Решение № 8808 от 6.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4660/2020 г.

Решение № 8808 от 6.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4660/2020 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 38 от 05.02.2020 г., постановено по адм. д. № 465/2019 г., Административен съд - Кърджали, е отменил Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК – 875 - 0411607/02.12.2019 г., издадена от началник на отдел "Оперативни дейности" – гр. Пловдив в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол", при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП). Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от началник на отдел "Оперативни дейности" – гр. Пловдив в Главна дирекция "Фискален контрол", при Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния му представител юрк. Д. Димитров. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - Кърджали е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Кърджали и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорената заповед за налагане на ПАМ. Претендира заплащане на разноски, в това число юрисконсулско възнаграждение за две инстанции и заплатена държавна такса. Ответното по касационната жалба дружество "Симекс" ЕООД, ЕИК 108023144, със седалище и адрес на управление гр. Кърджали, бл. "Байкал", ап. 19, представлявано от управителя Р. Благоева не е взело становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд – Кърджали е отменил Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК – 875 - 0411607/02.12.2019 г., издадена от началник на отдел "Оперативни дейности" – гр. Пловдив в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол", при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), за нарушение на разпоредбите на чл. 25, ал. 5, изр. трето от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредбата и чл. 118, ал. 4, т. 3 и 5 от ЗДДС на "Симекс" ЕООД е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" – бензиностанция, находяща се в гр. Кърджали, бул. "Беломорски", № 157 и забрана за достъп до нея за срок от 15 дни. Съдът е описал установената фактическа обстановка във връзка с издаване на ПАМ, като е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Прието е, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон. Систематизирани, мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното: 1. Дадено е тълкуване на относимите правни разпоредби, въз основа на които е издадена процесната заповед. 2. Отбелязано е, че процесната бензиностанция се стопанисва от дружеството жалбоподател, съставлява търговски обект, като за периода от 01.08.2019 г. до 03.10.2019 г. не са изпращани данни от издадените фискални касови бележки по установената дистанционна връзка с НАП, като през този период за извършените в обекта продажби са издавани бележки от фискално устройство от одобрен вид. Посочено е още, че след 03.10.2019 г. и към датата на извършване на проверката – 26.11.2019 г. изискуемите по чл. 25, ал. 5, изр. трето от Наредбата данни са изпращани на НАП. 3. Направено е тълкуване на относими правни разпоредби – чл. 4, ал. 2 и чл. 6, ал. 2 АПК, чл. 22 ЗАНН относно същността на принудителните административни мерки. 4. На база на изложеното е изграден извод, че към момента на извършване на проверката – 26.11.2019 г., съответно датата на издаване на заповедта за налагане на ПАМ – 02.12.2019 г. не е съществувало деяние, което да бъде преустановено. Посочено е, че запечатването не би довело до предотвратяване на извършване на нарушение на посочената разпоредба от наредбата, тъй като жалбоподателят вече е изпълнил това изискване. 5. Прието е, че наложената мярка не би могла да предотврати или поправи последиците от липса на подадени данни по дистанционна връзка към НАП за минал период, тъй като към момента на прилагането й нарушението е било преустановено. Направено е позоваване на решения на ВАС в този смисъл по адм. д. № 5881/2014 г. и № 5363/2018 г. 6. Посочено е, че от събраните по делото доказателства е установено, че за процесния период за извършените продажби в обекта са издавани касови бележки от функциониращо фискално устройство от одобрен вид, поради което нарушението не води до неотразяване на приходи, поради което не може да се приеме тезата на административния орган, че се препятства контролната дейност и са налице негативни последици за фиска. Направен е краен извод за не законосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ, което обуславя необходимостта от нейната отмяна. Решението на Административен съд – Кърджали е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания в касационната жалба на началника на отдел "Оперативни дейности" – гр. Пловдив в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол", при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП) за неправилност на решението на първоинстанционния съд са за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и за необоснованост на съдебния акт. Навеждат се доводи, че неправилно административният съд е квалифицирал оспорената заповед като не законосъобразна и като такава следва да бъде отменена. На основание тълкуване на относимите правни разпореди и конкретните факти по делото се навеждат аргументи, че при издаване на заповедта е спазено изискването за превантивност на ПАМ – преустановяване на поведение, водещо до неподаване на данни до НАП и като е приел друго, първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон. По направените оплаквания настоящият състав на касационната инстанция приема за установено следното: По делото няма спор за факти. Установено е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно възприети от съда и отразени в мотивите на съдебното решение, както са възпроизведени накратко по-горе. Мотивите на първоинстанционния съд за отмяна на издадената заповед за налагане на ПАП са обстойни и не следва да бъдат повтаряни в настоящето изложение. По същество водещият мотив на административния съд се изразява в това, че към момента на извършване на проверката, съответно на издаване на заповедта, нарушението на нормата на чл. 25, ал. 5, изр. 3 от Наредба чл. 25, ал. 5, изр. трето от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите е преустановено от дружеството, поради което с налагането на ПАМ не би се постигнала нито една от целите на административна принуда, като в същото време с налагането на мярката за такъв срок /15 дни/ е нарушен и принципа на съразмерност, установен с чл. 6 АПК и правата на жалбоподателя са засегнати в по-голяма степен от необходимото за целта, за постигането на която се прилага подобна мярка. Настоящата съдебна инстанция споделя този извод на първоинстанционния съд и го намира за правилен, обоснован на фактите по делото и при правилно приложение на закона. Освен изложеното от административния съд /чл. 221, ал. 2 АПК/, в допълнение следва да бъде посочено следно: Нормата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, като нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 ЗАНН законови цели. В този контекст, налагането на процесната ПАМ не би могло да преустанови евентуалното административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като то вече е довършено към момента на констатирането му от приходните органи. Прилагането на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и данъци за фиска. В случая налагането на ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност, което прави оспорената заповед се явява незаконосъобразна. При констатирано нарушение за първи път и липса на констатации от него да са произлезли определени вредни последици за фиска, налагането на ПАМ за срок за запечатване на обекта от 15 дни не би могло да се определи като съразмерно. То засяга права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по- голяма степен от необходимото за целта, за който актът се издава, което е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК, в който смисъл са изложени мотиви от първоинстанционния съд. Като е стигнал до извод за не законосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е отменил същата жалба на "Симекс" ЕООД Административен съд – Кърджали е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,