Решение № 13456 от 11.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4799/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по две касационни жалби, подадени от И. Р. М., чрез адвокат Чуклева, и от Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, чрез председателя ѝ, против решение 513/18.01.2024 г., постановено по адм. дело 8716/2022 г. по описа на Административен съд София-град. И. Р. М. обжалва решението в частта, с която е отхвърлена исковата му молба за неимуществени вреди в общ размер на 10 000 лева поради просрочие на иска, и в частта, с която е отхвърлена исковата му молба за неимуществени вреди в резултат на отменено като нищожно Решение 2-1264/02.04.2018 г. на Комисията за разликата над 2000 лева до пълния претендиран размер от 5 000 лева. Излага становище за неправилност и необоснованост на обжалваните части от съденото решение, като посочва, че неправилно административният съд е приел два от исковете за погасени по давност без ответната страна да е направила такова възражение. По отношение на третия иск, който съдът е уважил частично, М. посочва, че неправилно е определен размерът на дължимото обезщетение, защото по делото има достатъчно доказателства за понесени вреди с висок интензитет. Поради изложеното се иска отмяна на обжалваните части от решението и уважаване на исковата молба в пълния ѝ предявен размер и за трите иска. Претендира разноски. В съдебно заседание М. се представлява от адв. Чуклева, която поддържа касационната жалба и моли за отмяна на обжалваните части от решението. Оспорва касационната жалба на Комисията и моли същата да бъде отхвърлена. Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия обжалва решението в частта, с която е осъдена да заплати на И. Р. М. сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на обявено за нищожно Решение 2-1264/02.04.2018 г. на Комисията, ведно със законната лихва, считано от 31.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта на присъдените разноски. Излагат се доводи за неправилност на решението в обжалваната му част като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли за отмяна на решението в съответната обжалвана част. В съдебно заседание Комисията се представлява от юрисконсулт Мутафчийска, която оспорва касационната жалба на М.. Направено е искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационните жалби, поради което предлага решението, като правилно, да остане в сила. Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: Касационните жалби са подадени срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което са процесуално допустими. Производството пред АССГ е образувано по искова молба на И. Р. М., подадена против Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /КРДОПБГДСРСБНА/ за присъждане на обезщетение за причинени му неимуществени вреди, както следва: в размер на 5 000 лева, причинени му вследствие на нищожно Решение 2-69/18.09.2012 г. на КРДОПБГДСРСБНА, ведно със законната лихва, считано от 11.04.2022 г. - датата на влизане в сила на решението, с което административният акт е обявен за нищожен; в размер на 5 000 лева, причинени му вследствие на нищожно Решение 2-351/27.05.2014 г. на КРДОПБГДСРСБНА, ведно със законната лихва, считано от 31.03.2022 г. - датата на влизане в сила на решението, с което административният акт е обявен за нищожен; в размер на 5 000 лева, причинени му вследствие на нищожно Решение 2-1264/02.04.2018 г. на КРДОПБГДСРСБНА, ведно със законната лихва, считано от 31.03.2022 г. - датата на влизане в сила на решението, с което административният акт е обявен за нищожен. С оспореното решение съдът е осъдил Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия да заплати на И. Р. М. сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на обявено за нищожно Решение 2-1264/02.04.2018 г. на Комисията, с което е отразена принадлежността на М. към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за четвърти път, като за сумата над 2000 лв. до 5000 лв. исковата молба е отхвърлена. Исковата молба е отхвърлена и в частта ѝ, по отношение на която съдът е приел, че е погасена по давност, а именно: за сумата от 5000 лева, претендирани като неимуществена вреда, причинена от нищожно Решение 2-69/18.09.2012 г. на Комисия, ведно със законната лихва от 11.04.2022 г., и за сумата от 5000 лева, претендирани като неимуществена вреда, причинена от нищожно Решение 2-351/27.05.2014 г. на Комисия, ведно със законната лихва от 31.03.2022 г. В полза на И. Р. М. са присъдени и разноски в размер на 10 лева, представляващи заплатената държавна такса за образуване на делото. За да постанови този резултат, от фактическа страна съдът е установил, че с Решение 25/12.02.2008 г. на Комисията, е отразена принадлежността на И. Р. М. към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. След това за втори път принадлежността му е обявена с Решение 2-69/18.09.2012 г. на Комисия, който акт е оспорен от И. М. и със съдебно решение е обявен за нищожен. С Решение 2-351/27.05.2014 г. на Комисия принадлежността към органите ѝ на М. е обявена за трети път, като този акт отново е обявен за нищожен от съда. За четвърти път принадлежността към органите на Комисията на М. е обявена с Решение 2-1264/02.04.2018 г., който акт е обявен за нищожен с решение 2324/04.04.2019 г., постановено по адм. дело 5468/2018 г. по описа на АССГ, оставено в сила с решение 3048/31.03.2022 г., постановено по адм.дело 5335/2019 г. по описа на ВАС. Ищецът претендира неимуществени вреди от изброените три нищожни акта, изразяващи се в накърняване на личните и професионалните му качества, неудобство и притеснение от роднини, приятели и колеги. За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани както писмени доказателства, така и гласни такива от двама свидетели, които дали данни относно емоционалното и психическо състояние на М.. И двамата посочили, че той понесъл изключително тежко това, е четири пъти обявявали принадлежността му към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА, във връзка с което имало коментари в университета, в който работи, както и сред приятелите му. Въз основа на така установеното, от правна страна съдът уважил възражението на ответника за неоснователност на претенцията за 5000 лева, претендирани като неимуществена вреда, причинена от нищожно Решение 2-69/18.09.2012 г. на Комисия, ведно със законната лихва от 11.04.2022 г., както и за сумата от 5000 лева, претендирани като неимуществена вреда, причинена от нищожно Решение 2-351/27.05.2014 г. на Комисия, ведно със законната лихва от 31.03.2022 г. Посочено е, че съгласно т. 4 от Тълкувателно решение 3 от 22.04.2005 г. ОСГК на ВКС по ТД 3/2004 г. при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за заплащане на претендираното от държавата и общините обезщетение за вреди е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, а при нищожните - това е моментът на тяхното издаване. Съответно нищожните административни актове Решение 2-69/18.09.2012 г. и Решение 2-351/27.05.2014 г. са издадени много преди 23.09.2022 г. т.е. преди подаването на исковата молба, което е извън рамките на общия 5-годишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Въз основа на изложеното, в тази част исковата молба е отхвърлена като неоснователна. В останалата част, а именно относно претенцията за присъждане на неимуществени вреди в размер на 5000 лева, причинени от нищожно Решение 2-1264/02.04.2018 г. на Комисията, административният съд приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата за вреди. Установил е, че искът на И. М. за причинени му неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на личните и професионалните му качества, неудобство и притеснение от роднини, приятели и колеги, като пряка и непосредствена последица от обявеното за нищожно Решение 2-1264/02.04.2018 г. на Комисията, е доказан по основание. По отношение размера на иска 5000 лв., съдът приел, че същият е завишен, доколкото негативните преживявания на ищеца, отразили се на психиката му, са резултат от няколко фактора, включително и смъртта на дъщеря му, но в конкретния случай М. е претърпял негативни емоции от издаване на нищожното решение на комисията, като след постановяване на отменения акт, обществената нагласа към него се е променила негативно. Така съобразно установеното, и при съобразяване на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, АССГ уважил исковата претенция за сумата от 2000 лв. и отхвърлил иска за разликата до 5000 лв. При тези доводи настоящият тричленен състав намира касационната жалба на Комисията за неоснователна, а касационната жалба на И. М.- за частично основателна. Правилно административният съд е отхвърлил иска на М. по отношение на сумата от 5000 лева, претендирани като неимуществена вреда, причинена от нищожно Решение 2-69/18.09.2012 г. на Комисия, ведно със законната лихва от 11.04.2022 г., и за сумата от 5000 лева, претендирани като неимуществена вреда, причинена от нищожно Решение 2-351/27.05.2014 г. на Комисия, ведно със законната лихва от 31.03.2022 г. От фактическа страна е безспорно установено, че горепосочените решения са издадени на 18.09.2012 г. и 27.05.2014 г., а исковата молба е подадена чак на 23.09.2022 г. Възражението за давност е направено от ответника още с отговора на исковата молба. Независимо,че възражението се свързва с недопустимост на исковете, а не с тяхната неоснователност, достатъчно е, че ответникът е направил такова възражение своевременно. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. 3/2004 год., ОСГК, началният момент на погасителната давност за предявяване на иск за заплащане на обезщетение за вреди от нищожен административен акт е моментът на издаване на акта. В случая, петгодишният давностен срок по чл.110 от ЗЗД е изтекъл съответно на 18.09.2017 г. и 27.05.2019 г., а исковата молба е подадена на 23.09.2022 г., т.е. след изтичането му. Поради гореизложеното, настоящият състав счита, че обжалваното решение, в частта, с която е отхвърлена исковата молба на М. по отношение на сумата от 5000 лева, претендирани като неимуществена вреда, причинена от нищожно Решение 2-69/18.09.2012 г. на Комисия, ведно със законната лихва от 11.04.2022 г., както и сумата от 5000 лева, претендирани като неимуществена вреда, причинена от нищожно Решение 2-351/27.05.2014 г. на Комисия, ведно със законната лихва от 31.03.2022 г., поради погасяване по давност, е правилно и следва да бъде оставено в сила. По делото безспорно е доказано наличието на първата предпоставка за основателност на исковата претенция по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ обявен за нищожен административен акт, а именно Решение 2-1264/02.04.2018 г. на Комисията,с което е отразена принадлежността на И. Р. М. към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, отменено по предвидения в закона съдебен ред с влязло в сила съдебно решение. Основателни са възраженията на И. М. относно занижения размер на присъденото обезщетение. Огласяването на принадлежност към Държавна сигурност или разузнавателните служби на Българската народна армия, основано на обявен за нищожен административен акт, безспорно носи емоционален дискомфорт на засегнатото лице, накърнява доброто му име, честта и достойнството му. В конкретния случай ищецът е претърпял негативни емоции от издаване на нищожното решение на Комисията, като след постановяване на отменения акт са били накърнени личните и професионалните му качества, изпитвал е неудобство и притеснение от приятели и колеги, още повече предвид неговата обществена известност. С оглед на това касационната инстанция намира, че при съобразяване на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, АССГ е определил занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди на ищеца. Претендираните неимуществени вреди от нищожното Решение 2-1264/02.04.2018 г. на Комисията следва да бъдат присъдени в пълен размер от 5000 лв. Поради това решението следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен иска на И. Р. М. срещу Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над 2000 лв. до претендирания размер от 5000 лв., вследствие на нищожно Решение 2-1264/02.04.2018 г. на същата комисия, като вместо това се присъди допълнително сумата от 3000 лв., като обезщетение за претъпените неимуществени вреди от ищеца, ведно със законната лихва , считано от 31.03.2022 г. На касационния жалбоподател М. следва да се присъди и сумата от 12.50 лв., разноски за касационната инстанция. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,