Решение № 5849 от 20.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12135/2018 г.

Решение № 5849 от 20.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12135/2018 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Ж. Димитров от [населено място], чрез адв. Новиков против решение № 1197/25.06.2018 г., постановено по адм. дело № 157/2018 г. от Административен съд – Благоевград, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата му срещу заповед № 244 з-141/23.01.2018 г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Благоевград, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът – Директорът на Областна дирекция на МВР – Благоевград в писмен отговор, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение, по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Ж. Димитров от [населено място] против Заповед № 244 з-141/23.01.2018 г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Благоевград, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 197, ал. 1, т. 6, вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР във връзка с т. 15, т. 19 и т. 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и е прекратено служебното му правоотношение за длъжността – младши разузнавач в група "Криминална полиция" на районно управление – Петрич при ОД на МВР - Благоевград. За да постанови този резултат съдът, въз основа на подробния анализ на събраните по делото доказателства и възраженията на страните е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав намира фактическите установявания, описани в мотивите на обжалваното съдебно решение, за съответстващи на събраните по делото доказателства, напълно логични и последователни. По делото не са събрани доказателства, които да опровергават тези фактически констатации на първата инстанция. Съдът е формирал вътрешното си убеждение въз основа на цялостен анализ на събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства и доказателствени средства, поради което доводите за необоснованост на съдебното решение са неоснователни. Несъгласието на страната с мотивите на съда не е въведено от законодателя като касационно основание. При постановяване на съдебното решение не е допуснато нарушение и на материалния закон. Установените факти са отразени точно и по същество съвпадат с фактите и обстоятелствата, изложени в оспорената заповед. Те разкриват, че при посочените в заповедта време, място и обстоятелства касаторът Димитров е извършил описаните в същата деяния като на 19.08.2017 г. около 09: 30 часа в собствения си автомобил марка и модел "Опел Астра" с per. [рег. номер на МПС], паркиран на паркинга на магазин "Кауфланд", находящ се на бул. "Димитър Солунски" в гр. Благоевград е държал акцизни стоки без бандерол - спиртни напитки, когато такъв се изисква по закон, съгласно ЗАДС, а именно: - 25 бутилки алкохолен продукт, поставен в стъклени бутилки с вместимост 0. 700 мл. Димитров е задържан от служители на Дирекция "Вътрешна сигурност" – МВР, които имали оперативна информация за предстояща сделка с акцизни стоки без бандерол или фалшив такъв, с участието на служител на Районно управление - Петрич при Областна дирекция на МВР – Благоевград. Действията на държавния служител Ж. Димитров са получили публичност посредством публикувана на 21.08.2017 г. в местния ежедневен вестник "Струма" статия "Арестуваха петрички полицай с 25 бутилки уиски менте". Неоснователен е доводът на касатора за изтекъл давностен срок за налагане на дисциплинарното наказание. Оспорената заповед е издадена в срока по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, предвиждащ дисциплинарното наказание за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина да се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. Дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Съгласно чл. 196, ал. 2 от ЗМВР дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарнонаказващ орган. В случая за дата на установяване на нарушението следва да се приеме 28.11.2017 г., на която дисциплинарнонаказващият орган се е запознал със становище рег. № 244 р-20391/28.11.2017 г. за наличие на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност, изготвено на основание чл. 207, ал. 12 от ЗМВР. Процесната заповед е издадена на 23.01.2018 г., т. е. в рамките на предвидения преклузивен срок. Неоснователен е и доводът на касатора, че съдът е бил длъжен да спре производството по делото до разрешаване на въпроса за наказателната му отговорност по образуваното ДП № 83/2017 г. на ОСО – Благоевград. По смисъла на чл. 194, ал. 3 от ЗМВР, производството по налагане на дисциплинарно наказание и това за реализиране на наказателната отговорност са различни, самостоятелни и независими едно от друго производства. Видно от данните по делото, дисциплинарната отговорност на служителя не е ангажирана за извършване на умишлено престъпление от общ характер, а за извършване на деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижът на държавната службата. В този смисъл са неоснователни доводите на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е уважено искането за спиране на производството по административното дело. Обосновано и законосъобразно съдът от първата инстанция е приел, че извършените от служителя конкретни действия са в противоречие с правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които задължават държавния служител да пази доброто име на институцията, която представлява и да насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си. В случая поведението на касатора безспорно е насочено към извършване на правонарушение, което е неприемливо от морална гледна точка, тъй като е предприето от полицейски служител, призван да съблюдава законността и да пази доброто име на полицейската институция. Действията на Димитров са основание за неправилния извод, че поведението на полицейските служители не се подчинява на закона, а се мотивира от подбуди, при които съблюдаването на правовия ред не е от значение. Това, заедно с обстоятелството, че извършеното от жалбоподателя става достояние на граждани и на полицейски служители, води до уронване престижа на полицейската институция и е основание действията му да се квалифицират като тежко нарушение на служебната дисциплина обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. С оглед горното, обосновани и в съответствие с доказателствата по делото са изводите на съда за несъвместимо поведение на полицейския служител с изискванията на Етичния кодекс. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, пето отделение