Решение № 6462 от 13.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8240/2012 г.
ВАСIII отделение13.05.2013 г.докладчик т Ваня Пунева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1088 от 23.04.2012 г., постановено по адм. дело № 4029/2011 г. на Административен съд Варна. ОСЪЖДА Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. Варна да заплати на Марин Иванов Тотев от гр. Варна, съдебен адрес: ул. "Македония" № 159, офис 2 сумата от 200 лв. (двеста) лева - разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 6462 от 13.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8240/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - гр. Варна, чрез пълномощника му адв. Бистра Господинова, срещу Решение № 1088 от 23.04.2012 г., постановено по адм. дело № 4029/2011 г. на Административен съд Варна. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалноправните и процесуални норми и необоснованост, поради което се иска отмяната на първоинстанционното решение. В писмен отговор ответната страна - Марин Иванов Тотев, чрез пълномощника си адв. Евгения Дойнова, посочва съображения за неоснователност на жалбата и моли решението на АС - Варна да бъде оставено в сила. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил мълчаливия отказ на Началника на СГКК - Варна по заявление вх. № 94-20253/4.08.2011 г. на Марин Тотев за издаване на скица за ПИ с идентификатор 10135.2517.1091 и сграда с идентификатор 10135.2517.1091.1, като е задължил административния орган да издаде исканата скица в 7-дневен срок. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че отправеното от жалбоподателя искане е било такова за издаване на писмена справка по смисъла на чл. 55, ал. 3, т. 1 от ЗКИР, извършването на която съставлява административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "а" от ДР на Закона за администрацията. Приел е още, че предвид публичния характер на кадастралните данни съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗКИР, то извършването на услугата е допустимо при установяване наличието на законен интерес от съответната справка, което жалбоподателят е направил, предвид факта, че в кадастралния регистър е вписан като собственик на сградата с идентификатор 10135.2517.1091.1 и носител на вещни права върху поземления имот с идентификатор 10135.2517.1091. Установено е, че с влязло в сила решение № 807/11.03.2010 г. по гр. дело № 1890/2008 г. на Районен съд Варна правото на ползване на Тотев по отношение на поземления имот е трансформирано в право на собственост на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е направил извод, че оспорваният пред него отказ е постановен в нарушение на материалния закон, тъй като при така установения правен интерес за органа е съществувало задължение да извърши поисканата административна услуга и да издаде съответната скица. Решението е правилно. При правилно изяснена фактическа обстановка и събрани в пълен обем доказателства съдът е направил анализ на доказателствата, възраженията на страните и техните становища и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. В случая издаването на скицата от административния орган е било необходимо за издаването на констативен нотариален акт за собственост на целия имот по реда на чл. 587 от ГПК. Удостоверяването правото на собственост на заявителя, респ. наличието на конкурентни права, е от компетентността на съответният нотариус в охранителното нотариално производство по реда на чл. 587, ал. 1 от ГПК. Нотариусът в това производство, а не кметът, проверява дали представените писмени доказателства удостоверяват правото на собственост на заявителя или не. Той съблюдава изискванията на специалните закони, в това число и на ЗСПЗЗ, дали е допустимо придобиването право на собственост върху земи по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ по реда на обстоятелствената проверка и с мотивирано постановление по чл. 587, ал. 3 от ГПК отказва или разпорежда издаването на констативен нотариален акт. С отказа за издаване на скица административният орган, на когото е вменено единствено задължението за извършване на административна услуга - издаването на скица, превратно е упражнил правата си, с което е осуетил възможността на тази страна да заяви претендираните от нея собственически права по реда на охранителното производство пред компетентния за това орган - нотариуса. Разрешаването на спорове за собственост е от компетентност на гражданския съд. Поради това, дори и при конкуренция на права върху имота, административният орган е длъжен да издаде искания документ. Противното би означавало предрешаване на гражданско правен спор и намеса в правоотношения на равнопоставени граждански субекти, каквито правомощия кметът на общината не притежава. В искания документ общината удостоверява всички правнозначими факти и обстоятелства, които ще се преценяват от нотариуса, но не и да откаже издаването му. По изложените съображения и поради това, че съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, на ответната страна се дължат деловодни разноски, които съгласно ал. 4 от същата разпоредба се заплащат от подателя на жалбата. Видно от договор за правна защита и съдействие с № 16 от 18.06.2012 г., приложен по делото (стр. 6), адвокат Женя Койчева е надлежно упълномощена от Марин Тотев да го представлява в настоящото производство пред Върховен административен съд, като е уговорено възнаграждение в размер на 200 (двеста) лв., платени в брой. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК настоящият състав на Върховният административен съд, трето отделение
Цитирани разпоредби
3- чл. 208 АПК
- чл. 4 ЗСПЗЗ
- чл. 587, ал. 1