Решение № 301 от 22.5.2024 г. на ВКС по дело № 20248002200367/2024 г.

Производството пред ВКС е по реда на гл. ХХХІІІ от НПК. Образувано е по искане на и.ф. главен прокурор на Република България за възобновяване на наказателното производство по чнд № 399/23г. по описа на Окръжен съд- Велико Търново и отмяна на постановеното по него решение № 156/27.10.23г. в частта, с която е определен първоначалния режим за изтърпяване на наложеното на осъдения П. И. Е. с приетата и призната за изпълнение присъда на Окръжен съд – Карлсруе, ФРГ, наказание 3 (три) години и 7 (седем) месеца лишаване от свобода. Иска се връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд прокурорът от Върховна прокуратура поддържа искането за възобновяване и пледира за неговото уважаване. Осъденият П. Е., редовно призован, не се явява в съдебното заседание. Защитникът му поддържа становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение, след като прецени доводите на страните и материалите по делото, намери за установено следното: Искането за възобновяване е допустимо. То е подадено от лице, което има право на това. Спазен е и срокът, визиран в разпоредбата на чл. 421, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество, искането за възобновяване е основателно. С решение № 156/27.10.23г., постановено по нчд № 399/23г., Окръжен съд – Велико Търново признал и приел за изпълнение присъда № 22Kls 180 Js 9251/19, постановена на 19.08.20г. на Окръжен съд- Карлсруе, ФРГ, влязла в сила на 19.08.20г., с която П. И. Е. е признат за виновен в престъпление, квалифицирано по § 242, ал.1, § 243, ал.1, изр.1 и изр.2, т.3, ал.2 от НЗ на ФРГ, съответстващо на чл.195, ал.1, т.7 във връзка с чл.26, ал.1 от НК на РБ и за престъпление, квалифицирано по §263, ал.1, ал.3, изр.1 и изр.2, т.1, вариант 1, § 263а, ал.1 и ал.2 от НЗ на ФРГ, съответстващо на чл.249, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК на РБ, за които му е определено едно общо наказание лишаване от свобода в размер на 3 (три) години и 7 (седем) месеца. Съдът определил първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. Приспаднал на осн. чл.12, ал.9 от ЗППИСАННЛСМВЛС времето, през което осъденият Е. е бил задържан и е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ по постановената присъда в размер на 778 дни. Приспаднато е и времето до фактическото предаване на осъдения Е. от ФРГ в РБългария за изпълнение на присъдата. Решението не е било обжалвано пред въззивната инстанция и е влязло в законна сила на 13.11.23 година. При извършената проверка по повод искането за възобновяване на наказателното производство, ВКС констатира, че първоинстанционният съд е допуснал претендираното в искането нарушение на материалния закон (основание по чл. 422, ал.1, т. 5 във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК) при определяне на първоначалния режим за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. Изяснено е по делото от приложената справка за съдимост, (която е била в кориците на делото и е съдържала достъпна за решаващия съд информация по въпроса за съдебното досие на осъдения), че П. Е. е осъждан многократно, като е изтърпял наказанието по последното постановено срещу него осъждане на територията на Република България на 15.03.2017 година (по нохд № 28/11г. по описа на ОС- Стара Загора). Към датата на извършване на престъпленията, по които е постановена признатата и приета за изпълнение присъда на Окръжен съд – Карлсруе (съответно – в периода 20.12.2018г. до 29.04.2019г.) не са изминали повече от 5 (пет) години, поради което по силата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“б“ ЗИНЗС съдът е следвало да определи не общ, а първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието от 3 (три) години и 7 (седем) месеца лишаване от свобода. Поради това, че с искането за възобновяване се предлага утежняване на положението на осъдения с определяне на по-тежък режим от този посочен от въззивната инстанция, ВКС намира, че следва да бъде възобновено производството по чнд 399/23г. по описа на ОС – Велико Търново и отменено постановеното по него решение в частта относно определянето на режима, като в тази част делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Предвид посочените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение