Решение № 12706 от 28.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7924/2009 г.

Решение № 12706 от 28.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7924/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на Митинка Христова Георгиева от гр. Силистра, бул. "Македония"№ 84, ет. 7, ап. 21, лично и като представител на ЕТ "Мит-Икономик - Митинка Георгиева" със седалище и адрес на управление в гр. Силистра против Решение № 233 от 18.02.2009г. на Варненски административен съд по адм. дело № 1212 по описа за 2008 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт № 19800074/14.03.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП Силистра, потвърден с Решение № 190 от 7.05.2008 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице за данъчни периоди 1.01.2005 г. - 31.12.2006 г. е определен ДДС за внасяне в размер на 22 781,66 лв. главница и лихви до 14.03.2008 г. в размер на 7 105,16 лв. по ЗДДС(отм.) В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, които съставляват отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Твърди се, че съдът не съобразил стабилитета на акт за доброволна регистрация по ЗДДС № 19042070011456 от 28.03.2007 г. на ревизираното лице, за да определи задължения за ДДС за предходни периоди поради условия за задължителна регистрация по ЗДДС(отм.); необоснован е и изводът за действителност на РА въпреки процесуално нарушение при издаване на заповед № 800074/18.02.2008 г., с която е разширен обхватът на ревизията. В касационното производство се представят писмени доказателства, представени и пред първата инстанция, с твърдения, че данъчните събития по представените договори са настъпили през 2004, а не през 2005 г., когато е извършено плащане. В писмената защита по съществото на спора се поддържа, че за процесните 2005 и 2006г. ревизираното лице не е имало облагаем оборот от 50 000 лв. за предходните 12 месеца, което е установено и с неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Отделно от това, при липса на акт за задължителна регистрация преди 2005г., няма правно основание за начисляване на ДДС. Твърди се, че при ревизията не е изследван размерът на облагаемия оборот към 31.01.2005 г., а само към 30.09.2003 г., което не е достатъчно за процесното облагане. Неправилно е приложена нормата на чл. 132, ал. 2 ЗДДС(отм.), след като е доказано, че през 2005 и 2006 г. облагаемият оборот на лицето е под 50 000 лв. и с това още през 2005 г. е отпаднало задължението за регистрация. С допълнителна молба от 28.09.2009 г. жалбоподателката, чрез адв. Терзиева, поддържа, че данъчните събития по договорите на ревизираното лице с "Добруджа 97ФА", "Геа комерс 5" ООД и "Пътно поддържане-Силистра" ЕООД са настъпили през 2004 г., а не през 2005 г., когато е извършено плащането по договорите, поради което необосновано данъчният акт за начисляване на ДДС върху сумите през 2005 г. е потвърден. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отмени РА, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, чрез мл. юрк. Бонев, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна против подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество е основателна поради следното: Предмет на съдебния контрол в производството пред Административния съд - гр. Варна е бил цитираният РА в посочената му част. Ревизията е възложена със заповед на овластен за това орган от 19.11.2007г. за периода 1.01 до 31.12.2006 г. по ЗОДФЛ и за периода 28.03 до 31.10.2007 г. по ЗДДС със срок на приключване 28.01.2008 г. Срокът за извършване на ревизията е удължен с нова заповед от 25.01.2008 г. до 20.02.2008 г. Със заповед на същия орган от 18.02.2008 г. е разширен обхватът на ревизията като е включен ревизиран период 1.09.2003 - 31.10.2007 г. и е определен срок за приключване до 20.03.2008 г. Доводите на касатора за недопустимост на разширяването на предметния обхват на ревизията с последваща заповед за удължаване на срока на извършването й не се споделят от настоящия състав на касационната инстанция. Разпоредбата на чл. 113, ал. 3 на ДОПК допуска изменение във всички параметри на първоначалната заповед. Това, че със заповедта от 18.02 едновременно е разширен обхватът на ревизията и е удължен срокът за извършването й не е съществено процесуално нарушение, щом е издадена от компетентен орган и е съобразен определеният в закона срок за удължаване, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Оплакване на касатора за незачитане на стабилитета на акта за доброволна регистрация по ЗДДС от 28.03.2007 г., водещо до нищожност на процесния РА не е основателно. Актът за доброволна регистрация се издава в резултат на заявление на данъчния субект и данъчният орган, при това, проверява само наличието на основанията за доброволна регистрация. С акта за такава регистрация не се определят данъчни задължения, които да могат да бъдат променяни само по особения ред на чл. 133 и сл. ДОПК. Затова и цитираната практика на ВАС по адм. д. № 8925/2007 г. и др. не се отнася за настоящия случай. Въпреки изложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, налагащо отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Съгласно чл. 132, ал. 2 от ЗДДС (отм.), в редакцията му в сила от 1.01.2005 до 31.12.2006 г., в случаите по ал. 1, а именно когато данъчнозадължено лице по този закон, което е задължено, но не подаде заявление за регистрация в установените по този закон срокове, освен предвидената санкция по цит. алинея дължи и ДДС като регистрирано лице по този закон, за периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до датата на регистрацията или до датата, на която са отпаднали основанията за регистрацията му. В процесния случай при ревизията е прието, че това е времето от 1.01.2005 г., когато влиза в сила посочената разпоредба, тъй като в изпълнение на чл. 108, ал. 1 от ЗДДС (отм.) ревизираното лице е следвало да подаде заявление за задължителна регистрация, понеже е достигнало законовоопределения праг затова за осъществени услуги с личен труд за периода 1.01. - 30.09.2003 г. Съдът подробно е мотивирал фактическите основания за извода, че в периода 1.01 - 30.09.2003 г. ревизираното лице е извършило услуги с личен труд, представляващи облагаеми доставки в размер общо на 60 559 лв. Не е изложил обаче никакви мотиви относно извода си, че не е доказано основание за прекратяване на регистрацията по чл. 117, ал. 1, т. 1 ЗДДС(отм.) за ревизирания период. Този извод е направен при прието без оспорване заключение на съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което общият размер на облагаемите доставки за 2005 и 2006 г. е в размер съответно на 49 390 и 48 999 лв. и без конкретно обсъждане на датите на данъчните събития по доставките към "Добруджа 97" АД, "Геа комерс 5" ООД и "Пътно поддържане-Силистра" ЕООД, за което е имало доводи пред първоинстанционния съд както в жалбата, така и в писмената защита по съществото на делото. Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 1 ЗДДС(отм.) (ред. ДВ, бр. 108/2004г.) данъчният субект подлежи на задължителна дерегистрация по ЗДДС когато общият му облагаем оборот на регистрирано лице за последните 18 месеца преди текущия спадне под 50 000 лв. - в срок 14 дни от настъпването на тези обстоятелства. В настоящия случай, нито при ревизията, нито в съдебното производство, е установено с доказателства констатираното, че от 1.10.2003 до датата на доброволната си регистрация на 28.03.2007 г. лицето винаги е поддържало облагаем оборот над 50 000 лв. Положителният факт на поддържането на такъв оборот е било в тежест за доказване на данъчния орган, която не му е указана и спорът е решен в нарушение на служебното начало и при неизяснена фактическа обстановка. При новото разглеждане на делото, съдът, включително и с помощта на вещо лице, следва да установи посочени по-горе факти, като изложи мотиви за това и като вземе предвид изложените в настоящето решение мотиви по тълкуването и прилагането на закона. Претенциите за разноски следва да се разгледат при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение