Решение № 57 от 26.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 980/2016 г.

Решение № 57 от 26.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 980/2016 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Светла Чорбаджиева Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на В. "Единство 93" [населено място], област П., за отмяна на влязло в сила решение № 76/3 юли 2015 г. по гр. д. № 640/2014 г. на РС Левски, в частта, в която е уважен иск срещу кооперацията за установяване съществуването на вземане на С. В. Г. за сумата 3124,12 лв., представляваща дължима неплатена дялово вноска след прекратяване членствените правоотношения между страните ведно със законната лихва върху нея от 17.06.2015 г. до окончателното й плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 338/31.10.2014 г. по ч. гр. д. № 567/2014 г. по описа на Районен съд [населено място] на парично задължение по чл. 410 ГПК. В посочената част решението е потвърдено от Плевенския окръжен съд с решение по в. гр. д. № 778/2015 г., постановено на 10.12.2015 г. В молбата на кооперацията се поддържа, че след приключване на производството по делото е издаден акт на Национална агенция за приходите, ТД Велико Т., за прихващане или възстановяване от 27 януари 2016 г. на основание чл. 129 ДОПК за проверявания данъчен период 1 януари 2011 г. - 31.12.2011 г. по искане № 27773/29.12.2015 г. на молителя за възстановяване на недължимо платен данък върху ликвидационни дялове на напуснали член-кооператори в периода 2009 - 2011 г., между които и ответникът С. Г., чиято дялова вноска при напускане възлиза на 3124,12 лв. С влезлия на 12.02.2016 г. в сила акт на НАП са констатирани нарушения, представляващи нови обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК от съществено значение за делото, които не са били известни на страната, поради което не е могла да се снабди своевременно с доказателства за тях. Претендира се отмяна на решението на въззивния съд и връщане на делото за ново разглеждане. Насрещната страна С. В. Г. изразява становище в срока за отговор на молбата, че същата е неоснователна поради иницииране на данъчната проверка от кооперацията-молител, чието искане до НАП се основава на решение на неин орган - УС. Оспорването на иска пред двете инстанции се основава на Решение № 4/29 май 2012 г. на Управителния съвет на В. "Е. 93", съгласно което са сторнирани неправилно начислени суми в съответствие с приети нови правила за определянето им. Върховният касационен съд, ТК, състав на Второ търговско отделение, като разгледа молбата за отмяна, констатира следното: За да потвърди решението на районния съд Л. в частта, в която е уважен предявения по реда на чл. 422 ГПК иск за установяване дължимостта на сумата 3124,12 лв., представляваща неплатена дялова вноска, дължима след прекратяване на членствените правоотношения ведно със законната лихва от 31 октомври 2014 г., Плевенският окръжен съд е приел, че е налице извънсъдебно признание на иска от ответната кооперация с писмено изявление пред държавна агенция за неплатена дялова вноска на ищеца С. Г., погасил всички свои задължения към кооперацията. Прието е за недоказано възражението за прихващане, релевирано с отговора на исковата молба и уточнено по указание на първоинстанционния съд като вземане за гаранция, произтичащо от клауза на устава на кооперацията. Според съда не са представени никакви доказателства за възникването на насрещното вземане. С представения в настоящото производство акт за прихващане или възстановяване № П-04001516004170-004-001/27 януари 2016 г. не се установяват релевантни за спора факти, поради което се явява новосъздаден документ, неотносим към предмета на делото. С акта е констатирано недължимо плащане на част от ДДФЛ, начислен и внесен върху неизплатени суми за ликвидационни дялове. Надвнесеният данък възлиза на сумата 3091,60 лв., подлежащ на възстановяване. Нововъзникналото обстоятелство е от значение в отношенията между кооперацията-молител и трето лице - НАП. Актът за прихващане и представените с него писмени доказателства - обект на данъчната проверка - не установяват релевантни за спора факти, различни от приетите от съдилищата по съществото на спора - дължима дялова вноска на ищеца, начислен данък за нея и извънсъдебно признание на вземането чрез декларирането на задължението писмено пред държавен орган - НАП. Причината за недължимото плащане на данък, посочена в акта за прихващане /възстановяване е именно неплащане на начислени ликвидационни дялове за 2009 и 2010 г. на напуснали член-кооператори, чиито членствени правоотношения с В. "Е. 93" са прекратени в периода 2009 - 2011 г. Доказателства за съществуващо насрещно задължение на С. В. Г. не са представени с молбата за отмяна, а евентуално съществуващото вземане на молителя към НАП е неотносимо към спора между страните. Предвид изложеното молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение