Решение № 16436 от 20.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3841/2012 г.

Решение № 16436 от 20.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3841/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Еленка Сергеева Попова и Димитър Сергеев Иванов срещу решение № 148 от 28.12.2011 г. по адм. д. № 178/2011 г. на Административен съд Габрово с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, и затова следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което оспореният административен акт да бъде отменен, като незаконосъобразен, и се присъдят направените разноски по делото. Ответникът Областен управител на област Габрово, чрез процесуалния си представител мл. юрисконсулт Стела Колева, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, която следва да бъде уважена със законните последици. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлено оспорването на Еленка Сергеева Попова и Димитър Сергеев Иванов срещу Заповед № РД-02-02-86/29.07.2011 г. на Областен управител на област Габрово, с която на основание чл. 5, ал. 2 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица /ЗПГРРЛ/ е оставено без уважение искането им с вх. № РД-02-518/3.04.2009 г. за изплащане на еднократно обезщетение в качеството им на наследници на репресираното лице Бонка Димитрова Иванова. Прието е, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби, поради което не са налице основания за отмяната й. Решението е неправилно. При разглеждането и решаването на спора съдът не е обсъдил възражението, че в указания срок е направено необходимото за отстраняване на нередовностите в процесното искане. Не е взето предвид, че воден от служебното начало, административният орган е следвало да укаже на молителите да представят допълнителни доказателства за идентичност на репресираното лице, което е посочено с различни имена. Удостоверение в този смисъл е представено в настоящето производство. Освен това административният орган не е изяснил всички относими към настоящия казус обстоятелства относно вида и периода на претърпяната репресия. Като не е изпълнил задължението си по чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК, Областният управител е издал административния акт при неизяснена фактическа обстановка, което обуславя извода, че са налице основанията за оспорване по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Приемайки обратното, съдът е постановил неправилно решение по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По тези съображения, същото следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отмени заповедта на Областния управител, на когото да се изпрати преписката за издаване в едномесечен срок на административен акт при спазване на посочените по - горе задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. При този изход на спора, на жалбоподателите следва да се присъдят направените разноски по делото, възлизащи на сумата 600.00 лева адвокатско възнаграждение, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 143 от АПК. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, чл. 222, ал. 1, чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение