Решение № 2118 от 22.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8671/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение 226 от 30.06.2023 г., постановено по адм. дело 134/2023 г. Административен съд (АС) Кърджали е отменил по жалба на Лафем ЕООД, [ЕИК], Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) ФК-94-0114462/24.02.2023 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности гр. Пловдив в Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), с която на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект нощен клуб ART NIGHT CLUB, находящ се в гр. Кърджали, ул. Републиканска 51, стопанисван от Лафем ЕООД, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. С обжалваното решение в полза на дружеството са присъдени и разноски в размер на 1010,00 лева. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от началник отдел Оперативни дейности - гр. Пловдив в ЦУ на НАП, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Р. Топалова. В същата се прави оплакване, че решението на АС - Кърджали е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС Кърджали, и вместо него - да постанови друго такова, с което да потвърди оспорената заповед за налагане на ПАМ. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, както и за заплатена държавна такса пред касационната инстанция. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответното по касационната жалба дружество Лафем ЕООД, чрез процесуалния му представител адв. М. Сеидахмед, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в молба, имаща характер на писмени бележки по съществото на спора. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд е Заповед за налагане на ПАМ ФК-94-0114462/24.02.2023 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности гр. Пловдив в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС на Лафем ЕООД, е наложена ПАМ - запечатване на обект нощен клуб ART NIGHT CLUB, находящ се в гр. Кърджали, ул. Републиканска 51, стопанисван от дружеството, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Според фактическите установявания на АС Кърджали при извършена на 05.02.2023 г. в 00:40 ч. проверка в търговския обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - нощен клуб ART NIGHT CLUB, от проверяващия екип, след направено наблюдение, е установено, че в обекта се продават балони на клиенти на заведението от служителка на дружеството - А. Хасан, за които не се издават фискални касови бонове (ФКБ) от наличните и въведени в експлоатация за обекта 3 броя фискални устройства (ФУ) - модел DATECS с ИН на ФУ DT938160 и ИН на ФП 02938160, модел DATECS с ИН на ФУ DT938335 и ИН на ФП 02938335 и модел DATECS с ИН на ФУ DT939963 и ИН на ФП 02939963, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки, каквото е нормативно установено задължение на търговеца, регламентирано в разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. Посочените обстоятелства са обективирани в протокол за извършената проверка (ПИП) cep. АА 0114462/05.02.2023 г., подписан без възражения от присъствалия на проверката управител на дружеството, като за установяването им в хода на проверката са представени: опис на наличните парични средства в касата към момента на започване на проверката и записите на охранителните камери на заведението, за което също е изготвен ПИП 0114465/15.02.2023 г., а в съдебно производство са разпитани свидетелите: В. Арабаджиев и Е. Пеева. Наред с това са посочени и констатираните в хода на проверката нарушения на чл. 33, ал. 1 и на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, както и издадените въз основа на тях 4 бр. актове за установяване на административно нарушение (АУАН) (л. 39 л. 50 от делото), като няма данни въз основа на тях да са издадени наказателни постановления. Посочени са и предходни констатирани нарушения от същия вид, за които по същия начин са съставени АУАН и съответно - издадени заповеди за налагане на ПАМ. За да отмени заповедта за налагане на ПАМ АС - Кърджали е приел от правна страна, че заповедта за налагането ѝ е издадена от компетентен орган, но при неспазване на изискването за форма, при наличието на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и при несъответствие с целите му. За да мотивира изводите си, съдът, на първо място е приел, че е налице порок във формата на индивидуалния административен акт, състоящ се в липса на конкретни факти и обстоятелства, обуславящи тежестта на нарушението и срока на наложената мярка. Според АС Кърджали аргументите на органа представляват единствено основания за прилагане на административната принуда, поради което не могат да бъдат разглеждани като надлежни мотиви по смисъла на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. На следващо място решаващият съд е приел, че наложената принудителна мярка не съответства и на целите, посочени в чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), тъй като налагането на процесната ПАМ не би могло да преустанови евентуално административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като то вече е довършено към момента на констатирането му от приходните органи. Наред с това е прието, че запечатването на процесния търговски обект за срок от 14 дни засяга правната сфера на адресата на ПАМ в степен по -голяма от необходимото за целта на закона, поради което налагането на мярката не би могло да се определи като съразмерно. На последно място АС Кърджали е приел, че мярката е несъразмерна и предвид решение С-97/21 на Съда на Европейския съюз (СЕС). Според съда доколкото по делото е установено, че със съставянето на АУАН F693106/21.01.2023 г. срещу Лафем ЕООД е било образувано и административнонаказателно производство, то възможността на данъчната администрация да наложи и мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а и чл. 187 от ЗДДС е преклудирана, тъй като производството по издаване на заповед за налагане на ПАМ е самостоятелно и предвижда налагане на допълнителни ограничения в дейността на търговеца наред с административнонаказателната отговорност, предвидена в чл. 185 от ЗДДС, без да е налице възможност двата вида санкции да бъдат съобразени с тежестта на нарушението. Съдът е приел, че посоченото обстоятелство съставлява самостоятелно основание да се приеме, че заповедта е издадена в нарушение на законовата цел и при непропорционално ограничение спрямо тежестта на нарушението. В тази връзка е прието за ирелевантно обстоятелството, че по делото не са приложени доказателства за издаване на наказателно постановление (НП), тъй като с факта на издаване и връчване на АУАН данъчната администрация е предприела действия за санкциониране на търговското дружество. Решението на АС - Кърджали е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, но по частично изложените в него съображения. Основните оплаквания в касационната жалба на началник отдел Оперативни дейности - гр. Пловдив в ЦУ на НАП за неправилност на решението на първоинстанционния съд са за допуснати нарушения на материалния закон и за необоснованост на съдебния акт. Поддържат се доводи, че при издаване на заповедта за налагане на ПАМ е спазено изискването за мотивиране на същата, а срокът за налагането ѝ е съразмерен и съобразен с конкретните факти и обстоятелства по административната преписка. Изложени са също така доводи, че заповедта съответства и на чл. 22 от ЗАНН. По направените оплаквания настоящият състав на касационната инстанция приема за установено следното: По делото няма спор за факти и същите правилно са възприети от АС - Кърджали. В случая от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява описаната в обжалваната заповед фактическа обстановка, а именно, че при извършена на 05.02.2023 г. в 00:40 ч. проверка в търговския обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - нощен клуб ART NIGHT CLUB, от проверяващия екип, след направено наблюдение, е установено, че в обекта се продават балони на клиенти на заведението от служителка на дружеството - А. Хасан, за които не се издават ФКБ от наличните и въведени в експлоатация за обекта 3 броя ФУ - модел DATECS с ИН на ФУ DT938160 и ИН на ФП 02938160, модел DATECS с ИН на ФУ DT938335 и ИН на ФП 02938335 и модел DATECS с ИН на ФУ DT939963 и ИН на ФП 02939963, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки, каквото е нормативно установено задължение на търговеца, регламентирано в разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. Посочените обстоятелства са отразени в ПИП cep. АА 0114462/05.02.2023 г., подписан без възражения от присъствалия на проверката управител на дружеството, като за установяването им в хода на проверката са представени: опис на наличните парични средства в касата към момента на започване на проверката и записите на охранителните камери на заведението, за което също е изготвен ПИП 0114465/15.02.2023 г., а в съдебно производство са разпитани и свидетели. С оглед на това първоинстанционният съд правилно е приел, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС ПАМ се налага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка (продажба). Административният орган действа при условията на обвързана компетентност, т. е. при допуснато нарушение той е длъжен да издаде заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд за немотивираност на заповедта относно срока за налагане на мярката, като ги намира за правилни, обосновани на фактите по делото и при правилно приложение на материалния закон. При определянето на срока на запечатване на търговския обект административните органи трябва да се ръководят от ясни критерии, които след това при съдебния контрол по реда на чл. 169 АПК да бъдат обсъдени. Издаваните от административните органи актове за налагане на ПАМ при сходни факти сочат определяне на 14 дневен срок при неиздаване на фискален бон за суми в различни граници, а отделно от това при сходни факти относно размера на сумите, за които не са издадени фискални бонове, практиката на административните органи сочи на предприемане на ПАМ за срок в твърде широк диапазон при липсата на ясни критерии за неговото определяне. След като въпросът за това дали да бъде наложена мярката не зависи от конкретния размер на неотчетените приходи, този размер, наред с останалите конкретни обстоятелства, при които е извършено нарушението, следва да се вземат предвид при определянето на срока, а това в случая не е сторено. Правилно първоинстанционният съд е приел, че по отношение на срока на ПАМ не са изложени надлежни мотиви по смисъла на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като от съдържанието на обжалвания административен акт липсва яснота как е формирана волята на органа да определи срок на мярката около средния размер, респективно - кои конкретни обстоятелства са от значение и каква е тяхната тежест, налични ли са други фактически обстоятелства, които биха били относими към преценката за определяне на 14 - дневен срок за налагане на ПАМ. Няма данни за оборотите и печалбата на нощния клуб, които да бъдат съотнесени към местоположението на обекта и вида на предлаганите стоки, а от друга - съпоставени със засегнатите обществени отношения. Предвид обстоятелството, че липсват каквито и да било конкретни мотиви, свързани с дадените субект и фактическа обстановка, при която е установено нарушението, не може да се приеме тезата, че срокът за прилагането на мярката е надлежно мотивиран. В случая бланкетно е посочено, че са съобразени местоположението, площта, вида и работното време на търговския обект, характера на дейността, работещите в обекта лица и предлаганите стоки в широк ценови диапазон, но същите, без конкретни доказателства, не обосновават определянето на продължителност от 14 дни за налагане на мярката. Наред с това следва да се посочи, че обстоятелството, че нарушението е доказано, не игнорира необходимостта от формирането на конкретни мотиви във връзка с продължителността на срока за налагане на процесната ПАМ. На следващо място въпреки, че разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 от ЗАНН законови цели. В този контекст, както правилно е приел и първоинстанционният съд, налагането на процесната ПАМ не би могло да преустанови евентуалното административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като то вече е довършено към момента на констатирането му от приходните органи. Прилагането на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и постъпване на данъци за фиска. В случая налагането на ПАМ не съответства и на предвидените в чл. 22 от ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6 от АПК принцип за съразмерност, поради което правилно първоинстанционният съд е преценил оспорената заповед като незаконосъобразна. Доколкото при тази продължителност на срока се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и то в степен, по - голяма от необходимото, като по този начин се игнорира целта на закона, а именно - за защита на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки, то издадената заповед за налагане на ПАМ е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 от АПК. С оглед изложеното, като е достигнал до краен извод за незаконосъобразност на заповедта и я е отменил, Административен съд Кърджали е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, разноски за настоящата касационна инстанция не следва да се присъждат, тъй като не са поискани от ответника по касационната жалба. Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,