Решение № 12112 от 30.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11499/2019 г.

Решение № 12112 от 30.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11499/2019 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 176, ал. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба на Г. Овчаров от [населено място], чрез адв. Кондев за постановяване на допълнително решение по адм. д. № 11499/2019 г. по описа на Върховен административен съд. Твърди се, че постановеното решение по делото № 8596/01.07.2020 г. не съдържа произнасяне по т. 4 от оспорената заповед № 1239/17.07.2018 г. на кмета на Община Несебър, която касае възлагане разноските по принудителното премахване на незаконния строеж на Овчаров като негов собственик. Иска се допълване на решението в тази част, като се излагат доводи, че Овчаров не попада в кръга на лицата визирани в ал. 5, чл. 225 а ЗУТ. Ответната страна – кмет на Община Несебър, чрез юрк. Радев, в писмено възражение, ангажира становище за неоснователност на молбата. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира молбата за допълване на решението за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 176, ал. 1 АПК, но разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения: С решение № 8596/01.07.2020 г. по адм. д. № 11499/2019 г. по описа на Върховен административен съд е уважена касационната жалба на кмет на Община Несебър, като е отменено по реда на чл. 221, ал. 2 АПК обжалваното решение № 1195 от 27.06.2019 г. по адм. д. № 2491/2018 г. по описа на Административен съд – Б. и е отхвърлена жалбата на Г. Овчаров срещу заповед № 1239/17.07.2018 г. на кмета на Община Несебър изцяло. Съгласно чл. 176, ал. 1 АПК съдът се произнасяне с допълнително решение, когато не се е произнесъл по цялото оспорване. Посочената хипотеза не е налице, тъй като с решението си Върховният административен съд се е произнесъл изцяло по оспорването на Г. Овчаров, което е прието за допустимо именно поради безспорния по делото факт, че е собственик на разпоредения за премахване със заповедта незаконен строеж. Като такъв Овчаров е длъжник по изпълнението на заповедта по реда на чл. 274, ал. 2 АПК във вр. с чл. 225 а, ал. 5, т. 5 и чл. 161, ал. 1 от ЗУТ. Неправилното тълкуване на нормата на чл. 225 а, ал. 5 ЗУТ от молителя не може да обоснове непълнота на решението, чието допълване се претендира, още повече, че претендираната непълнота не е в диспозитива на решението. С молбата за допълване се цели постановяване на различен резултат от Върховния административен съд, което не може да се постигне по реда на чл. 176, ал. 1 АПК. Следва да се маркира и обстоятелството, че в производството по оспорване на заповед по чл. 225 а ЗУТ се изследва служебно издаването на заповедта срещу надлежен адресат, т. е. срещу някое от лицата по ал. 5, чл. 225 а ЗУТ, което се разпростира и върху разпореденото акцесорно задължения по т. 4 на заповедта. Предвид изложеното, молбата на Г. Овчаров за постановяване на допълнително решение по адм. д. № 11499/2019 г. по описа на Върховен административен съд се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,