Решение № 1289 от 19.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5424/2007 г.

Решение № 1289 от 19.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5424/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Красимира Харизанова Производството е по § 2, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на М. Г. К., Ц. Г. К. и П. Г. К. от с. П., община П., Великотърновско, срещу въззивното решение на Великотърновския окръжен съд от 14.VII.2007 г. постановено по в.гр.д. № 215/2007 г. Поддържат се оплаквания за неправилно прилагане на процесуалния закон при преценка на гласните доказателства и необоснованост. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218а и сл. от ГПК (отм.) и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и поради това е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. М., Ц. и П. Г. К. са предявили иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ срещу Н. Т. Б. и П. Т. К. да се приеме за установено, че ниви посочени в 6 пункта на исковата молба са били собственост на наследниците на Ц. Т. К., а не на наследодателя на ответниците Т. (син на първия) към момента на внасянето им в ТКЗС. С решението на Великотърновския районен съд от 9.I.2007 г. постановено по гр.д. № 1516/2006 г. искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. По въззивна жалба на ищеца Ц. К. Великотърновския окръжен съд с решението си от 14.VII.2007 г. е оставил в сила първоинстанционния съдебен акт. Въззивното решение е законосъобразно и в съответствие със събраните по делото доказателства, които са преценени при съобразяване с процесуалните изисквания. От фактическа страна е установено по делото, че през 1949 г. наследодателят на ответниците Т. К. е внесъл в ТКЗС с. П. при образуването му 17 дка ниви. Липсват писмени доказателства чия собственост са били посочените земи при внасянето им в ТКЗС, а също не са запазени емлячни регистри и данъчни книги в това населено място съгласно удостоверение № 5* на Кметството на с. П. издадено на 10.ХI.2005 г. Общият наследодател на всички страни по делото Ц. Т. К. е починал на 30.V.1956 г. и е оставил за свои наследници двама сина Г. Ц. К., също починал през 1975 г. и оставил за свои наследници тримата ищци М. Ц. и П. Г. К., както и сина на общия наследодател Т, починал през 1977 г., баща на двете ответници Н. и П. Т. От името на последните е поискано възстановяване на земеделските земи в с. П. и с решение № 13 от 21.III.1994 г. Общинската служба по земеделие и гори в гр. П. е възстановила правото на собственост на наследниците на Т. Ц. К. с плана за земеразделяне на две ниви с обща площ 17 дка, като на 7.VI.1994 г. е била въведена във владение на тези имоти ответницата Н. Т. Б. Искът на наследниците на Г. Ц. К. с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ за земите в същото населено място е предявен на 11.VIII.2006 г. По делото обаче не са събрани убедителни доказателства, установяващи собствеността на имотите, внесени от Т. К. в ТКЗС през 1949 г. приживе на неговия баща Ц. Не е установено от писмените доказателства по делото починалият през 1956 г. Ц. Т. Ц. да е влязъл в ТКЗС. В тежест на ищците е да докажат, че внесените от сина на общия наследодател Т. през 1949 г. земи са били притежание не на вносителя, а на неговия баща. Това не е установено с показанията на разпитания пред районния съд свидетел К. (посочен от жалбоподателите) - книговодител, касиер и счетоводител в ТКЗС към учредяването му, който установява, че Т. е влязъл в стопанството и той е внесъл нивите, но на свидетеля не му е известно чия собственост са те. Свидетелката Т. Т., разпитана пред Окръжния съд в гр. В. Търново правилно не е кредитирана, тъй като показанията й противоречат на установени с писмени доказателства факти, както и на твърденията и на двете страни. Тя заявява, че и дядо Ц. е влязъл в ТКЗС, въпреки липсата на данни за това, както и че Т. Ц. и Ц. Т. са братя, докато те са син и баща. Не без значение за изхода на спора е и обстоятелството, че ответниците са въведени във владение на земите през 1994 г., а установителния иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е предявен от ищците 12 години по-късно - през 2006 г. При разглеждане на спора и постановяване на решението си въззивният съд не е допуснал нарушения по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.), поради което касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение следва да се остави в сила на основание чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.). Разноски не следва да се присъждат, въпреки направеното искане от ответниците по касация, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение