Решение № 474 от 12.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4448/2015 г.

Решение № 474 от 12.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4448/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 73 от Закона за частните съдебни изпълнители. Образувано е по жалба на ЧСИ В. А. А. против решение от 5.06.15 г. на Д. към К..., постановено по дисциплинарно дело № 73/14 г., с което му е наложено наказание "глоба" в общ размер на 4 000 лв. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно и се иска отмяната му. Изложени са съображения, че съставът на Д. не отговоря на изискванията на чл. 36 от Устава на К.; липсва надлежно взето решение на Съвета на К. за образуване на дисциплинарното производство; ЧСИ не е извършил вменените му дисциплинарни нарушения. В писмен отговор представителят на К. моли да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., приема, че жалбата е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на жалбата, като взе предвид доводите на жалбоподателя и данните по делото, съдът установи следното: С обжалваното решение на Д. състав към Д... е прието, че ЧСИ В. А. е допуснал нарушение на разпоредбите на чл. 6, т. 3 и т. 5 от Устава на К. и на чл. 59 ЗЧСИ, изразяващо се в неоказване на съдействие, непредоставяне на изисканата от него информация, копия от документи и дела и създаване на пречки в работата на органите на КЧСИ при извършване на проверка по документи във връзка с жалби вх. № 134/7.04.14 г.; вх.№ 151/16.04.14 г.; вх. № 161/25.04.14 г. и вх. № 165/28.04.14 г. За всяко едно от нарушенията му е наложено наказание "глоба" в размер на 1000 лв., или общо 4 000 лв. Настоящият съдебен състав намира, че следва да остави в сила решението на Д. към К... по следните съображения: Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че съставът на Дисциплинарната комисия не отговаря на изискванията на чл. 36 от Устава на КЧСИ. Съгласно цитираната разпоредба Дисциплинарната комисия се състои най-малко от осем основни членове, като министърът на правосъдието и камарата излъчват по * от тях. Общото събрание на камарата избира половината от основните членове на дисциплинарната комисия и двама резервни членове, като председателят се избира между основните членове. По делото е представен протокол от проведено Общо събрание на К. на 31.01.15 г., на което са избрани членовете на Дисциплинарната комисия от квотата на камарата. Обжалваното решение е постановено от състав: М. Ц. - председател; Т. К. - от квотата на КЧСИ и С. В. от квотата на МП. Видно от посочения протокол М. Ц. и Т. К. са измежду избраните от Общото събрание. Не се подкрепя от данните по делото и оплакването, че липсва надлежно взето решение на Съвета на К. за образуване на настоящото дисциплинарно производство. Същото е обективирано в протокол № 125 от 25.07.14 г. от проведено заседание на Съвета на К. Жалбоподателят цитира протокол № 123/9.05.15 г., който се отнася за нарушения на ЧСИ В. А. във връзка с жалби с вх. № 60/19.02.14 г. и вх. № 127/3.04.14 г., които не са предмет на настоящото производство. Относимо към делото е решение № 71, взето във връзка с жалба вх. № 134/7.04.14 г., което е в смисъл, че следва да се извърши проверка по изп. дело, а ако ЧСИ не се съобрази с това решение, да бъде инициирано дисциплинарно производство. Именно с протокол № 125/25.07.14 г. на Съвета на КЧСИ, приложен на стр. 143 от дисц. дело, е взето решение за образуване на дисциплинарно производство по посочените по-горе 4 бр. жалби. Оспорването на протокол № 125/25.07.14 г. от жалбоподателя не е конкретизирано, същият му е бил предоставен в цялост в заседанието на Д. състав на 12.05.15 г. и той се е запознал с него. Настоящият съдебен състав намира, че правилно дисциплинарният състав е приел, че жалбоподателят е извършил действия, представляващи дисциплинарни нарушения - виновно неизпълнение на задълженията му по чл. 6, т. 3 от Устава на КЧСИ. Съгласно цитирания текст всеки чл. на камарата е длъжен да съдейства при извършването на професионални проверки от материално и процесуалноправна страна на осъществяваната от него дейност, извършвани от камарата. Чл. 59, ал. 1, т. 5 ЗЧСИ вменява в задължение на Съвета на камарата да следи за изпълнението на задълженията на частните съдебни изпълнители, да взема решения за образуване на дисциплинарни производства и участва чрез свои представители. В случая е безспорно установено, че въпреки изпратените до ЧСИ А. писма и получени от него, същият не е изпратил изискваните му справки и книжа по посочените в тях изпълнителни дела за извършване на проверка по повод подадени срещу действията му жалби с вх. № 134/7.04.14; вх. № 151/16.04.14 г.; вх. № 161/25.04.14 г. и вх. № 165/28.04.14 г. Съгласно чл. 67 ЗЧСИ частният съдебен изпълнителен носи дисциплинарна отговорност за виновно неизпълнение на задълженията си по устава и закона. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че искането от административен секретар и юрисконсулт не е част от фактическия състав на професионална проверка и неизпълнението на искане на служители на камарата не може да влече дисциплинарна отговорност на ЧСИ. Правилно е прието от дисциплинарния състав, че исканията за предоставяне на данни от делата са разписани от лица, които имат компетентност да изискват книжа и обяснения във връзка с постъпилите жалби, тъй като административният секретар действа като орган на камарата, а юрисконсултът като неин представител. Дисциплинарната отговорност има санкционен характер, поради което видът и размерът на наложеното наказание трябва да бъдат съобразени с тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които то е извършено, наличието на други провинения и нарушения на наказваното лице, както и професионалната му дейност в нейната цялост, с оглед принципа за съразмерност на санкцията към нарушението. Съдът в разглеждания случай, като взе предвид, че констатираните нарушения не са допуснати инцидентно, а са повтаряеми, както и с оглед данните по делото и за други образувани срещу ЧСИ А. дисциплинарни производства, намира, че наложените наказания съответстват на тежестта на нарушенията. Ето защо обжалваното решение на Дисциплинарната комисия следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.