Решение № 5515 от 19.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7360/2012 г.

Решение № 5515 от 19.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7360/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Александър Георгиев Георгиев, в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София, срещу решение № 2144 от 23.04.2012 г. по адм. дело № 8332 по описа за 2011 г. на административния съд - София град. С него по жалба на "Интертранс" ЕООД е отменен ревизионен акт № 23-11-00-763 от 28.02.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден в обжалваната част с решение № 1529 от 7.09.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София относно допълнително определено задължение за ДДС в размер на 16 113.34 лв. и лихви в размер на 3 597.16 лв. за данъчни периоди м. 11.2008 г. и м. 10.2009 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на закона, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. Не се претендират съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - "Интертранс" ЕООД оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител адв. Красимир Сибинов. Не се претендират съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - София град е бил сезиран със спор относно законосъобразността на посочения ревизионен акт, с който на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, по аргумент от чл. 7 от ЗДДС и по реда на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС е определено допълнително задължение за ДДС в посочените размери и за посочените данъчни периоди. От фактическа страна по делото е установено, че ревизираното дружество е декларирало за данъчен период м. 11.2008 г. извършен ВОД на стоки от РБългария до РРумъния с получател "Ади Транс Импорт-Експорт", с VIN RO24368434. По повод на това са представени фактури № 000...151 от 28.11.2008 г. с предмет на доставката "блузи, бебе пелени, ботуши, галоши, гуменки, детски комплект, обувки-мрежа, потници, гетикщи, шпроти, балсам, пастет - апетит, русенско варено" на обща стойност 60 442.70 лв.; инвойс/фактура № 000...151 от 28.11.2008 г. с описание на горецитираните стоки и международна товарителница - ЧМР. В нея е посочен изпращач "Интертранс" ЕООД и е положен печат, получател "Ади Транс Импорт-Експорт" и е положен печат, и подпис за получател, с посочено място и дата на получаване на стоката, товарен пункт гр.Ботевград, разтоварен пункт - РРумъния, с приложени документи: фактура и опаковъчен лист, описание на товара, превозвач "Види транс" ЕООД с МПС рег.№ СА 5823 ЕМ/С 3242 ВН. Освен това по повод на доставката е доказано и осъществено плащане с оглед на представено извлечение от банковата сметка за посочената сума и на посоченото основание. Осъществена е насрещна проверка при превозвача, като е констатирано, че той е осъществил натоварването на стоките и ги е предал в Румъния. По повод транспортирането на стоките са представени доказателства по повод удостоверяване на разходи за транспорт - такса за преминаване в РРумъния, платена там от 2.12.2008 г., фактура за плащане на пътна такса в РРумъния, фактура за платена пътна такса в РБългария за преминаване на мост Русе-Гюргево. По повод извършена проверка по линия на обмена на информация между страни членки от ЕС, като от информацията в SCAC се установява, че собственик на фирмата - получател е български гражданин, който е декларирал, че е извършил декларираните придобивания на стоки и ги е съхранявал в склад под наем. Направена е проверка дали по повод представения договор за наем от 1.10.2008 г. на склад е налице изпълнение по него. По повод на последния факт, а именно неизпълнение по този договор за наем, органът по приходите е приел, че няма реално осъществен ВОД. Ревизираното лице е декларирало ВОД на стоки от РБългария за РРумъния с получател "Цвет комерс", с VIN RO25426088 за данъчен период м. 10.2009 г. По повод на това е представена фактура № 0000.. 230 от 19.10.2009 г. на обща стойност от 20 124.00 лв. с предмет на доставката "русенско варено, топ-тен-крем за бръснене и пяна", инвойс/фактура № 0000.. 230 от 19.10.2009 г. с описание на стоките и международна товарителница ЧМР. В нея е посочен изпращач - "Интертранс" ЕООД и е положен печат, получател "Цвет комерс" и е положен печат, и подпис за получател, товарен пункт Ботевград, разтоварен пункт - Румъния, с приложени документи: фактура и опаковъчен лист, описание на товара, превозвач "Види транс" ЕООД с с МПС рег. № СА 5823 ЕМ/С 3242 ВН. Освен това по повод на доставката е доказано и осъществено плащане с оглед на представено извлечение от банковата сметка за посочената сума и на посоченото основание. Осъществена е насрещна проверка при превозвача, като е констатирано, че той е осъществил натоварването на стоките и ги е предал в Румъния. По повод транспортирането на стоките повод удостоверяване на разходи за транспорт - такса за преминаване в РРумъния, платена там, фактура за плащане на пътна такса в РРумъния, фактура за платена пътна такса в РБългария за преминаване на мост Русе-Гюргево. Осъществена е проверка по линия на обмена на информация между страни членки от ЕС, като се установява, че собственик на фирмата - получател е български гражданин, който е потвърдил, че е получил стоките в Гюргево. При реализирането й данъчните органи са констатирали, че не е открито лице за контакти. Българския орган по приходите се позовава на това обстоятелство и на разминаване на датите на ЧМР от 12.10.2009 г. и датите на документите, които удостоверяват пристигане на стоките на 13.10.2009 г. В мотивите на обжалваното решение е изложена подробно тази фактическа страна по спора, като е отграничен основният спорен момент по делото, а именно реалността на процесните ВОД и конкретно свързаното с това обстоятелство доказване на транспортирането на процесните стоки. Първоинстанционният съд е изложил правилни и съответни на фактите по делото правни изводи за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт в посочената част, които се споделят от настоящата съдебна инстанция. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Основните възражения в касационната жалба са насочени към неправилно ценене от страна на първоинстанционния съд на представените доказателства, респ. към неправилния извод за това, дали се явява доказан международният транспорт по процесните вътреобщностни доставки. За точност следва да се отбележи, че жалбоподателят е представил всички необходими и относими доказателства, както и обсъжданите ЧМР-а, които са частни документи, редовни от външна страна, като по отношение на тях не е извършено надлежно оспорване по реда на чл. 193 от ГПК. Поради това до доказване на противното, което е задължение на органа по приходите, документите удостоверяват получаването на стоката от превозвача по вътреобщностната доставка. Към ревизирания период е приложима редакцията на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС, (ДВ, бр. 101/2006 г.), която в хипотезата на осъществен от трето лице транспорт, обвързва доказването на изпращането или транспортирането на стоките с представянето на транспортен документ или с писменото потвърждение на получаването им. Визираните документи са посочени алтернативно, поради което представянето на който и да е от тях е достатъчно за доказване на транспортирането, като по делото са налице и двете групи такива. Също така писмените потвърждения от получателите на стоките са направени по нормативно предвидения и приложим за процесния период начин, който към 2009 г., за разлика от последваща редакция на разпоредбата от ППЗДДС, не предвижда необходимост от наличие на конкретни реквизити и задължително съдържание на свидетелстващите изявления на получателя, обективирани в писмените потвърждения. Освен това всички доказателства, събрани по делото и преценени в тяхната съвкупност дават достатъчно основание да се приеме, че стоките са напуснали границите на България и са преминали на територията на друга държава - членка. Следва да се има предвид, че дадените отговори по повод направена проверка по линия на обмена на информация не опровергават извода за реално осъществени вътреобщностни доставки, доколкото в единия се съдържа само констатацията, че не е намерено лице за контакти по повод на втората фирма доставчик, като това е станало през 2010 г., а процесният ВОД се твърди за осъществен през 2009 г. В другия отговор е осъществено позоваване на факт, относим към търговски отношения на получателя по ВОД с трето лице. Освен това по делото не се твърди недобросъвестност от органа на приходната администрация, а само се твърди липса на убедителни доказателства за реално извършена вътреобщностна доставка. Предвид това съдът е направил обоснован извод, че стоките са доставени в РРумъния с получател - дружества, регистрирани по ДДС в тази страна, като точното местоизпълнение, дата и час на разтоварване, не са факти, чието доказване е непременно необходимо за установяване реалността на доставката. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение