Решение № 2879 от 28.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15055/2012 г.

Решение № 2879 от 28.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15055/2012 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "СУПЕР - СЪБКО ИВАНОВ" гр. София, представляван от Събко Иванов Събев, против Решение № 5872/05.11.2012 г., постановено по адм. дело № 3616/2012 г., по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № А - О - 019/19.03.2012 г., на главния директор на Главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор" при Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Изложени са съображения за неправилност на оспорения съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което обжалваният административен акт бъде отменен като незаконосъобразен. Ответникът - главния директор на Главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор" при Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на ЕТ "СУПЕР - СЪБКО ИВАНОВ" гр. София, представляван от Събко Иванов Събев, срещу Заповед № А - О - 019/19.03.2012 г., на главния директор на Главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор" при Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с която ЕТ "СУПЕР - СЪБКО ИВАНОВ", гр. София, е заличен от регистъра на ДАМТН на лицата, извършващи дейности по поддържане, ремонтиране и преустройство на съоръжения с повишена опасност, на основание чл. 36а, ал. 4 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП) и е обезсилено удостоверение № С246/21.08.2007 г. за вписване на търговеца в регистъра на ДАМТН като лице, което извършва дейности по поддържане, ремонтиране и преустройване на асансьори. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, съответства на материалноправните норми и на целта на закона. Към датата на издаване на административния акт търговецът е извършил повече от три нарушения на относимата Наредба за безопасната експлоатация и технически надзор на асансьори, поради което административният орган е действал в условията на обвързана компетентност. Решението е неправилно. Правомощието на административния орган да прилага конкретната ПАМ следва да се упражнява по разумен начин, добросъвестно и справедливо (чл. 6, ал. 1 АПК). Продължителният период от време между установяването на нарушенията - 02.06.2011 г. и волеизявлението на органа от 19.03.2012 г., без да е направена проверка относно евентуално отстраняване на извършените нарушения и относно спазването на изискванията към момента на произнасянето на органа с процесната заповед, сочат на превратно упражняване на власт и на нарушение на чл. 6, ал. 1 АПК. Като не е отчел посочените обстоятелства, органът е постановил акт, който не изпълнява целта на закона. Несъобразяването с релевантните за проверката на законосъобразността на заповедта от гледна точка на пропорционалността обстоятелствата относно вида, естеството, характера и тежестта на нарушенията, настъпването на вредни последици от тях, липса на проверка за последващото им евентуално отстраняване са в противоречие с чл. 6, ал. 5 АПК, тъй като административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено дрего, с което оспорената заповед бъде отменена като незаконосъобразна. При този краен извод и при липсата на възражение за прекомерност, в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за двете съдебни инстанции в размер на 365.00 лева. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, седмо отделение