Решение № 26 от 12.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 242/2008 г.

Решение № 26 от 12.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 242/2008 г., 5-членен с-в, ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 231, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.), вр. § 2, ал. 12 от ПЗР на ГПК. Образувано е по молба на Н. Я. Г. и Г. В. Г. от гр. Б. за отмяна на влязлото в сила решение № 280 от 28.06.06 г. по гр. д. № 1062/2005 г. на Благоевградския окръжен съд, потвърдено с решение № 1148/12.10.07 г. по гр. д. № 1098/06 г. на Върховния касационен съд, V-то ГО. Молбата се основава на твърдения за наличието на новооткрито доказателство, което е било от съществено значение за изхода на делото - удостоверение № 0* от 08.12.99 г. на Областна администрация Благоевград. Ответникът в производството - община Б. не взема становище по молбата за отмяна. Върховният касационен съд, петчленен състав, намира молбата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. Съображенията за това са следните: С влязлото в сила решение на Благоевградския окръжен съд е оставено в сила решение № 4184/30.08.05 г. по гр. д. № 1351/03 г. на РС Благоевград, с което са били отхвърлени като неоснователни предявените от Н. Я. Г. и Г. В. Г. срещу община Б. субективно съединени искове по чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.) - за установяване правото на собственост върху 260/1294 ид. части от УПИ * в кв. 232 по плана на ЦГЧ на гр. Б. Съдът е приел, че към 1972 г. ищците са били собственици на дворно място с площ от 260 кв. м., съставляващо имот пл. № 1955 в кв. 239, включен в съсобствен парцел III-239 по плана на гр. Б. С плана от 1975 г. парцели III и IV са обединени в един парцел ****, отреден за кооперативно жилищно строителство. Прието е, че имотът на ищците е бил отчужден по реда на ЗТСУ. Отчуждителните заповеди № 254/28.10.75 г. и № 257/21.10.75 г. не са представени по делото, тъй като не се съхраняват в архива на общината, но данни за проведеното производство се съдържат в другите доказателства. С последваща заповед № 116/25.04.77 г., която е представена по делото, е изменена заповед № 254/28.10.75 г. в частта за имотното обезщетение, като освен първоначално определения тристаен апартамент, Н. и Г. Г. са обезщетени и с едностайно жилище за нуждите на сина им. С последваща заповед № 146/23.06.78 г. е изменена заповед № 116/25.04.77 г., като вместо с едностайно жилище, синът на молителите е бил обезщетен с тристайно жилище. Обсъдени са и заповедите по чл. 100 от ЗТСУ, с които обезщетенията са конкретизирани - апартамент № 5 на III ет. и апартамент № 8 на IV ет. в сградата на ЖСК "А"-2. Обсъдено е и обстоятелството, че Н. и Г. Г. и синът им С. В. са били член-кооператори по право на ЖСК "А"-2, че сградата е построена и бившите собственици са се снабдили с нотариални актове за собственост на посочените апартаменти. Обсъдено е и обстоятелството, че определената като обезщетение сума за отчуждения имот в размер на 14540,32 лв. им е била преведена на блокиран влог. Направен е извод, че с отчуждаване на дворното място на ищците по реда на ЗТСУ, те са престанали да бъдат негови собственици, поради което предявените от тях установителни искове за собственост са неоснователни. Представеното от молителите в настоящото производство удостоверение № 0* от 08.12.99 г. на Областна администрация Благоевград разкрива единствено обстоятелството, че имот пл. № 1955 от кв. 239 по регулационния план на гр. Б. не е актуван като държавна собственост през периода 30.06.96 г. - 05.11.99 г. Според молителите това обстоятелство е съществено, тъй като липсата на актуване на имота им за държавен означава, че той не е бил отчуждаван и следователно - към настоящия момент той е тяхна собственост, така, както са поддържали и при висящността на правния спор. Още повече, че по делото не били представени отчуждителните заповеди за имота, което подкрепяло тезата им, че отчуждаване не е било проведено. Молбата е неоснователна. Влязло в сила решение може да бъде отменено на основание чл. 231, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) само ако се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които при разглеждане на делото не са могли да бъдат известни на страната, при това само ако те са от съществено значение за изхода на правния спор. В случая нито едно от тези условия не е налице. Обстоятелството, че за процесното дворно място не е бил съставен акт за държавна собственост не е "ново" по смисъла на чл. 231, ал. 1, б. "а" от ГПК, тъй като при добро водене на делото, страната е могла да го узнае и своевременно да представи доказателства за него още при висящността на спора в инстанциите по същество. Удостоверението за това обстоятелство е от 1999 г. и е издадено много преди спорът за собственост да бъде предявен в съда през 2003 г. На следващо място - това удостоверение не установява факт, който да има някакво съществено значение за изхода на правния спор. По делото са били представени многобройни писмени доказателства, които са обсъдени в съвкупност от съда и въз основа на тях е направен извод за проведено отчуждително производство по ЗТСУ по отношение на имота на молителите. Липсата на съставен акт за държавна собственост на отчуждения имот не може да доведе до заключение, че отчуждаване не е проведено и че имотът е останал собственост на молителите, при всички останали доказателства в обратния смисъл, които са били представени по делото и които са били обсъдени от съда. Заплащането на данъци от молителите за отчуждения имот също не означава, че имотът е тяхна собственост. Ето защо не налице соченото основание за отмяна на влязлото в сила решение и молбата за отмяна следва да бъзе оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, петчленен състав,