Решение № 9631 от 9.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4001/2010 г.

Решение № 9631 от 9.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4001/2010 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 323, ал. 3 от Закона за съдебната власт. Образувано е по жалбата на Даниел Гочев Минов от гр. Велико Търново срещу решението по т. 34 от протокол № 8/25.02.2010 г., постановено по дисциплинарно дело № 80/2009 г. на Висшия съдебен съвет, с което е установено дисциплинарно нарушение от негова страна като съдия в Окръжен съд - Велико Търново по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) и му е наложено дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност", на основание чл. 308, ал. 1, т. 6 от Закона за съдебната власт. Релевират се оплаквания за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради съществени нарушения на процесуалните правила, противоречие с материалноправните разпоредби и превратно упражняване на власт. Иска отмяна на оспореното решение. Моли за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Претендират се разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като обсъди отделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема следното от фактическа и правна страна: Дисциплинарното производство е образувано по предложение на петима членове на ВСС, във връзка с възложена проверка на постоянната комисия "Професионална етика и превенция на корупцията" на данни, уличаващи кандидатите за административни ръководители при назначаването им на ръководни позиции в различни звена на съдебната власт, за извършени нарушения на т. 5.9 от Кодекса за етичното поведение на българските магистрати. Повод за извършването й са публично изнесени сведения от члена на ВСС Иван Колев, че лице, оповестено с името "Красьо" е предлагал срещу възнаграждение осигуряване на подкрепа от членове на ВСС на магистрати, участващи в конкурси за административни ръководители на различни звена от съдебната система. В хода на образувано пред Софийска градска прокуратура досъдебно производство № 6813/2009 г. срещу "виновни лица, осъществили търговия с влияние по повод назначения на ръководни длъжности в органите на съдебната власт", като "Красьо" е идентифицирано лицето Красимир Васков Георгиев. Последният е осъществявал контакти с различни магистрати - кандидати за ръководни административни длъжности, през периода 1.01.2009 г. - 30.06.2009 г., между които и с жалбоподателя Даниел Минов. С решение по протокол № 44 от 12.11.2009 г. Висшият съдебен съвет е образувал дисциплинарно производство срещу Даниел Гочев Минов - и. ф. административен ръководител на Окръжен съд - Велико Търново и е избрал дисциплинарен състав. Първото заседание по д. д. № 44/2009 г. е насрочено за 9.12.2009 г., за което дисциплинарноотговорното лице е уведомено на 24.11.2009 г. Магистратът е депозирал писмено възражение от 7.12.2009 г. На редовно проведеното заседание на ДС са приети доказателства и е дадена възможност на Минов да ангажира допълнителни такива. На второто редовно заседание от 26.01.2010 г. са приети допълнително представените писмени доказателства и са изслушани обясненията на съдия Минов. С решение № 10-00-016 от 18.02.2010 г. дисциплинарният състав е приел, че магистратът е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 от ЗСВ, като виновно е нарушил т. 5.6 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати и с поведението си е накърнил престижа на съдебната власт. В хода на дисциплинарното производство ДС е установил, че за периода 3.06. - 18.06.2009 г. между магистрата Даниел Минов и лицето Георгиев са проведени общо 14 телефонни разговора с личните им мобилни телефони, като се е състояла и една лична среща между тях. Тези данни са представени с писмо от Главния прокурор на РБ. Безспорно е, че на 24.06.2009 г. е проведен избор за административен ръководител на Окръжен съд - Велико Търново, в който който единствен кандидат е бил жалбоподателят. Административен ръководител не е избран, тъй като не е събрано необходимото по закон мнозинство гласове, валидиращи избора. След съпоставка с данните от предоставените разпечатки от мобилните телефони на лицето Георгиев и магистрата Минов е прието, че разговорите между двамата в периода преди провеждането на избора са активни. Безспорен е и относимият факт, че контактите между двете лица са прекъснати точно на 18.06.2009 г., когато чл. на ВСС публично оповести лицето "Красьо" (при това без да е персонализирано като Красимир Весков Георгиев) и лобисткото му поведение сред членове на ВСС, от което се възползуват магистрати в кариерното си развитие. В мотивите си дисциплинарният състав е посочил, че установеният факт на поддържана активна двустранна комуникация с Красимир Георгиев в периода около провеждането на избор за председател на Окръжен съд - Велико Търново в контекста на обстоятелствата относно контактите на посоченото лице с магистрати във връзка с упражняване на влияние при провеждане на конкурси за ръководни длъжности в органите на съдебната власт, е достатъчен да се приеме, че с поведението си жалбоподателят е накърнил престижа на съдебната власт. Магистратът е предприел поведение, което създава впечатление и съмнение за нерегламентирано използвани лични контакти при назначаването му за административен ръководител. Тези действия са определени от дисциплинарния състав като нарушение на правилото на т. 5.6 от Кодекса за етичното поведение на българските магистрати. В мотивите си помощният орган е приел, че от разпечатката на телефонните разговори се налага несъмнен извод за конкретната цел на водените разговори. Липсват убедителни доказателства, сочещи на друг извод, още повече, че поведението на магистрата е разгледано в съвкупност с установените обстоятелства досежно контактите на други магистрати с тази цел. Направен е извод за допуснато нарушение на правилата за етично поведение, произтичащи от принципа на почтеност и благоприличие по т. 5.6 от КЕПБМ, която задължава магистрата да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта му в професията и обществото. Връзката с посоченото лице, при това в активен период за назначения на ръководни позиции, е квалифицирано като поведение, накърняващо престижа на съдебната власт пред обществеността, без значение какви са действителните отношения между магистрата Даниел Минов и Красимир Георгиев. С оспореното решение по протокол № 8 от 25.02.2010 г. Висшият съдебен съвет е споделил изцяло изложената от дисциплинарния състав фактическа обстановка и е приел, че Даниел Гочев Минов е извършил дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 от Закона за съдебната власт, като виновно е нарушил т. 5.6 от КЕПБМ и с поведението си е накърнил престижа на съдебната власт. Решението е постановено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила, правилно приложение на материалноправните разпоредби и е съобразено с целта на закона. Съгласно чл. 307, ал. 4 от ЗСВ, дисциплинарното нарушение по т. 3 се изразява в нарушаване на Етичния кодекс на съдиите, прокурорите и следователите, а по т. 4 - в действие или бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт. Разпоредбата на т. 5. 6 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати разписва, че магистратът следва да се въздържа от всякакви действия, които могат да компрометират честта му в професията и в обществото, а т. 5.9 предвижда, че при кариерното си израстване, магистратът не трябва да използва лични контакти (връзки, ходатайства) и да предприема действия, които уронват достойнството му. Правилни са изводите на дисциплинарния орган, че неуместните контакти на магистрата с лице, за което има данни за осъществяване на влияние върху членовете на ВСС при назначаване на административни ръководители в органите на съдебната власт, уронват доверието в съдебната институция. Отношенията на кандидата за административен ръководител с Красимир Георгиев впоследствие не са останали тайна за обществото. В публичното пространство се формира съмнение, че в своята професионална дейност магистратите приемат за нормално използването на ходатайства, лобизъм и злоупотреба с власт. Така осъществените контакти насаждат убеждение в обществото, че изборът на административни ръководители в съдебната власт и кариерното израстване на магистратите не почива на закона и техните професионални, делови и нравствени качества, а на лични връзки. В този смисъл правилно поведението на жалбоподателя е квалифицирано като нарушение на т. 5.6 от КЕПБМ и накърнило престижа на съдебната власт. Магистратът следва да се въздържа от всякакви действия, които могат да компрометират честта му в професията и в обществото. При конкретното поведение са релевантни настъпилите последици при информирането на обществеността за тези разговори. Изводът за компрометиране на професионалната чест и нарушаване на професионалната етика на магистрата не се извежда само от предположение относно характера на провежданите разговори. Този извод се налага и при обсъждане в съвкупност на предприетото от лицето Георгиев сходно поведение с други магистрати в активен период на назначения. Самият факт, че жалбоподателят е приел съзнателно такова поведение и се е поставил в зависимост за своя угода, е в разрез с етичните правила. Нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ е извършването на действие, което накърнява престижа на съдебната власт. Установените в дисциплинарното производство факти са подведени към приложимата правна норма. Изводите на дисциплинарния орган, че като не се е въздържал да провежда разговори с Георгиев, жалбоподателят е компрометирал честта на магистрата в професията и обществото и като е провеждал тези разговори е накърнил престижа на съдебната система, са в съответствие със закона. Конкретното поведение, осъществяване на контакти с лице, което е извършвало нерегламентирано лобиране при назначаването на административни ръководители и то непосредствено преди провеждане на избора за административен ръководител, за който жалбоподателят е кандидатствал, е квалифицирано от органа като действие, което накърнява престижа на съдебната власт, в рамките на професионалната етика и морална преценка. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗСВ за мотиви на решението на Висшия съдебен съвет, прието с тайно гласуване, с което не се приема направено предложение, се смятат изказаните от членовете на Висшия съдебен съвет отрицателни становища, ако има такива. За мотиви на решение на Висшия съдебен съвет, с което се приема направено предложение, се смятат съображенията на вносителя на предложението. В конкретния случай дисциплинарнонаказващият орган е приел изложените факти и обстоятелства, установени от ДС, както и неговата констатация за извършено дисциплинарно нарушение. При така предложената правна квалификация на деянието, в своите изказвания отделни членове на колективния орган са изразили допълнителни съображения. Не намира опора в доказателствата и закона становището, че е подменено правното основание на дисциплинарното нарушение, за което е образувано дисциплинарното производство. При идентичност на фактите и спазена процедура при провеждането на дисциплинарното производство, точната правна квалификация е от компетентността на дисциплинарнонаказващия орган. Възложената на етичната комисия проверка от ВСС е относно нарушение на т. 5.9 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати, но предложението за образуване на дисциплинарно производство е за създаване на неправилна представа за начина на извършване на назначенията и накърняване престижа на съдебната власт. В този смисъл правото на защита на дисциплинарноотговорното лице не е нарушено. С посоченото поведение са осъществени и двата състава на дисциплинарно нарушение. Начинът, по който е извършено нарушението, времето, мястото и обстоятелствата са посочени в мотивите на решението на дисциплинарния състав. Съответни на закона и доказателствата по делото са изводите на дисциплинарния орган, че конкретното съдържание на провежданите разговори е неотносимо към установената по несъмнен начин укоримост на поведението на магистрата. В тази насока са и изказванията на членовете на ВСС Галина Захарова, Вельо Велев, Анелия Мингова. Дори да се приеме защитната теза на Даниел Минов, че контактите му с конкретно цитираното лице са за търсене на съдействие за защита на личното му имущество от посегателства, това е още едно основание в подкрепа на направения извод за демонстрирано поведение в разрез с правилата на професионалната етика и морал. Постановеното решение не почива на предположения и основателни съмнения, а на безспорно установените факти. Критерият за морал на магистрата е общественият интерес. Дължимото поведение и обществените принципи налагат определени правни и морални задължения, като наред с този интерес магистратът следва да спазва и определени критерии за етично поведение. С поведението си магистратът следва да се въздържа от действия, уронващи престижа на съдебната власт. В този смисъл магистратът не само не трябва да допуска нерегламентирани контакти за своя угода, но и не трябва да да създава такова впечатление. Поради това и изложените в жалбата доводи, че дисциплинарното наказание е наложено на Минов само въз основа на общи разсъждения, е неоснователно. Неоснователно е и възражението за незаконосъобразност на оспорения акт, тъй като нито в решението, нито в приобщените мотиви към него не е обсъждана дейността на магистрата като съдия. Представените в тази връзка писмени доказателства са неотносими към установените дисциплинарни нарушения, но същите имплицитно са съобразени в съвкупност с останалите безспорни обстоятелства при индивидуализацията на дисциплинарното наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ. Видно от протокола на заседанието на ВСС от 25.02.2010 г., в своите изказвания членове на ВСС са подложили на преценка както обстоятелствата, при които е извършено нарушението, така и цялостното поведение на магистрата. Т. е. изложени са мотиви и за обстоятелства, които са свързани с деянието, но не съставляват негови елементи. В този смисъл дисциплинарнонаказващият орган, при гласуването си за налагане на дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност" е дал превес на отегчаващите обстоятелства, като е съобразил и липсата на критично отношение от страна на самото дисциплинарноотговорно лице. Решението е постановено в съответствие със закона и в рамките на предоставената на органа самостоятелна преценка. Предвид изложеното, настоящият състав намира жалбата на Даниел Гочев Минов за неоснователна, поради което подлежи на отхвърляне. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане за разноски, в полза на ответника следва да се присъдят такива в размер на 150 лв. за защита от юрисконсулт, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 32 от Закона за адвокатурата, вр. с чл. 8, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд