Решение № 1276 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12709/2016 г.

ВАСVI отделение30.01.2018 г.докладчик т Георги Георгиев

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 4014/13.06.2016 г. на Административен съд С. град по адм. дело № 7713/2015 г. и на основание чл. 221, ал. 1 АПК вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на управителя на "ДКЦ-29 С." ЕООД гр. С., ул. "Г. И.", №... срещу писмена покана изх. № 29-07-103 от 18.07.2015 г. на директора на СЗОК. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 1276 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12709/2016 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на Столична здравноосигурителна каса гр. С. срещу решение № 4014/13.06.2016 г. на Административен съд С. град по адм. дело № 7713/2015 г. С него се отменя писмена покана за възстановяване на суми изх. № 29-07-103 от 19.07.2015 г. на директора на СЗОК. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, "Диагностично- консултативен център 29 - С." ЕООД не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд С. град е образувано по жалба на управителя на "ДКЦ-29 С." ЕООД срещу писмена покана изх. № 29-07-103 от 18.07.2015 г. на директора на СЗОК. С нея се постановява възстановяване на суми, представляващи превишение на определените стойности МДД и определения брой СМД за II ро тримесечие на 2014 г. В нея се констатира стойност на МДД назначени с направление бл. МЗ-НЗОК № 4 за второ тримесечие на 2014 г. 11692.00 лева, като са посочени надвишението от 10 % по договора, което не се компенсира 1169.20 лева, надвишението от 15 % в размер на 1753.80 лева което може да се компенсира през следващото тримесечие и сума от 141.77 лева, която е над договорените превишения от 10 % и 15 %. Също така е посочен в т. 2 от Писмената покана определения брой СМД, назначени с направление бл. МЗ- НЗОК № 3 за второ тримесечие на 2014 г. -283 бр. като е посочено превишение с 1782 лева над допустимите по договора 10 % плюс 15 %. Също така по т. 3 от поканата е констатирано, че определеният брой СМД, назначени с направление бл. МЗ-НЗОК № 3а за второ тримесечие е 113 броя като е приложена справка за превишението над договорените 10% и 15 % в размер на 546.98 лева, които не подлежат на компенсиране. Общият сбор на сумата от превишението е 2470.75 лева, която сума е определена след анализ в мотивите на писмената покана на договорните клаузи и изискванията на закона. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и отменил писмената покана. Прието е от фактическа страна, че представения от административния орган електронен отчет, въпреки указанията на съда не установено автентичността на записите в него като представи доказателства за сертификация и стандартизация на софтуерния продукт към момента на изготвяне на отчетите. При положение, че административния орган се позовава на констатации от данните в електронните отчети и че същите са оспорени от жалбоподателя съдът е приел необоснованост на изводите от фактическа страна, а от правна за незаконосъобразност на писмената покана. Изведени са правни изводи за неприложимост на производството по реда на чл. 76а от ЗЗО, а основанието на което е издадена поканата - чл. 46, ал. 1 от индивидуалния договор "Изпълнителят е длъжен да да възстанови на възложителя заплатените средства за МДД и СМД, назначени от изпълнителя извън разрешението надвишения и задължението за компенсиране" не намира опора в установените факти. Така постановеното решение е неправилно. По делото е приложена писмената покана, в която е отразено че на лечебното заведение са определени с протокол, представляващ неразделна част от индивидуален договор № 22-2241/2014 г. индивидуални стойности на медико- диагностични /бл. МЗ-НЗОК № 4/ да тип 1,2,4,6,7,9 и 10 индивидуални специализирани медицински дейности /СМД-бл. МЗ-НЗОК № 3/ за тип 1,2,4 и СМД - бл. МЗ-НЗОК № 3а/ за тип 1,2,4,6 и 7 за второ тримесечие на 2014 г. месеците април май и юни. В табличен вид са посочени констатациите при извършената проверка на издадени, изпълнени и заплатени направления по стойности, стойност на превишението от 10 %, стойност на превишението от 15 %, стойностите за компенсиране и превишението на стойностите над позволеното за възстановяване, като последната формира сумата за възстановяване. В писмената покана се посочва, че същата е издадена на основание чл. 76а от Закона за здравното осигуряване и от фактическа страна се обосновава с констатациите от протокол за неоснователно получени суми. В жалбата до съда представляващия дружеството е възрази, л че проверка не е била извършвана и не са проверявани никакви документи, не е бил съставян протокол и от наличните в дружеството документи не може да се направи извод за преразход на средства и неоснователно получени суми като поканата е издадена при липса на фактически и правни основания и в противоречие с материалния закон и процедурните правила. В първото по делото съдебно заседание от страна на ответника са представени ведомости, изготвени от главния счетоводител, електронни отчети на лечебните заведения, които са изпълнили назначените от лекарите работещи при жалбоподателя медикодиагностични дейности, специализирани медицински дейности и високоспециализирани дейности. Извлеченията от електронните документи са оспорени от процесуалния представител на жалбаподателя като съдът не е открил производство по оспорването им. В същото заседание е дадено указание на ответника да представи документи и лицензии за сертификация на софтуерния продукт, който не е представил такива доказателства. Съдът е извел правните си изводи след като приел от фактическа страна че издадения акт не е доказан по фактическо и правно основание. Тези изводи настоящата инстанция приема за неоснователни. От фактическа страна са налице доказателствата, относими към фактите от значение за разрешаване на спора по същество. Формалното възражението срещу извлеченията от електронния отчети не е достатъчно като защитно процесуално действие, тъй като по делото са представени и други доказателства, от които се установяват същите факти. Поради това в тежест на жалбоподателя е да обори тези факти, или доказателствата с които се установяват. За целта е следвало да се направят конкретни възражения относно годността на доказателствата, тъй като същите доказателства същевременно са годно основание за заплащането на извършените дейности на изпълнителя съгласно договорните клаузи. Установеното превишение над уредените с индивидуалния договор от 10 % и 15 %, съгласно чл. 44, ал. 4 и ал. 5 от индивидуалния договор изпълнителят съгласно чл. 46, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 е длъжен да възстанови на възложителя заплатените средства за МДД и СМД, извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. Редът за контрол по изпълнеие на договора относно изплатените средства се осъществява по 76а и чл. 76б от ЗЗО. Характерът на индивидуалния договор поражда и административни правоотношения по силата на които се издава регламентираната в чл. 76а ЗЗО писмена покана за възстановяване на суми, която представлява административен акт. Установяването на взаимоотношенията на страните по договора е регламентирано в раздел пети от договора "Документация, документооборот и информационно осигуряване, където се предвижда документацията която е длъжен да води изпълнителят. В индивидуалния договор не се предвижда възможност за заплащане на извън договорените стойности, ако не са били предмет на допълнително двустранно споразумение. Правното основание за възстановяване на сумите е посочено в ЗЗО в разпоредбата на чл. 76а ЗЗО и е без значение превишението дали е резултатно като вреда на бюджета на НЗОК на годишна база. Във всички случаи това превишение се отразява на бюджета, затруднява формирането на резервите на НЗОК/ РЗОК и разпределянето им по тримесечия и на годишна база, поради което констатациите, че няма превишение на бюджета на годишна база не е годно фактическо и правно основание да бъде извършено плащане. Ако се приеме, че следва да се заплащат тези извъндоговорни превишения се стимулира усвояване на бюджетни средства от отделни изпълнители извън сключените договори, без да се отчитат в същото време нуждите на останалите изпълнители в рамките на същия бюджет. Също така, се препятства ролята на НЗОК/РЗОК по разпределението на бюджетните средства и правилата за разпределяне и усвояване на формираните резерви. В този смисъл досегашната практиката на съда се изоставя, поради което доводите в такъв смисъл в касационната жалба са неоснователни. Предвид изложеното, решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, ВАС шесто отделение

Цитирани разпоредби

3