Решение № 7728 от 25.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 855/2015 г.

Решение № 7728 от 25.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 855/2015 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Наталия Михайловна Ерменкова от гр. София против решение № 7222 от 27.11.2014 г. по адм. дело № 5564 по описа за 2014 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й против решение № РО-294 от 09.05.2014 г. на Директора на ТП на НОИ - София - град. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират неправилно прилагане на чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО и на Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - София - град е оспорил касационната жалба в писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. За да се произнесе по същество, Върховният административен съд взе предвид следното: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е решение № РО-294 от 09.05.2014 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - София - град и потвърденото с него разпореждане № 212-00-5662-5 от 04.11.2013 г. на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО, с което на Наталия Михайловна Ерменкова от гр. София е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по съображение за неизпълнение на условието по чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО. На основание чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България, алтернативно - пенсия за ранно пенсиониране в Република България, алтернативно - пенсия за старост в друга държава. Цитираната разпоредба най-общо визира придобито право на пенсия за старост в друга държава без да регулира въпросите във връзка с естеството на пенсията, нейната съпоставимост с пенсията за осигурителен стаж и възраст и пенсията за ранно пенсиониране в Република България, както и осигурителния статус на лицата според българското законодателство. Когато разпоредбите са неясни, те се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България (чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове). В този смисъл разпоредбата на чл. 5 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че в случаите на непълна или противоречива нормативната разпоредба съдът разглежда и решава делата според общия им разум. Както старостта, така и безработицата, представляват предвидени от от чл. 2, ал. 1 от КСО задължителни осигурителни рискове, които при настъпването им причиняват невъзможност за осигуреното лице да се издържа от доходи от полагане на труд. Създаденото с чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО отрицателно условие има за цел да предотврати едновременното и припокриващо се получаване на две осигурителни плащания на две различни основания и от два различни фонда, които равностойно заместват доходите от трудова дейност при невъзможност на осигуреното лице да полага труд поради старост или поради уволнение. Именно с тази цел е предвидено, че лицата, които към датата на прекратяване на осигуряването са подлежали на осигуряване за риска "безработица" и за които осигурителните вноски са дължими и платени, могат да бъдат лишени от парично обезщетение по времето, когато не работят. По презумпция през това време лицата могат да се издържат от равностойни по размер доходи от пенсия за осигурителен стаж и възраст, вкл. при ранно пенсиониране според българското законодателство или от пенсия за старост според законодателство на чужда държава. От анализа на текста на разпоредбата следва извод, че трите алтернативно предвидени права на пенсии пораждат еквивалентни правни последици по отношение доходите и имущественото състояние на лицето. За да се постигне целта на закона, следва придобитата от осигуреното лице пенсия за старост в друга държава да се отпуска при условия, съотносими с тези при отпускането на пенсия за осигурителен и стаж по българското законодателство, така че да се постигне съизмеримост на пенсиите. Както общата разпоредба на чл. 68 от КСО, така и специалните разпоредби за отпускане на пенсия при ранно пенсиониране по КСО, поставят изисквания за продължителност на осигуряването и на придобития осигурителен стаж, който се зачита за отпускане на пенсията и е от съществено значение при определянето на размера й. Жалбоподателката Ерменкова е лице, което към датата на прекратяване на осигуряването 06.04.2013 г. не е придобило право на пенсия за осигурителен стаж в Република България - изпълнява условието за навършена възраст, но не за продължителност на осигурителен стаж. При необходим осигурителен стаж 34 години и 4 месеца по чл. 68 от КСО е придобила общо 32 години, 07 месеца и 22 дни, от които 5 години, 10 месеца и 22 дни в Руската Федерация. В Руската Федерация на жалбоподателката е била отпусната пенсия за старост при изпълнение на условието за навършена 55-годишна възраст съответно на придобития трудов стаж от 5 години, 10 месеца и 22 дни без зачитането на осигурителния (трудовия) стаж, придобит на територията на Република България. При наличие на неяснота в закона и с оглед на изложените по-горе правни съображения следва да се приеме, че под придобито право на пенсия за старост в друга държава разпоредбата на чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО има предвид пенсия, равностойна по същност и ефективност на пенсията за осигурителен стаж и възраст по българското законодателство. При положение, че получаваната пенсия за старост в друга държава е частична по отношение на общия придобит осигурителен стаж и доход, а за придобития осигурителен стаж в Република България лицето няма придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и ако започне трудова дейност по трудово или приравнено правоотношение в страната ще е задължено да се осигурява за безработица съгласно българското законодателство, следва да се приеме, че при настъпване на осигурителното събитие "безработица" същото лице има право на заместващите доходи от парично обезщетение за безработица. Аргумент в подкрепа на това тълкуване е и липсата на законова забрана за съвместяване на осигурителното плащане за парично обезщетение за безработица с осигурителното плащане за пенсия за инвалидност. По изложените съображения обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което оспорените актове бъдат отменени като незаконосъобразни. Преписката следва да бъде изпратена на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО за ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,