Решение № 6541 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11143/2019 г.

Решение № 6541 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11143/2019 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на "Пътнически превози – П." ЕООД, подадена чрез пълномощник – адвокат А. Асенова, против Решение № 182/05.07.2019 г., постановено по административно дело № 562/2018 г. по описа на Административен съд – П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № РД 2 – 693/26.09.2018 г. на Кмета на О. Б., нареждаща премахване на незаконен строеж "А. Б.", изградена в УПИ III – за училище, кв. 58 а по плана на гр. Б.. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение и на трите основания по чл. 209, т. 3 АПК, като се оспорват правните изводи на съда относно законосъобразност на процесната заповед. Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се отмени оспорения административен акт и се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски. Ответната страна – Кмета на О. Б. се представлява от адвокат Димчева, която оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила по съображения, развити в писмен отговор. Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде потвърдено, тъй като не страда от сочените основания за касирането му. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – П. е заповед, издадена от Кмета на О. Б., с която на основание чл. 195, ал. 5 и чл. 225 а, ал. 1 ЗУТ е наредено премахването на постройка "А. Б.", изградена в УПИ III – за училище, кв. 58 а по плана на гр. Б., с размери в план 14, 25/9, 15 м., след като строежът е квалифициран като незаконен по смисъла на 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ – като несъобразен с предвижданията на действащия ПУП, тъй като е разположен в терен, предназначен за училище, както и по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - изграден без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, след което е приел, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административно-производствените правила и на материално-правните разпоредби. Възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са обосновани и законосъобразни. Релевантните за спора факти, свързани с вида и характеристиките на постройката, както и обстоятелството, че е изградена без строителни книжа, са били установени посредством събраните по делото доказателства, в това число и от заключението на назначеното вещо лице и не са били опровергани от жалбоподателя по съответния ред. Въз основа на тези факти, правилен и обоснован е изводът на съда за това, че описаната в заповедта сграда представлява строеж по смисъла на закона. Неоснователно е възражението за това, че постройката е преместваем обект, тъй като с оглед на установените й характеристики и предназначение, същата не попада в приложното поле на § 5, т. 80 ДР ЗУТ и най-вече не отговоря на изискването да не изменя трайно субстанцията и начина на ползване на земята, където се намира. Независимо, че в процесната заповед като правно основание е посочена както нормата на чл. 195, ал. 5 ЗУТ, която е неприложима в случая, така и тази на чл. 225 а, ал. 1 ЗУТ, от съдържанието й става ясно, че меродавна е втората разпоредба и е приложен институтът – премахване на незаконен строеж. Освен това, правото на защита на адресата на заповедта, не е било нарушено, тъй като той е бил наясно за вида на образуваното административно производство – такова по реда на чл. 225 и сл. ЗУТ, както и е проявил активност посредством депозирано от него възражение срещу съставения констативен акт. Правилни са изводите на съда за отсъствие на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Съставен е констативен акт от служители по чл. 223, ал. 2 ЗУТ по контрол на строителството в съответната общинска администрация, каквито безспорно са главния архитект при О. Б. и служителя, изпълняващ длъжността "главен специалист ТСУ". Този констативен акт е съобщен по реда на § 4, ал. 2 ДР ЗУТ, като в тази връзка касационният жалбоподателя възразява, че не са били налице предпоставките за съобщаване по този ред. Дори и да се приеме, че не е била налице хипотезата на § 4, ал. 2 ДР ЗУТ, това не е съществено в случая и не може да бъде самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Очевидно съставения констативен акт е достигнал до знанието на жалбоподателя, след като от негова страна е подадено възражение срещу него, което е обсъдено от административния орган. Правилни са съжденията на съда относно отсъствието на търпимост на незаконния строеж. С оглед на установения период на изграждане на постройката е приложима хипотезата на § 16, ал. 1 ПЗР ЗУТ, съгласно която строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване. Според заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, както съобразно първия застроителен план на гр. Б. от 1972 г., така и съгласно действащия подробен устройствен план на града, в имота, в който се намира постройката не е предвидено застрояване на автогара, тоест същата не може да се квалифицира като търпим строеж, тъй като не съответства на предвижданията на плана. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми. Настоящата съдебна инстанция не установи допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки обратните твърдения в жалбата. Правилно е разпределена доказателствената тежест и са дадени указания на страните в този смисъл, проведени са редица открити съдебни заседания, в хода на които са уважени доказателствените искания на страните с оглед на техните твърдения и възражения, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Решението е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и постановено при отсъствие на посочените касационни основания, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски в размер на 600 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,