Решение № 12230 от 13.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5110/2017 г.

Решение № 12230 от 13.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5110/2017 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 132 от 30.12.2016 г., постановено по адм. д. № 173/2016 г. Административен съд - Л. е отхвърлил оспорването на "А. С." ЕООД, с. Д., община Луковит, представлявано от управителя Д. П. С. срещу решение № 1040-10-18/12.05.2016 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Л., с което е потвърдено разпореждане № 23/1.06.2015 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО. Осъдил е "А. С." ЕООД, с. Д. да заплати на ТП на НОИ - Л. сумата 350 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. С решение № 17 от 22.02.2017 г., постановено също по адм. д. № 173/2016 г., Административен съд - Л. е допълнил по реда на чл. 176, ал. 1 от АПК решение № 132 от 30.12.2016 г. по посоченото административно дело на същия съд в частта, с която е отхвърлено оспорването на "А. С." ЕООД, с. Д., община Луковит, представлявано от управителя Д. П. С. срещу решение № 1040-10-18/12.05.2016 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Л., с което е потвърдено разпореждане № 23/1.06.2015 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО с текста "с което депозираната злополука, станала с А. К. Б. е приета за трудова". Срещу посочените решения е подадена касационна жалба от "А. С." ЕООД, представлявано от управителя Д. П. С. с оплакване, че са неправилни поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че в случая не е налице трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, тъй като в деня на злополуката А. К. Б. е бил в платен отпуск, поради спиране на работата в дружеството за повече от 5 дни, вследствие на което лицето не е претърпял увреждането във връзка с работата, която се извършва в животновъдното стопанство. Моли обжалваните решения да бъдат отменени и вместо тях, постановено друго, с което да бъде отменен оспореният административен акт или делото да се върне на друг състав на административния съд за ново разглеждане. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции и оспорва предявеното юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - Л., изразява писмено становище за неоснователност на оспорването. Ответникът - А. К. Б. не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена от надлежна страна, в срока, поради което е допустима, но по същество приема, че е неоснователна и обжалваните решения следва да се оставят в сила. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваните решения и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка по делото. Въз основа на декларация вх. № 439 от 9.04.2015 г. за трудова злополука с осигурител "А. С." ЕООД, подадена от А. Б. на основание чл. 57, ал. 2 от КСО, е декларирана злополука станала с подателя на декларацията на 24.02.2015 г. в 16.00 часа на работното му място - обор в с. Д., община Луковит. Въз основа на извършената проверка по случая от комисия, в която са участвали и двама представители от дружеството - осигурител, е съставен протокол за резултатите от извършеното разследване на злополуката. Във връзка с проверката са дадени обяснения от д-р Д. Д., началник на Хирургично отделение при МБАЛ Луковит ЕООД и са представени медицински документи - направление от 08.04.2015 г., Епикриза от МБАЛ Луковит ЕООД, от които се установява, че А. Б. е постъпил в спешното отделение на болницата на 24.02.2015 г. по повод на прободно нараняваща рана в корема от рог на крава с диагноза: "Перитонитис акута. Вулнус лацеро-контузиум пенетранс инкакуен абдоминис", и същият е изписан на 06.03.2015 г. след извършена спешна операция. От протокола за резултатите от извършеното разследване на злополуката се установява, че д-р Цветков е оказал първа помощ на пострадалия в обора в с. Д., след което по негова препоръка Борисов е транспортиран в МБАЛ Луковит ЕООД, и след преглед и извършени изследвания, му е извършена хирургична операция от д-р Филипова. С писмо от директора на ТП на НОИ - Л. дружеството е уведомено, че протокол № 7/8.05.2015 г. за разследване на трудовата злополука ще бъде подписан в сградата на Инспекция на труда - Л. в 09.00 часа на 28.05.2015 г. Осигурителят е получил писмото едва на 28.05.2015 г. и е подал възражение, в което е оспорил, констатираното от комисията, като е приложил заповед № 4 от 9.02.2015 г. на управителя на "А. С." ЕООД, извлечение от разчетно-платежна ведомост на дружеството и 2 бр. фишове за заплата за м. февруари 2015 г. Съдът е установил, че към момента на настъпване на трудовата злополука А. Б. е задължително осигурен за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. С разпореждане № 23 от 1.06.2015 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ - Л., декларираната злополука станала с А. К. Б. на 24.02.2015 г., е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. При проведен административен контрол на посочения административен акт, директорът на ТП на НОИ - Л. е постановил решение № 1040-10-18/12.05.2016 г., с което е отхвърлил жалбата на "А. С." ЕООД срещу разпореждане № 23 от 1.06.2015 г., като неоснователна и недоказана. Пред първоинстанционния съд са разпитани двама свидетели. Г. Ц., който живее в с. Д. и е лекар, завеждащ Спешна помощ в гр. Л., като същият е обяснил, че инцидентът се е случил след обяд на 24.02.2015 г. Д-р Цветанов е изложил, че П. П. (пряк очевидец на инцидента, на длъжност "търговски посредник" в "А. С." ЕООД) го извикал от дома му, за да прегледа във фермата, в която работи (и която е собственост на сина му) един