Решение № 13709 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8217/2016 г.

Решение № 13709 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8217/2016 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 193, ал. 7 във връзка с чл. 187, ал. 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на П. Г. Г., подадена чрез пълномощника й Н. И. Б., против решения по т. 8.1, т. 8.2, т. 8.4 и т. 8.6 от протокол № 9 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 21.06.2016 г., с които: по т. 8.1 е повишена в длъжност "съдия в СГС - гражданска колегия" М. В. Г.; по т. 8.2 е повишена в длъжност "съдия в СГС - гражданска колегия" С. К. Г.; по т. 8.4 е повишен в длъжност "съдия в СГС - гражданска колегия" П. Б. Т.; по т. 8.6 не е повишена в длъжност "съдия в СГС - гражданска колегия" П. Г. Г.", поради попълване на местата. На основание чл. 213 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, към настоящото административно дело е присъединено служебно и адм. д. № 8375/2016 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение. Предвид горното, предмет на настоящото дело е и жалбата на В. Г. В., срещу решения по т. 8.1, т. 8.2, т. 8.4 и т. 8.5 от протокол № 9/21.06.2016 г. на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, с което В. Г. В. не е повишен в длъжност "съдия в СГС - гражданска колегия", поради попълване на местата. В жалбата на П. Г. се излагат оплаквания за незаконосъобразност на оспорените решения на Съдийска колегия на ВСС (СК на ВСС) поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и целта на закона, както и неспазване на установената от Върховния административен съд практика по подобни казуси. Поддържа, че не става ясно нито кои критерии са приложени от Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, нито към кой момент е извършено класирането, в резултат на което са назначени кандидатите С. Г. и П. Т. Счита, че е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, поради нарушение на чл. 237, ал. 1 от ЗСВ, към който препращат Правилата за провеждане на конкурси за младши съдии и младши прокурори, за първоначално назначаване и за повишаване в длъжност и преместване на съдии, прокурори и следователи (Правилата) с оглед допълнителните критерии за придобит ранг и продължителност на професионалния стаж. Излага становище, че с разпоредбата на чл. 233, ал. 2 от ЗСВ съдиите от Софийски районен съд са привилегировани спрямо съдиите, правораздаващи в районните съдилища, различни от Софийски районен съд, тъй като те придобиват минимален ранг "съдия в Окръжен съд", независимо от прослуженото време и изискванията за висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения по чл. 234 от ЗСВ. Предвид изложеното Г. счита, че възможността за повишаване в по-горен ранг по отношение на съдия в РС извън С. е изчерпана до ранг "съдия в Апелативен съд", и той не може да получи на същата длъжност най-високия ранг в йерархията по чл. 233, ал. 1 от ЗСВ "съдия във ВКС и ВАС", за разлика от съдия в РС - С., за който този ранг се явява втори по степен след признатия му по силата на закона ранг, съгласно чл. 235 от ЗСВ. От така направения анализ жалбоподателката твърди, че при извършване на класирането при повишаване в длъжност следва да бъдат съпоставяни ранговете - първа или втора степен от възможните, които кандидатът може да придобие на заеманата длъжност, а не да се отчита само степента на ранга, тъй като той не дава обективна оценка за професионалните качества на магистрата. Предвид липсата на така извършена преценка, оспорените решения са постановени в нарушение на принципа за законност по чл. 4 от АПК, и принципа за равенство по чл. 8, ал. 2 от АПК. Излага съображения и за нарушения на принципа на последователност и предвидимост по чл. 13 от АПК, тъй като приложимите критерии по чл. 237, ал. 1 от ЗСВ, към които препраща разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от Правилата за класиране на кандидатите с еднаква обща оценка, следва да се преценяват към момента на извършване на класирането, като в процесния случай, както жалбоподателите, така и повишените с оспорените решения магистрати са били с ранг "съдия в АС". П. Г. възразява в жалбата си и срещу това, че след като е отменено с влязло в сила решение повишението й като съдия в СГС - Гражданска колегия, СК на ВСС е извършил новото класиране, като е приложил допълнителните критерии за извършване