Решение № 482 от 11.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1593/2011 г.

Решение № 482 от 11.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1593/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Стоилова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв. М. като процесуален представител на П. г. по с. с. и х. -в. т. /П./ "А. К. " [населено място] срещу въззивното решение на Разградския окръжен съд /Р./ от 24.VI.2011 г. по в. гр. д. № 106/2011 г. Касационно обжалване на решението е допуснато с определение № 982/10.VIII.2012 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса по приложението на закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ с оглед липсата на съвпадение на закрилата по посочената разпоредба и по КТД. Ответницата по касационната жалба С. М. В. от [населено място] не е релевирала становище по същество по оплакванията в жалбата пред настоящата инстанция. За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ, състав на IV ГО, съобрази следното: С атакуваното решение Р. е потвърдил решението на Разградския РС от 08.III. 2011 г. по гр. д. № 2027/2010 г., поправено с решение от 06.Х. 2011 г., с което са уважени предявените от С. М. В. срещу П. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 от КТ. За да постанови решението, въззивният съд е приел, препращайки на основание чл. 272 ГПК и към мотивите на първоинстанционния /подложил на преценка всички доводи за незаконност на уволнението/, че уволнението на ищцата от длъжността "учител по теоретично обучение" на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - поради съкращаване на щата, е незаконно. Ищцата е била чл. на синдикалната организация на КТ "Подкрепа" към учебното заведение; в КТД за системата на народната просвета, по който е страна и синдиката "Образование" към КТ "Подкрепа", е предвидено прекратяване на трудовите договори с членовете на синдикатите след предварително становище на съответната синдикална организация в учебното звено; такова становище е дадено еднолично от председателя на синдикалната организация Б., без провеждано събрание и без запознаване на другите членове на организацията; с оглед на това не са налице доказателства за вземане на становище от СО, поради което не е спазена закрилата по чл. 344, ал. 4 КТ. В решенията на ВКС № 763/14.I. 2011 г. по гр. д. № 1487/09 г. IV ГО; № 522/24.VI. 2010 г. по гр. д. № 653/2010 г. IV ГО; № 846/08.ХII. 2010 г. по гр. д. № 21/2010 г. и др. еднозначно е прието, че е въпрос на тълкуване на всеки конкретен КТД дали клаузата в него за даване на становище от синдикалната организация при уволнение е равносилно на предвиденото в чл. 333, ал. 4 КТ съгласие за това; посочено е, че принципно с думата "съгласие" в българския език се обозначава обща воля, единодушие, пълно разбирателство; че в правото под съгласие се разбира пълно съвпадане на волеизявите на правни субекти по отношение на проектираните от тях правни последици от волеизявленията им; че "становището" в българския език има значението на мнение, схващане, позиция по даден проблем, което от правна гледна точка не предполага съвпадане на две воли - то предполага изява на воля на един субект, която за другия субект не е задължителна за възприемане. Когато от уговорките в КТД не следва, че думата "становище" е употребена от договарящите не в общоприетия й смисъл, а в смисъл на съгласие по чл. 333, ал. 4 КТ, закрилата по тази разпоредба не е приложима. Настоящият състав на ВКС на РБ напълно споделя даденото в посочената практика разрешение на поставения въпрос. Касационната жалба на П. "А. К. " съдържа оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност - касационни основания по чл. 281 б. в ГПК. Касационната жалба е неоснователна, тъй като атакуваното решение като краен резултат е правилно. Незаконосъобразно и в противоречие с доказателствата по делото въззивният съд е приел, че в разглеждания случай уволнението е незаконно поради несъобразяването му със закрилата на ищцата, предвидена в чл. 333, ал. 4 КТ. В чл. 10, ал. 5 от КТД за системата на народната просвета от 29.06.2010 г. е уговорено, че работодателите прекратяват трудовите правоотношения по чл. 328, ал. 1, т. 2, 3 и 5 КТ с работници и служители, членове на синдикатите - страна по договора, след предварително становище на съответната синдикална организация в учебното звено, изразено в седмодневен срок /чл. 11 КТД/. В договора не се съдържат уговорки, позволяващи извод, че в израза "становище" не е вложен принципният му общоупотребим в българския език смисъл на мнение, позиция по уволнението на работник/служител, а че смисълът му е за необходимост от съвпадане на волята на работодателя и на СО за това, т. е. че изразът е равнозначен на съгласие по смисъла на чл. 333, ал. 4 КТ. Такъв извод не следва от уговорките в чл. 10 КТД /още по-малко от уговорките в останалите клаузи на договора, които нямат отношение към закрилата при уволнение/, предвиждащи задължение на работодателите само да информират социалните партньори за причините за необходимостта от намаляване числеността на персонала, за броя и имената на подлежащите на съкращение по категории персонал, професии и специалности, за възможностите за пренасочване на освободения персонал, но не и за предприемане на съответни действия от работодателите след постигане на единодушие по тези въпроси. Като е приел противното, фактически приравнявайки предвиденото в КТД становище със съгласието по КТ, въззивният съд е приложил неправилно материалния закон. Този извод налага извършването на преценка и на останалите релевирани от ищцата доводи за незаконност на уволнението, тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, само което обуславя отмяна на решението и връщане на делото на въззивния съд. Неоснователен е доводът за липса на реално съкращение, изразяващ се в твърдението на ищцата, че била уволнена от длъжност, която не е заемала. От представените по делото доказателства е видно, че още с допълнителното споразумение от 10.05.2006 г. страните са уговорили изменение на трудовото правоотношение относно наименованието на длъжността - от учител по икономика на учител по теоретично обучение, каквато длъжност ищцата е заемала до уволнението й. Несъмнено установено от представените щатни разписания, в сила от 01.04.2010 г. и от 15.09.2010 г., е и че от 6 бройки за тази длъжност са останали 4, следователно е налице реално съкращение. Неоснователно е и твърдението за незаконност на уволнението поради неспазване на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, тъй като по делото не е установено /видно и от приета съдебно-медицинска експертиза/, че ищцата към момента на уволнението е страдала от диабет. Основателно е обаче твърдението относно подбора. В тази връзка ответникът е представил само съставени от нарочна комисия карти за подбор, в които са поставени цифрови оценки по показателите, по които подборът е извършен. Освен че сред тези показатели има и такива, които нямат отношение към подбора /стаж по специалността, стаж в училище, социално положение и закрила по чл. 333 КТ/, по някои от показателите /за участие на ищцата в разработен проект, доказателства за което са представени по делото/ оценки не са поставени, а относно показателя "спазване на дежурства" по пункт 7 е дадена оценка 2, т. е. че спазва винаги дежурства, а по пункт 20 - че не ги спазва. Това води до съмнения за обективността на подбора, а и картите представляват частни документи, които по силата на чл. 180 ГПК имат само формална, но не и материална доказателствена сила, тъй като съставляват само доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от подписалите ги лица. Данни за достоверността на описаните в тези документи обстоятелства не са представени по делото с допустимите по закона доказателствени средства, в т. ч. със свидетели. Ето защо се налага извод, че ответникът, чиято е била тежестта, не е установил извършването на подбор съобразно изискванията на чл. 329 КТ, какъвто е бил задължителен в случая, което определя уволнението като незаконно. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК атакуваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,