човек, прободен от крава. Свидетелят сочи, че е заварил Борисов, за който знае, че работи в кравефермата, във фургон на 7 - 8 м. от халето, в което се отглеждат животните. При прегледа установил прободна рана в корема с диаметър 1 см., в дясната част от около 4-5 см. над синфизата, която в този момент не била кървяща, но корема бил балониран и болезнен при палпация (пипане). След отваряне на раната д-р Цветков обяснил, че е установил, че раната е по-дълбока, т. е. не е само на кожата и подкожието, а според него бил засегнат и мускулният слой. Според показанията на другия свидетел - Г. Д., дъщеря на А. Б., се установява, че те живеят в едно село и за да отиде на работа в "А. С." ЕООД, пътят на баща й минава през нейния дом. Обяснила е, че на 24.02.2015 г. отивайки за работа, на обяд, Борисов е наминал през дома й, а към 15.30 ч. - 16.00 ч. П. П. я настигнал по улицата, отивайки до магазина в селото, и я уведомил, че една крава е ударила баща й. След извършения от д-р Цветков преглед в кравефермата, по негова препоръка А. Б. е закаран в Бърза помощ в Луковит и е опериран същата вечер. Според показанията на Денчовска животното, което е наранило баща й, е било на собственика на кравефермата - С. С., и А. Б. се е грижил за него, но поради уговорка да го продават, е трябвало да бъде качено в камион, при което е станало нараняването. Свидетелката е обяснила, че собственикът на дружеството е поискал от Борисов да подпише документ, че в периода около инцидента е бил в отпуск, но по препоръка на Денчовска, пострадалият е отказал, въпреки, че е споделил с нея, че полагал подпис на други документи, на някаква счетоводна книга, в която всеки ден е разписвал, че е бил на работа. При тези данни спорен между страните е въпросът - следва ли настъпилият инцидент с А. Б. да се приеме за трудова злополука, след като по твърдения на жалбоподателя, пострадалият е бил в отпуск. Съгласно чл. 55, ал. 1 от КСО понятието "трудова злополука" е дефинирано като всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинила неработоспособност или смърт. Тълкуването на цитираната материалноправна норма налага извод, че фактическият състав на трудовата злополука включва следните предпоставки: 1. увреждане на здравето на осигуреното лице; 2. това увреждане да е настъпило внезапно; 3. увреждането да е причинило неработоспособност или смърт на пострадалия; 4. наличие на причинна връзка между внезапното увреждане и настъпилият резултат; 5. увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя; 6 наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. Първоинстанционният съд е изложил подробни правни доводи, в които е приел, че са налице всички предпоставки по чл. 55, ал. 1 от КСО за квалифициране на злополуката като трудова. Безспорно е по делото, че вследствие на нареждане на П. П., А. Б. е извеждал крава от обора, за да бъде изведена от кравефермата с цел продажба, при което животното е намушкал с рога работникът Борисов в областта на корема, от което същият е получил остър перитонит. От изложеното следва, че е налице внезапно увреждане, довело до временна неработоспособност на пострадалото лице. В тази връзка, неоснователно е възражението на касатора, което е навел и пред административния орган, че Борисов е бил в отпуск, поради престой на предприятието повече от 5 дни. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, тези твърдения са недоказани и не кореспондират с останалите данни в преписката, обясненията на А. Б. и показанията на свидетелката Денчовска. Представената заповед № 4/9.02.2015 г. издадена от управителя на "А. С." ЕООД, с която е наредено в периода от 16.02.2015 г. до 27.02.2015 г. четирима от работниците в кравефермата (в т. ч. А. Б. и П. П.) да ползват платен годишен отпуск за 2015 г. в размер на 10 дни, поради причини, свързани с организацията на производството и независещи от дейностите, изпълнявани от поименно посочените работници, не доказва реален престой в работата на дружеството. Касаторът нито е изложил причини, които да обосновават необходимостта от ползването на платен годишен отпуск поради престой повече от 5 дни, нито представя доказателства, от които да се установи, че реално са били налице причини, свързани с организацията на производството, които да пораждат правото му да изиска от работниците ползването на отпуск по реда на чл. 173, ал. 7, т. 1 от КТ (ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 1.03.2011 г.). Приложените разчетно-платежни ведомости на дружеството и фишове за заплати за месец февруари 2015 г., също не водят до различен извод, тъй като не са представени ведомости и фишове за останалите месеци, през които Борисов е работил в "А. С." ЕООД, и които да оборят твърденията на пострадалото лице, че за първи път му е предоставена ведомост за подпис едва за месец февруари 2015 г., а до този момент е получавал заплатата си на ръка, без да се подписва. Пострадалият и свидетелката Денчовска освен това са заявили, че в деня на инцидента Борисов е бил на работа, а впоследствие работодателят му се е обадил и е поискал от работника да каже, че в периода 16.02.2015 г. - 27.02.2015 г. е бил в отпуск. Наред с всичко това, следва да се отбележи, че на 24.02.2015 г. освен А. Б., посочен в заповед № 4 от 9.02.2017 г., на работа е бил и П. П., който също фигурира в заповедта за отпуск, и същият е бил очевидец на инцидента. Горното мотивира настоящият състав да достигне до извода, че твърденията на касатора, че не е налице трудова злополука, поради това, че пострадалият е бил в платен годишен отпуск, са останали недоказани и противоречат на останалите доказателства по делото. Безспорен е факта, че увреждането е внезапно, получено е в рамките на работното време, в изпълнение на задълженията, които изпълнява пострадалият по длъжностна характеристика. Неоснователни са и възраженията в касационната жалба, че не е налице трудова злополука и поради това, че извежданата от обора крава, не е собственост на "А. С." ЕООД и че пострадалият се е държал грубо с животното. От показанията на Денчовска се установява, че за тази крава се е грижил баща й, и че е собственост на С. С., който е и собственик на дружеството - осигурител. Дори и да не е била собственост на юридическото лице, а на физическото лице С. С., действията по извеждането й от обора, предизвикали инцидента са в интерес на работодателя на Борисов, и е по нареждане на П. П., който освен служител в кравефермата, е и баща на собственика. Всички тези възражения нямат отношение към конкретната квалификация на произшествието като "трудова злополука", когато са налице основните предпоставки по ал. 1 от чл. 55 от КСО. Единственото изключение е въведено в ал. 3 от същата норма - когато пострадалият умишлено е увредил здравето си, каквото в случая безспорно не е налице. Обстоятелството, че след като Борисов се е грижил за кравата, не би следвало тя да го нападне, не е основание за прилагане на чл. 55, ал. 3 от КСО. При тази хипотеза е необходимо лицето да е съзнавало характера на постъпките си, да е предвиждало последиците и да е искало или допускало настъпването им. Неоснователно е и възражението, че са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като при провеждане на проверката при осигурителя, в комисията не е участвал управителят на дружеството, а други двама представители, които обаче нямат представителна власт - П. П. е служител и чл. на ГУТ на дружеството от страна на работниците и служителите, а С. С. - собственик на фирмата и председател на ГУТ на дружеството. Съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, в случаите на разследване по чл. 7, ал. 2 като членове на комисията се включват: представители на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", по един представител на работодателя и на работещите от комитета или от групата по условия на труд, както и на други компетентни органи в зависимост от конкретния случай. В конкретния случай административният орган е изпълнил изискванията на посочената разпоредба, тъй като се изисква по един представител на работодателя (С. С.) и на работещите (П. П.) от групата по условия на труд, а не представител, който упражнява представителните функции на дружеството по смисъла на ТЗ, какъвто е управителят на дружеството. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че възраженията в касационната инстанция не обуславят касационните предпоставки по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Същото е правилно, обосновано съобразно приетите по делото доказателства, постановено при съобразяване на материалния закон. Неоснователна е и касационната жалба срещу постановеното по делото допълнително решение. С решение № 17 от 22.02.2017 г., постановено също по адм. д. № 173/2016 г., Административен съд - Л. е допълнил по реда на чл. 176, ал. 2 от АПК решение № 132 от 30.12.2016 г. по посоченото административно дело на същия съд в частта, с която е отхвърлено оспорването на "А. С." ЕООД, с. Д., община Луковит, представлявано от управителя Д. П. С. срещу решение № 1040-10-18/12.05.2016 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Л., с което е потвърдено разпореждане № 23/1.06.2015 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО с текста "с което депозираната злополука, станала с А. К. Б. е приета за трудова". За да допълни решението, съдът е приел, че в съдебния акт, не е възпроизведена позицията на заинтересованата страна А. Б., който е участвал активно в съдебното производство, като в диспозитива на решението изрично следва да се отбележи, че процесната трудова злополука е станала именно с него. Решението е правилно. Съгласно чл. 176, ал. 1 от АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение. В случая страни по делото са били дружеството жалбоподател, чиято жалба е отхвърлена, административният орган, чийто административен акт е оспорен в съдебното производство и А. Б., като заинтересована страна, тъй като с оспорения административен акт е призната злополуката, станала с него за трудова. Заинтересованата страна в действителност е участвал в процеса активно, като се е явявал в съдебни заседания и е заявил становището си досежно основателността на подадената жалба, поради което, като страна в съдебното производство и адресат на разпореждането, с което злополуката е приета за трудова, следва да бъде отразена и неговата позиция по делото и да фигурира в диспозитива на съдебното решение, който има сила на присъдено нещо. Съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 1, т. 5 от АПК, решението следва да съдържа имената, съответно наименованието на страните, като съдът е съобразил този свой пропуск и правилно е допълнил съдебния акт, с който се е произнесъл по съществото на спора. Първоинстанционният съд е спазил и производствените правила при постановяване на допълнителното съдебно решение и е спазил разпоредбата на чл. 176, ал. 2, изр. 1 от АПК, според което съдът в открито заседание с призоваване на страните постановява допълнителното решение. В настоящия случай са проведени две открити съдебни заседания, тъй като на първото насрочено заседание дружеството осигурител не е било редовно призовано и не е присъствало. Предвид изложеното, допълнителното решение като правилно също следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,