на процесното класиране към момента на приемане на решенията си. Излага се, че първоначално изготвеното класиране е било законосъобразно, тъй като е изготвено в съответствие с административно-производствените правила и съдебната практика. Иска се отмяна на оспорените с жалбата й решения по т. 8.1, т. 8.2, т. 8.4 и т. 8.6 от протокол № 9/21.06.2016 г. от заседанието на СК на ВСС, като постановени в нарушение на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК и на основание чл. 227, ал. 1 от АПК съдът да реши въпроса по същество, като се вземат предвид фактите, към момента на класирането, тъй като изготвянето на класиране въз основа на обстоятелства към момента на постановяване на административните актове, дава преимущества на някои от кандидатите, съответно нарушава правата на друга част от кандидатите за повишаване в длъжност. В условията на евентуалност, в случай, че Върховният административен съд, прецени, че не са налице условията на чл. 227, ал. 1 от АПК за постановяване на решение по съществото на спора, да вземе предвид факта, че съгласно чл. 42, ал. 1 от Правилата при еднаква обща оценка на кандидатите релевантни са критериите по чл. 237, ал. 1 от ЗСВ и те следва да се преценяват към момента на класирането в съответствие с процедурата по чл. 192 от ЗСВ. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на поисканите от Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет и заинтересованите страни разноски. Жалбоподателят В. Г. В. оспорва с жалбата си решенията по т. 8.1, т. 8.2, т. 8.4 и т. 8.5 от протокол № 9/21.06.2016 г. от заседанието на СК на ВСС, като твърди, че е налице нищожност по отношение на решенията по т. 8.2 и т. 8.5, поради постановяването им в противоречие със задължителните указания, дадени с решение № 6813/07.06.2016 г. по адм. д. № 2405/2016 г. на Върховния административен съд, а по отношение на останалите оспорени решения на СК на ВСС излага наличието на отменителните основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК - съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Счита, че причина за постановяване на оспорените решения, е решението по адм. д. № 2405/2016 г., видно от което Върховният административен съд не може да разреши спора по същество, което от своя страна е обусловило и връщане на преписката на ВСС с дадени указания по тълкуването и прилагането на закона, и съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК са задължителни за кадровия орган. В пълния стенографски протокол, както и в подготвителните за постановяване на решенията документи липсват мотиви за обстоятелството, че при новото класиране, е участвал кандидат, който не е обжалвал решенията на ВСС, отменени от ВАС с решението по адм. д. № 2405/2016 г., чийто диспозитив постановява изготвяне на класиране от Комисията по предложенията и атестирането (КПА), внасяне на предложение до кадровия орган и постановяване на решение. Акцент върху спазването на задължителните указания от съда изрично е даден в решение № 13861/17.12.2015 г. по адм. д. № 6937/2015 на ВАС, по което дело В. В. отново е бил страна. Твърди се, че е налице нищожност на административните актове по смисъла на чл. 177, ал. 2 от АПК, именно поради противоречието им с влязлото в сила решение по адм. д. № 2405/2016 г. Излага, че на 21.06.2016 г. изрично е депозирал искане за достъп до книжата, въз основа на което е формирано внесеното за обсъждане предложение по т. 8.1, т 8.2 и т. 8.4. Твърди, че не става ясно, по каква причина е повишена съдия С. Г., тъй като тя не е била страна по адм. д. № 2405/2016 г., и не е обжалвала решението на ВСС, с което не е повишена в длъжност, поради което то е влязло в сила по отношение на нея и не е следвало да участва в класирането. Счита, че правилото на чл. 42, ал. 1, което е прието за меродавно от решаващия състав, постановил решението по адм. д. № 2405/2016 г. на ВАС, не държи сметка за привилегиите на чл. 233, ал. 2 от ЗСВ. Тъй като и жалбоподателят, и съдиите М. Г., П. Т. и Ст. Г. са двукратно повишени в ранг на място, според В. задължителните указания на ВАС следва да се тълкуват в смисъл, че приоритет следва да се даде на факта на оценка на доказани качества в процеса на работа, а не на словесното изражение на ранга, с оглед нормата на чл. 8 от АПК, на който текст се основа Върховният административен съд в съдебния акт по адм. д. № 2405/2016 г., за да приравни М. Г. и П. Т. Излага подробни съображения и по отношение на нарушаването на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК при постановяването на решенията по т. 8.1 и т. 8.4, поради преценката за наличието на допълните критерии към момента на взимане на решенията, а не към момента на класирането. Възразява и срещу повишаването в длъжност "съдия в Окръжен съд - П." на П. Г. с решение от 21.06.2016 г., тъй като обявената единствена щатна бройка е заета с приключилата вече конкурсна процедура - обявеното свободно място е заето от повишената в длъжност съдия Р. Б.. В. В. твърди, че кадровото му израстване зависи изключително от случайността, тъй като в конкретния конкурс не е повишен поради наличието на ранг "съдия в АС" към момента на класирането, а в предишен конкурс е придобил посочения ранг към момента на постановяване на решението, и отново не е било основание за назначаване. Счита, че решение, основано на буквален прочит, на която и да било правна норма в отклонение от нормативно утвърденото значение на нейния смисъл - чл. 46 от ЗНА, и фокусирането върху част от проблема не е в състояние да гарантира безусловно нужната сигурност. Твърди, че затруднението на ВСС, а понастоящем и на СК на ВСС да обезпечи международно утвърдения стандарт за трайна практика, гарантираща кариерно израстване е затруднено от противоречивата съдебна практика. Споделя становището, че конкурсната процедура следва да приключи при първоначално огласени критерии, но именно с оглед безусловната нужда от предвидимост на правилата на конкурсното начало е наложително еднозначното им тълкуване и трайно прилагане. Излага, че на 23.06.2016 г. е депозирал пред ВСС искане за отзив за взетите решения, по чл. 91 от АПК. Иска се отмяна на решенията по т. 8.1 и т. 8.4, като постановени в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон, и при несъответствие с целта на закона, а в условията на евентуалност, ако настоящият състав прецени, че решенията по т. 8.2 и т. 8.5 са валидни, претендира отмяната им на основание чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК, като постанови решение, с което да върне преписката на СК на ВСС със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира присъждане на разноски, платими само от СК на ВСС. Прави възражение за прекомерност на исканите от ответника и заинтересованите страни разноски. Ответникът - Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д., изразява становище за неоснователност на жалбите. Поддържа, че не са били допуснати нарушения на процедурата по класирането с оглед изискванията на допълнителните критерии по чл. 237 от ЗСВ и липсват отменителните основания по чл. 146 от АПК. Иска се отхвърляне на жалбите и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всяка от подадените жалби. Заинтересованата страна - М. В. Г., чрез процесуалния й представител адв. А., изразява становище за неоснователност на жалбите и моли за оставянето им без уважение. Претендира се и присъждане на разноски. Заинтересованата страна - С. К. Г., чрез пълномощника й адв. С. моли жалбите да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Претендира присъждане на разноски по представения по делото списък. Заинтересованата страна - П. Б. Т., оспорва жалбите, като неоснователни и моли за отхвърлянето им. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното: Жалбите са постъпили в срока по чл. 193, ал. 7 във вр. с чл. 187 от ЗСВ, предвид обстоятелството, че в протокол № 9 от заседанието на Съдийската колегия на ВСС от 21.06.2016 г., е отбелязано, че е изготвен на 23.06.2016 г., а администрацията на Висшия съдебен съвет, чрез която са подадени жалбите е отразила дата на подаването им - 29.06.2016 г. И двете жалби са подадени от надлежни страни с правен интерес и са процесуално допустими. Жалбоподателите са участвали в проведения конкурс за повишаване и преместване в длъжност "съдия" в СГС - гражданска колегия, но не са били повишени, което обоснова правния им интерес от търсената съдебна защита, тъй като решенията на ВСС са неблагоприятни за тях. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. От фактическа страна по делото се установява, че на основание чл. 189, ал. 1 във вр. с чл. 180 от ЗСВ с решение по т. 1.1 от протокол № 20 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 22.04.2015 г. е обявен конкурс за 13 свободни длъжности за "съдия в окръжните съдилища - гражданска колегия", които да се заемат след конкурс за повишаване в длъжност и преместване чрез събеседване. След провеждането на конкурса по съответната процедура, с решения по т. 8.2, т. 8.3 и т. 8.5, т. 8.10, т. 8.11 и т. 8.15 от протокол № 7 от заседанието, проведено на 04.02.2016 г., на основание чл. 160, във вр. с чл. 193, ал. 3 от ЗСВ, кадровият орган е повишил Т. К. К. - съдия в Софийски районен съд, В. Г. В. - съдия в Софийски районен съд и П. Г. Г. - съдия в Районен съд - Велинград, в длъжност "съдия в Софийски градски съд - гражданска колегия"; не е повишил М. В. Г. - съдия в Софийски районен съд, Д. Д. М. - съдия в Районен съд - С. и П. Б. Т. - съдия в Софийски районен съд, в длъжност "съдия в Софийски градски съд - гражданска колегия", поради попълване на местата. Посочените решения са били предмет на съдебно оспорване в производството по адм. д. № 2405/2016 г. по описа на Върховния административен съд. С влязло в сила решение № 6813 от 07.06.2016 г. по адм. д. № 2405/2016 г., Върховният административен съд е отменил по жалба на М. В. Г., П. Б. Т. и Д. Д. М. решенията по т. 8.2, т. 8.3, т. 8.5, т. 8.10, т. 8.11 и т. 8.15 от протокол № 7 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 04.02.2016 г. и е върнал преписката на органа за продължаване на процедурата по конкурса от етапа изготвяне на класиране от Комисията по предложенията и атестирането, внасяне на предложение до кадровия орган на съдебната власт, както и за постановяване на решения по него. Във връзка с посоченото съдебно решение и видно от извлечение от протокол № 23/13.06.2016 г., Комисията по предложението и атестирането (КПА) е предложила на Съдийската колегия на ВСС на основание чл. 160, във вр. с чл. 193, ал. 3 от ЗСВ, да повиши М. В. Г., С. К. Г. и П. Б. Т., и тримата съдии в Софийски районен съд, в длъжност "съдия в СГС - гражданска колегия", и да не повиши В. Г. В. - съдия в Софийски районен съд и П. Г. Г. - съдия в Районен съд - Велинград, в длъжност "съдия в СГС - гражданска колегия", поради попълване на местата. Въз основа на така направеното предложение СК на ВСС е приел пет решения по т. 8 от протокол № 9 от заседанието, проведено на 21.06.2016 г., като с решения по т. 8.1, т. 8.2 и т. 8.4 е повишил първите трима съдии Г., Г. и Т. в длъжност "съдия в СГС - гражданска колегия", а с решения по т. 8.5 и т. 8.6 не е повишил жалбоподателите В. В. и П. Г. в длъжност "съдия в СГС - гражданска колегия", поради попълване на местата. В настоящия случай, видно от протокола за резултатите от класирането на участниците в конкурса за повишаване и преместване чрез събеседване за заемане на 13 длъжности "съдия" в окръжните съдилища - гражданска колегия, към 04.02.2016 г., съгласно влязло в сила отменително решение № 6813/07.06.2016 г. по адм. д. № 2405/2016 г. на Върховния административен съд, страните са с равни цифрови оценки 6.00, като са класирани заинтересованите страни поради притежаван по-висок ранг "съдия във ВКС и ВАС", а жалбоподателите към този момент са с ранг "съдия в АС". Безспорно е, че след датата на класирането от конкурсната комисия - 08.12.2015 г. (датата, на която е публикуван списъкът на класираните кандидати), на 10.12.2015 г. и на 16.12.2015 г. заинтересованите страни са придобили ранг "съдия във ВКС и ВАС", като с решение по т. 48 от протокол № 62/16.12.2015 г. С. Г. е повишена в по-горен ранг "съдия във ВКС и ВАС", а с решения по т. 16 и т. 18 от протокол № 61/10.12.2015 г. ВСС на основание чл. 234 от ЗСВ е повишил в ранг "съдия във ВКС и ВАС" съответно М. В. Г. и П. Б. Т. С оглед дадените в съдебното решение по адм. д. № 2405/2016 г. указания, при тази промяна в хода на конкурсната процедура не само по отношение на М. Г. и П. Т., които са били жалбоподатели по посоченото дело, но и по отношение и на другите участници Комисията по предложенията и атестирането е направила предложение за вземане на решение от СК на ВСС, което да се съобрази с отменителното решение на Върховния административен съд и съответно с придобиването на ранг от участниците към момента на взимане на решението от СК на ВСС. С оглед мотивите на решението по административно дело № 2405/2016 г., Върховният съд е отменил оспорените пред него решения за повишаване в длъжност, поради гласуване на участниците по реда на класирането от членовете на конкурсната комисия, като са съобразявали придобития ранг към дата 08.12.2015 г.