Решение № 4396 от 6.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 658/2021 г.

Решение № 4396 от 6.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 658/2021 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Напоителни системи" ЕАД, срещу Решение № 4198/27.07.2020 г., постановено по адм. дело № 7249/2019 г. по описа на Административен съд – София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 15/03.04.2019 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район". В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на съдебното решение поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения АУПДВ, като се излагат доводи в подкрепа на жалбата. Алтернативно се твърди, че при решаване на делото съдът не е съобразил, че оспореният административен акт не отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК, тъй като не съдържа фактически и правни основания за издаването му. Излага, че посочването на яз. Въча, вместо процесния яз. Кричим, в констативните протоколи и приложените от ответника месечни графици, е самостоятелно основание за отмяна на оспорения АУПДВ. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък. Ответникът – Директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", редовно призован, не се явява, не се представлява и не представя писмен отговор на касационната жалба на "Напоителни системи" ЕАД. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила оспореното решение на АССГ. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд – София-град е бил АУПДВ № 15/3.04.2019 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", с който на "Напоителни системи" ЕАД – гр. София е установено публично държавно вземане за такса водовземане от повърхностен воден обект по разрешително № 3169/21.02.2007 г., издадено от министерство на околната среда и водите (МОСВ), продължено с Решение № РР-39/15.02.2012 г. на МОСВ, за периода 1.01.2016 г. - 31.12.2017 г. в размер, както следва главница - 125 966, 80 лева, ведно с дължимата лихва за периода на забава общо в размер на 18 849, 92 лева. За да отхвърли жалбата срещу АУПДВ първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия. Според съда, при издаване на акта е спазено изискването за форма по чл. 59, ал. 2 АПК, както и процедурата по неговото издаване. Прието е и че АУПДВ е мотивиран, тъй като са посочени фактически и правни основания за издаването му, доколкото са били цитирани установяванията в констативните протоколи. Прието е, че в изпълнение на чл. 195б, ал. 2 от Закон за водите (ЗВ), АУПДВ е издаден въз основа на представени от оспорващото дружество справки за изчислени актувани и източени води, декларации по чл. 194б от ЗВ за периода 1.01.2016 г. - 31.12.2017 г., констативни протоколи от проверка за изпълнение на задълженията и покана за доброволно изпълнение (ПДИ). Изложени са мотиви, че при осъществен собствен мониторинг от страна на директора на Басейнова дирекция, са били констатирани несъотвествия относно декларирания воден обем и този по утвърдените от МОСВ графици. Във връзка с горното съдът е приел, че доколкото размерът на задълженията се различава от декларирания от самото дружество размер на ползваното по години количество вода, а от доказателствата по делото е установено, че жалбоподателят не е ползвал водомерни устройства, посредством които да е възможно измерването на изразходваното количество вода, то съгласно т. 6 от условията, при които се предоставя правото на водовземане, в случай на липса на измервателно устройство до монтирането му таксата за водовземане се заплаща на база заявен от дружеството и разрешен с месечния график воден обем, в границите на разрешения годишен лимит по разрешителното. В тази връзка първоинстанционният съд е приел, че административният орган правилно е определил дължимата такса за процесните периоди на 2016 г. и 2017 г. съгласно приложимите Тарифи – обстоятелство, потвърдено и от заключенията на вещото лице по назначените съдебно-счетоводни експертизи (ССчЕ). В заключение е прието, че законосъобразно и в съответствие с нормата на чл. 195б, ал. 1 във връзка с чл. 194б, ал. 4 ЗВ директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", при липса на доказателства таксата да е била платена в сроковете по чл. 194б, ал. 2 от ЗВ, е издал АУПДВ с коригирани данни относно размера на ползвания годишен воден обем. Обжалваното решение е правилно постановено. Нормите на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" и ал. 6 от Закона за водите предвиждат, че за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане, чиито размер, начин и ред за изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. За дължимата годишна такса за водовземане за 2016 г. е приложима Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г., обн. ДВ бр. 50 от 01.07.2011 г. и отм. с ПМС № 383/29.12.2016 г., а за 2017 г. - Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383/29.12.2016 г., в сила от 1.01.2017 г. