Решение № 5965 от 16.6.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на ЕТ "Агро - Я. Манолов", срещу решение 7880/23.12.2021 г. постановено по адм. дело 7841/2021 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на публично държавно вземане 01-6500/48*2 от 30.06.2021 г., издаден от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени процесният АУПДВ. Претендира се присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Ответната страна Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, чрез процесуалния си представител адв. Пачаманов, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне на решението в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е Акт за установяване на публично държавно вземане 01-6500/48*2 от 30.06.2021 г., издаден от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие, с който е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 616 635,44 лв. на основание чл. 51, ал. 3, т. 1 от Наредба 8 от 03.04.2008 г., вр. чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК, чл. 27, ал. 7 ЗПЗП вр. чл. 165 и чл. 166 ДОПК и чл. 20а, ал. 1, ал. 5 вр. чл. 3 ЗПЗП. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на ЕТ "Агро - Я. Манолов"против процесния АУПДВ. За да постанови този резултат съдът е изложил, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила и на материалния закон, които да обосновават неговата отмяна. Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Неоснователни са касационните оплаквания за неправилност на извода на съда за превишаване на прага на чл. 8 ал. 3 от Наредба 8/2008 на допустимите разходи, с оглед на констатацията за наличие на свързани лица по см. на ЗМСП и Препоръка 2003/361/ЕО. В производството са установени и доказани именно връзки на свързаност между двете предприятия. Установено е че двете физически лица които контролират бенефициерите/едното от тях е самостоятелен бенефициер - Я. Манолов са свързани чрез семейна връзка-баща и син, същите използват обща логистика-един адрес, преследват идентични или сходни интереси, оперирайки на един и същ пазар, действията им са съгласувани. Ето защо правилно съдът е приел че предприятията са учредени именно с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката и в този смисъл е обоснован извода на съда и на административния орган че бенефициерите се явяват свързани лица по см. на ДОПК, техните проекти са идентични, с което е превишен максимално допустимия размер на разходи- левовата равностойност на 1 500 000 лв., което представлява нарушение на чл.8 ал.3 от Наредбата. Неоснователно е и оплакването на касатора за липса на конкретни правни основания за издаване на процесния акт. Такива са посочени изрично, като в АУПДВ е уточнено че актът се издава във връзка с установено нарушение на чл.8 ал.3 от Наредба 8 от 03.04.2008 год. изразяващо се в превишаване на максимално допустимия размер на разходите за периода. В тази връзка извода на съда за мотивираност на оспорения акт и спазване на изискуемата форма намирам за правилен. Неоснователно е и касационното оплакване за издаване на процесния акт след изтичане на давностния срок за започване на административното производство по издаването му. Съгласно чл. 3 пар. 1 от Регламент 2988, срокът за давност на процедурите е 4 години от момента в който нередността по см. на чл. 1 пар. 1 от Регламент 2988, срокът за давност е 4 години от момента на извършване на нередността. В случай на продължаваща нередност срокът започва да тече от момента на прекратяване на нередността. В конкретния случай нередността е извършена с реализираното плащане по договора и е била прекъсната с започналото разследване от ОЛАФ на 15.06.2017 год. Не е изтекъл двукратният размер на срока в случаите на прекъсване на давностния срок. Същевременно в настоящия случай не е изтекъл 10-годишния давностен срок по чл. 171, ал. 2 от ДОПК считано от 01.01. на годината следваща годината през която е следвало да се плати публичното задължение. Предвид изложеното оспореното съдебно решение е правилно - постановено при липсата на основания за неговата отмяна и като такова следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение