно е, че майката Румяна Йончева е жива, не се намира в неизвестност и не е лишена от родителски права. А според чл. 25, ал. 1, т. 3 от същия закон може да бъде настанено извън семейството дете, чиито родители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат. В конкретния случай, фактическите обстоятелства не обосновават трайна невъзможност с оглед физическото и емоционалното състояние на майката. Както правилно е посочил административният съд, по делото няма данни, че родителските права на Румяна Йончева са ограничени или че е лишена от родителски права. Оттук и изводът, че не са налице обстоятелствата за настаняване в кризисния център, на които се е позовал административният орган. Мярката за закрила е наложена по субективната преценка на риска на настаняващия орган, а не от наличието на ясно формулирани обективни предпоставки. В касационната жалба се възпроизвеждат фактите, изложени и пред административния съд, които са били обсъдени при първоинстанционното разглеждане на делото и на които съдът подробно е отговорил, като мотивите се споделят от настоящия касационен състав на ВАС. Правилникът за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) определя кризисният център като "социална услуга - резидентен тип". Според легалното определение на понятието кризисен център, дадено в допълнителните разпоредби на ППЗСП, "Кризисен център" е комплекс от социални услуги за лица, пострадали от насилие, трафик или друга форма на експлоатация, които се предоставят за срок до шест месеца и са насочени към оказване на индивидуална подкрепа, задоволяване на ежедневните потребности и правно консултиране на потребителите или социално-психологическа помощ, когато се налага незабавна намеса, включително чрез мобилни екипи за кризисна интервенция. В КЦ се настаняват лица пострадали от: 1. насилие, 2. трафик или 3. друга форма на експлоатация. Правилникът за прилагане на закона за закрила на детето (ППЗЗД) дефинира "насилие" по следния начин: "Насилие" над дете е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, пренебрегване, търговска или друга експлоатация, водеща до действителна или вероятна вреда върху здравето, живота, развитието или достойнството на детето, което може да се осъществява в семейна, училищна и социална среда. В настоящия случай детето е изведено от семейната среда и настанено в центъра по различни от изброените съображения - според административния орган, детето било подложено на психически тормоз, изразяващ се в непрекъснати скандали между майката и бабата на детето и невъзможността на майката да осигури спокойна семейна среда, и да посрещне нуждите на Петко предвид възрастта му. В тази връзка първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане. В случая предвид доказателствата по делото обосновано е прието, че тези възможности не са изчерпани. Майката изрично заявява, че обича детето си и иска да се грижи за него, поради което не може да бъде прието, че нейният родителски капацитет е изчерпан, както правилно е приел съдът. Очевидно идеята на законодателя, изложена в чл. 35, ал. 2 от ЗЗДт, е настаняването в специализирани институции да е в крайни случаи, какъвто не е настоящия. Както беше посочено по-горе, по делото няма данни детето да е останало трайно без грижите на майката; да е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или някакво друго нехуманно, или унизително отношение, или наказание в семейството му. Безспорно е установено от приложената административна преписка, че след настаняването на детето в кризисния център, майката е обзавела стая за него с нови легла, маса, телевизор, което сочи, че Румяна Йончева изпълнява указанията и препоръките на социалните работници, полага усилия да осигури добри условия за детето си, и има желание да се грижи за него. Относно твърденията на д-р Еленски, че майката и бабата на Петко Йончев не били годни да се грижат за него предвид заболяванията им, следва да бъдат споделени изводите на решаващия състав, че тези твърдения не могат да бъдат възприети. Фактът, че д-р Еленски освен личен лекар на семейство Йончеви е лекар и на децата от Дома за деца лишени от родителска грижа "Олга Скобелева" - Пловдив (където се помещава и кризисния център), води до основателни съмнения за неговата безпристрастност. Още повече, че не са ангажирани доказателства от други специалисти, нито са доказани твърдените от лекаря заболявания и престой на Румяна и Цонка Йончеви в болнични заведения. Също така, от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че Румяна Йончева е материално обезпечена, тъй като тя и нейната майка разполагат с недвижима собственост, получават и пенсии. Такива данни има в социалния доклад, в скица на ПИ № 14400 от 27.05.2011 г., в писмо с изх. № 67 от 10.02.2011 г. на директора на ОУ "Ст. Михайловски" - Пловдив. В този смисъл съдът правилно кредитира свидетелските показания, в насока, че двете жени предоставят добри условия за отглеждане на детето. Семейството по правило осигурява най-добрата среда за отглеждане и възпитание на детето, затова външната интервенция, осъществявана от органите за закрила, следва да е насочена към оказване на подкрепа на семействата и за приобщаването им към общността, а не за извеждане на детето от семейната среда. Настаняването в кризисни центрове следва да се използва само като крайна мярка за деца, които имат действителна неотложна нужда от психосоциална интервенция. Оспорената заповед, с която е наредено временното настаняване на Петко Руменов Йончев, в кризисен център "Олга Скобелева" - гр. Пловдив, за срок от три месеца, е незаконосъобразна и като я е отменил, Пловдивският административен съд е постановил правилно решение. Предвид изложеното не са налице касационни основания, водещи до отмяна на обжалваното решение, предмет на настоящото касационно производство, поради което същото следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,