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата за 2016 г. Тарифа сочи, че таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни води се определят на база отнетия обем вода и в зависимост от целта на използване на водата. Формулата, с която се определя таксата за водовземане от подземни, включително минерални води и от повърхностни води, освен в случаите на водовземане от повърхностни води с цел електропроизводство, е посочена в чл. 8, ал. 1 от Тарифата. Според чл. 10, ал. 1, т. 2, единичният размер на таксата за водовземане от повърхностни води с цел ползване за напояване на земеделски култури, животновъдство и аквакултури е 0, 001 лв. /куб. м. Съгласно чл. 3, ал. 1 от приложимата за 2017 г. Тарифа, таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни води се определят на базата на отнетия обем вода, целта на ползване на водите и съответните норми за водопотребление по чл. 117а от ЗВ. Формулата, с която се определя таксата за водовземане от подземни, включително минерални води, както и от повърхностни води, освен в случаите на водовземане от повърхностни води с цел електропроизводство от водноелектрическа централа, е посочена в чл. 11, ал. 1. Според чл. 195б, ал. 1 от ЗВ, вземанията за незаплатените такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурително процесуалния кодекс. Алинея втора сочи, че актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи извлечения от сметките, по които постъпват таксите; платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; покана към лицето за доброволно изпълнение и констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. При така очертания нормативен регламент, първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за писмена форма и необходимите й реквизити, както и при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Обосновани и законосъобразни са изводите на съда за наличие на законовите предпоставки за възникване на вземане за такса за водоползване в установения с административния акт размер. Видно от доказателства по делото "Напоителни системи" ЕАД не е ползвало водомерни устройства за измерване на пропуснатото количество водни маси за напояване, като в зависимост от обстоятелството, че декларираният от дружеството размер на задълженията се различава от размера на ползваното по години количество вода, таксата за водовземане до монтирането на измервателно устройство се заплаща на база заявен от дружеството и разрешен с месечния график воден обем, в границите на разрешения годишен лимит по разрешителното. Видно от посочената ПДИ, размерът на дължимите такси за водовземане за периода 1.01.2016 г. – 31.12.2017 г. за язовир "Кричим" са определени на база пропуснатите водни обеми, отчетени по рейки, отразени в дневника на "Напоителни системи" ЕАД, както и съгласно Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г., обн. ДВ бр. 50 от 1.07.2011 г. и отм. с ПМС № 383/29.12.2016 г., а за 2017 г. - Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383/29.12.2016 г., в сила от 1.01.2017 г. Цената на действително пропуснатите водни обеми е определена по формулата, съдържаща се в чл. 8, ал. 1 от Тарифа - 2011 г., отм. и при цена на водата за напояване от 0, 001 лв. /м3 (чл. 10, ал. 1, т. 2 от Тарифа – 2011 г., отм.). Наред с изложеното от страна на дружеството не се твърди да е направено плащане на дължимите такси за периода 1.01.2016 г. – 31.12.2017 г. или внасяне на суми по сметка на БД ИБР. На следващо място не може да бъде споделена тезата на касатора, поддържана и пред първоинстанционния съд, че в акта не са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Следва да се посочи, че при конкретизиране на количеството иззети от дружеството води, на начина, по който те са изчислени и на относимите доказателства, не би могло да се приеме, че липсват мотиви, които да позволят на адресата да разбере конкретните съображения за волята на административния орган. Същата е обоснована и с фактическите установявания в констативните протоколи от извършените проверки - КП № ПВ2-161/23.05.2018 г. и КП № ПВ2-25 от 12.03.2018 г. На дружеството е връчено уведомление по чл. 26, ал. 1 с писмо изх. № ПО – 02 - 48