Решение № 11864 от 24.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5896/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. В. В. от гр. Пловдив, чрез адвокат М. Балабанова срещу Решение 1728/18.10.2023 г. по адм. дело 581/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Претендират се разноски. Ответникът Общо събрание на съдиите при Окръжен съд - Пловдив, чрез и.ф. председателя Р. Шейтанова, изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмен отговор, с който моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението по чл. 218, ал.2 от АПК, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Пловдив е решение 1728/18.10.2023 г. по адм. дело 581/2023 г., с което първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Н. В. срещу решение на Общото събрание на съдиите при Окръжен съд Пловдив, проведено на 20.01.2023 г., с което жалбоподателката не е избрана за съдебен заседател към Районен съд- Пловдив с мандат 2023-2027 г. По делото е безспорно установено от фактическа страна, че на 31.05.2022 г. е проведено Общо събрание на съдиите при Окръжен съд Пловдив, на което е определен броят на съдебните заседатели от мандат 2023-2027 за районните съдилища от съдебния район на Окръжен съд Пловдив. За район Пловдив е решено да се проведе процедура по избиране на 120 съдебни заседатели. Със Заповед РД 177/25.10.2022 г. на председателя на Окръжен съд- Пловдив е създадена комисия по чл. 69д от Закон за съдебната власт (ЗСВ) за проверка с изискванията на чл. 67, ал. 1 от ЗСВ на кандидатите за съдебни заседатели. С решение 478, взето с протокол 20/27.10.2022 г., Общинският съвет е определил кандидатите за съдебни заседатели, в който е включена и Н. В.. С доклад от 6.01.2023 г., в съответствие с чл. 68д от ЗСВ, по отношение на касатора, комисията прави заключение, че за периода от 2020 година до момента на провеждане на избора В. е била жалбоподател по 80 на брой частни наказателни дела и наказателни дела от частен характер, по които са се произнасяли магистрати от Районен съд Пловдив, което създава съмнение в пристрасност, препятстваща нужното професионално отношение, ако постановява актове в състав със съдии, които са отежнявали правното и положение с постановяване на решения, които не са съответствали на отправените от Н. В. искания по водените от нея дела. Това комисията приема за противоречие с изискването на чл.23, ал.4 , т.4, б. б от Наредба 7 от 28.09.2017 г. за съдебните заседатели, издадена от Висшия съдебен съвет (Наредба 7 от 28.09.2017 г.), за безпристрастност, защото тези обективни обстоятелства дават възможност за извод, че между членовете на съдебен състав, в който кандидатът би участвал като съдебен заседател, вече са възникнали и съществуват отношения на пряко или косвено влияние. Във връзка с изложените констатации Общото събрание приема, че не биха могли да бъдат спазени етичните принципи и правила за поведение на съдебен заседател и отхвърля кандидатурата на Н. В. с мнозинство. При така изяснената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че решението на Общото събрание на съдиите от Окръжен съд Пловдив е законосъобразен административен акт и е отхвърлил жалбата. Констатирал е, че оспореното решение на Общото събрание не обективира нарушение на чл. 67а, 68а, 68в и чл. 68д от ЗСВ, водещо до ограничаване правото на защита на жалбоподателката, както и че е правилен изводът му относно наличието на противоречие с изискванията на чл.23, ал.4, т.4, б. б от Наредба 7 от 28.09.2017 г. на Н. В., с оглед доказателствата по делото. Допълнително посочва, че предмет на съдебен контрол относно актове на Общото събрание, съгласно чл. 145, ал. 1 от АПК, е тяхната законосъобразност, а в процесния случай се касае за оспорване на акта относно неговата целесъобразност, поради което не следва да обсъжда по същество аргументите за вземането на решението на Общото събрание. Преценката, относно съответствието с посочените изисквания в чл.23, ал.4 , б. б от Наредба 7 от 28.09.2017 г., е в рамките на упражняване на оперативната самостоятелност на Общото събрание, поради което не намира основания за незаконосъобразност на приетото решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Обосновано административният съд, като е установил относимите за правния спор факти, е намерил, че обжалваното решение на Общото събрание на съдиите от Окръжен съд - Пловдив е прието от компетентен орган, посочен в чл. 68 б, т. 1 от ЗСВ и при спазване на изискването за мнозинство по чл. 85, ал. 6 от ЗСВ. Съдът правилно е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен, като постановен в предвидената от закона форма, без допуснати процесуални нарушения, при правилно приложение на материалния закон. Към изложеното следва да се добави, че разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от ЗСВ създава възможност за лицата, отговарящи на условията по точки 1 - 5, да бъдат избрани за съдебни заседатели. От нормата на чл.68а, ал.4 от ЗСВ произтича извод, че е предоставена дискреционна власт на съответното общо събрание на съда при този избор. Решаващият орган може да подложи на преценка всички значими факти и обстоятелства, относими към личността и функциите на съдебния заседател. В разглеждания случай фактът, че касационната жалбоподателка е водила като страна множество наказателни дела от частен характер в сравнително кратък срок преди провеждане на процедурата по избор на съдебни заседатели, мотивира избора на Общото събрание за недопускането й за съдебен заседател, поради съмнения за пристрастност, в съответствие с чл.23, ал.4, т.4, б. б от Наредба 7 от 28.09.2017г. Отразените в съставения протокол от проведеното общо събрание становища на изказалите се съдии във връзка с установените факти, както и броя на гласувалите против, ясно и недвусмислено обосновават волята на решаващия орган. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Предвид изложеното съдебното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касационната жалбоподателка не се дължат разноски. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение