Решение № 10366 от 3.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4688/2010 г.

Решение № 10366 от 3.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4688/2010 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Михаил Парталозов, в качеството му на процесуален представител на Валери Венциславов Димитров, срещу решение № 73 от 26.01.2010 г. по адм. дело № 1087 по описа за 2009 г. на административния съд - Бургас. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - началникът на митница Бургас не ангажира становище по нея. Заинтересуваните страни - директорът на агенция "Митници" и директорът на дирекция "ОУИ" - гр. Бургас не ангажират становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Бургас е било решение № 4402-0483 от 7.05.2009 г. на началника на митница Бургас, потвърдено с решение № РД-2605-0014 от 8.06.2009 г. на директора на РМД - гр. Бургас, с което на Валери Венциславов Димитров му е определено задължение за мито в размер на 1 700.00 лв., на ДДС в размер на 5 831.40 лв. и на акциз в размер на 10 457, общо в размер на 17 988.40 лв. и лихва за забава, считано от датата на възникване на задължението 10.09.2008 г. до датата на плащане на дължимите суми за митни сборове и други публични държавни вземания. Посочените задължения са възникнали във връзка с регистриран в Канада на името на лицето Красимир Петков Баблаков автомобил марка "Нисан Мурано", с рег. № ATRX 363, понеже не спазени изискванията на чл. 90 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 и чл. 96 от ЗМ. Установено е в административното производство, че на 10.09.2008 г. автомобилът е въведен на митническата територия на общността от Р Македония от Красимир Баблаков и е учреден режим "временен внос с други действия за деклариране", на основание чл. 144, ал. 1, т. 2 от ППЗМ. Титулярът на режима е лицето, което е въвело автомобила на територията, а именно Красимир Баблаков, като според съда неправилно е прието в решението на митническия орган, че това е жалбоподателят, съгласно представени доказателства, посочени в мотивите на решението. Според съда на основание чл. 90 от регламент (ЕИО) № 2913/92 и чл. 96 от ЗМ, понеже е осъществено прехвърляне на правата и задълженията на титуляра на режима временен внос на лицето Валери Димитров, без да бъде уведомена митническата администрация, а такова прехвърляне се осъществява само при определени от митническите органи условия, във връзка с автомобила е възникнало митническо задължение на основание чл. 204, § 2 от посочения регламент, още повече, че условието, при което е поставен автомобилът не се изпълняват. По делото не се спори, че лицето Красимир Баблаков е напуснало РБългария 4 дни след като е въвел автомобила на митническата територия на общността. Същият се управлява и стопанисва от жалбоподателя въз основа на пълномощно № 82 от 8.08.2008 г., заверено от нотариус Ваня Пеева, с район на действие РС - Плевен. Съдът е приел, че актът, който се обжалва пред него е законосъобразен, което се обосновава от фактическите действия по предоставянето на автомобила и правните действия, които формират съдържанието на цитираното пълномощно, с което е нарушена нормата на чл. 90 от цит. регламент и чл. 96 от ЗМ. Красимир Баблаков е прехвърлил задълженията си на титуляр на посочения режим на жалбоподателя и на основание чл. 204, § 3 от този регламент той се явява длъжник на посоченото задължение, което е възникнало. Според съда е без значение, че това лице не е собственик на стоката, след като правата на същия като титуляр са прехвърлени, но не по установения за това ред. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Основният спорен момент се явява този дали правилно чрез обжалвания административен акт е определено лицето, титуляр на възникналите процесни задължения. Съгласно чл. 204, т. 3 от Регламент № 2913/92 длъжникът е лицето, което според обстоятелствата трябва да изпълни задълженията, произтичащи по отношение на стоки, подлежащи на облагане с вносни сборове, от временното складиране или ползването на митническия режим, под който те са поставени, или да спазва условията, определени за поставянето на стоките под този режим. Съгласно чл. 90 от същия регламент правата и задълженията на титуляра на митнически икономически режим могат, при определени от митническите органи условия, да бъдат последователно прехвърляни на други лица, които отговарят на изискванията за ползване на съответния режим. В процесния случай за касатора не са били изпълнени условията за пълно освобождаване от вносни митни сборове по чл. 558 от Регламент /ЕО/ 2454/93, съгласно които се отпуска пълно освобождаване от вносни митни сборове на превозни средства за превози по шосе, железници, въздух, море и вътрешен воден транспорт, когато: a) са регистрирани извън митническата територия на Общността на името на лице, установено извън тази територия; и б) се използват от лице установено извън тази територия, с изключение на разпоредбите на членове 559, 560 и 561. Касаторът е лице, установено на територията на страната, използвало МПС за лични нужди след упълномощаване от лицето - регистриран бенефициент, което не се е намирало на митническата територия на Общността по същото време. В случая е установено нарушение на специфичните условия за допускане на временен внос по чл. 488а, във връзка чл. 488в от ППЗМ, съответно на чл. 560, чл. 561 от Регламент 2454/93. За това законът, а именно чл. 199, ал. 1, т. 7 от ЗМ предвижда възникване на вносно митническо задължение, поради това че безспорно е установено, че не е приключен режимът "временен внос" до крайния му срок чрез реекспортиране на стоките или получаване на друго допустимо митническо направление, съгласно чл. 142, ал. 1 от ЗМ. С оглед изложеното не следва да се обсъжда възражението относно характера и последиците от упълномощаването по смисъла на чл. 36 от ЗЗД. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,