Решение № 5441 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3061/2009 г.

Решение № 5441 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3061/2009 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 29.12.2008 г. по адм. д. № 838 от 2008 г. Административният съд - София област съд е отхвърлил жалбата на "Медицински център I - Костинброд" ЕООД - Костинброд против заповед № РД-09-0980 от 01.09.2007 г. на Директора на РЗОК - София област, с която на изпълнителя на СИМП са наложени финансови санкции в размер 1 485 лв., от които 135 лв. неустойка за нарушения на установения ред за работа с първични медицински документи съгласно чл. 238, ал. 1, т. 4, б. "а" от НРД 2006, 1 260 лв. (14 бр. по 90 лв.) неустойка за несъответствие между договорената по вид и обем и оказана медицинска помощ по програма "Майчино здравеопазване" на основание чл. 238, ал. 4, т. 4 "б" от НРД 2006 и 90 лв. неустойка за неизпълнение на задължителния обем медицински дейности съгласно Наредба № 39 за профилактичните прегледи и диспансеризацията и Наредба № 40 за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Против това решение на административния съд "Медицински център I - Костинброд" ЕООД е подал касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от гледище на закона. Обсъждайки медицинския протокол, административният съд без да изопачи в нещо съдържанието му правилно е приел, че финансовите неустойки по чл. 238 от НРД 2006. са наложени законосъобразно на "Медицински център I - Костинброд" ЕООД (касатор в това производство) за установените нарушения на индивидуалния договор, а тълкуването на писмените доказателства и изводите, извлечени от тях, е суверенно право на инстанцията по същество. Тази преценка на административния съд, която почива на представените по делото доказателства, не подлежи на касационен контрол. Тя би могла да бъде проверена при оплакване за изопачаване на преценените от съда доказателства. Такова оплакване обаче в случая не е формулирано. От обстоятелството, че след преценка на доказателствата са направени едни, а не други изводи, без да са изопачени доказателствата и без да се е стигнало до логично противоречие в обосновката, не може да се направи извод в смисъл, че решението е неправилно. Административният съд е приел, че законосъобразно е приложена санкция в размер на 135 лв. за това, че медицинският център не е съхранявал амбулаторните листове в диспансерните досиета на ЗЗОЛ, с което е допуснато нарушение на установения ред за работа с първични медицински документи съгласно чл. 238, ал. 1, т. 4, б. "а" от НРД 2006, защото формирането на диспансерните досиета е задължение на изпълнителя на СИМП. Това становище на административния съд е правилно. За всяко диспансеризирано от касатора ЗЗОЛ следва да бъде формирано диспансерно досие. Така формираното диспансерно досие трябва да се съдържа медицинските документи, с които е извършена дейност по диспансерното наблюдение. С оглед на това мястото на амбулаторните листове е в диспансерните досиета на ЗЗОЛ, а не в "амбулаторния журнал" на изпълнителя на СИМП, както е в случая. Административният съд така също е приел, че законосъобразно на основание чл. 238, ал. 4, т. 4 "б" от НРД 2006 е наложена санкция в размер на 1 260 лв. за общо 14 бр. нарушения, посочени в медицински протокол № 288 от 18.07.2008 г., с който е констатирано неизпълнение на задължителния обем медицински дейности по програма "Майчино здравеопазване" на 14 ЗЗОЛ. И това становище на административния съд е правилно. Доколкото между страните съществува медицински спор кога е налице неизвършена медицинска дейност, включена в програмата "Майчино здравеопазване" е фактически въпрос и той е следвало да се изяснява за всеки конкретен случай с допустимите от закона доказателства. Най-подходящо доказателство е заключението на медицинска експертиза. В случая обаче страната не е искала назначаването на такава експертиза, поради което не може да се твърди, че делото е решено при непълнота на доказателствата. При това положение правилно е преценено, че медицинският протокол, който е подготвителен акт, представлява пълно доказателство за констатираното в него, до доказване на противното. В случая констатациите в медицинския протоколи, съставен от лекар-контрольор не са опровергани, нито пък е доказано, че съдържат неверни факти и обстоятелства. Налагането на финансовата неустойка по чл. по чл. 238, ал. 4, т. 4, б. "б" от НРД 2006 е мотивирано с нарушение по изпълнение на вида и обема по пакети извънболнична помощ. С медицинския протокол е установено, че диспансеризиращият лекар не е извършил 4 диспансерни прегледи през 2007 г., която е първата година на диспансеризация на ЗЗОЛ по пакет "Неврология" съгласно НРД 2006. Честотата на предвидените прегледи, предвидени в приложение № 9 към Наредба № 40 от 24.11.2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, се осъществяват от диспансеризиращия лекар. Липсата на такива прегледи, които са задължителни за диспансерното заболяване представлява неизпълнение на договорения пакет дейности по диспансерното наблюдение, поради което е налице несъответствие между договорената по вид и обем и оказана медицинска дейност. Всичко това сочи, че на МЦ следва да бъде наложена финансова неустойка на основание чл. 238, ал. 4, т. 4, б. "б" от НРД 2006. Твърдението на медицинския център, че заболяването на ЗЗОЛ било установено още през 2003 г., поради което годината 2007 г. не се явява първа година на диспансеризация, е несъстоятелно. Законът отрича качеството на доказателствено средство твърденията на страните, с които те претендират изгодни за себе си факти и отричат неизгодни за себе си такива. Това следва от разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, съгласно която страната е длъжна да представи доказателства и установи твърденията, на които основава своята жалба. Очевидно е, че твърдението на касатора относно първата година на диспансеризация на ЗЗОЛ е подлежало на доказване на общо основание. Ето защо решението на административния съд поради това, че е правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд,