Решение № 407 от 23.10.2013 г. на ВКС по н. д. № 1298/2013 г.

Решение № 407 от 23.10.2013 г. на ВКС по н. д. № 1298/2013 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения Г. С. М. за възобновяване на чнд № 367/2012 г. на Козлодуйския районен съд, тъй като постановеното по това дело определение било незаконосъобразно, допуснати били съществени процесуални нарушения и било явно несправедливо прилагането от съда на чл. 24 НК. В съдебно заседание М. се явява със служебен защитник. Последният поддържа възражението на осъдения срещу приложението на чл. 24 НК. Представителят на ВКПр намира за законосъобразно увеличаването на определеното на осъдения общо наказание и предлага да не се уважава искането за възобновяване. ВКС установи: С протоколно определение от 4.III.2013 г. по чнд № 367/2012 г. на Козлодуйския районен съд е определено на Г. Сп. М. общо наказание по правилата на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 НК от 10 години лишаване от свобода измежду наказанията, наложени на М. с влезлите в сила присъди по нохд № 26/2010 г. и 439/2010 г., двете на Врачанския окръжен съд, и по нохд № 142/2011 г. на Козлодуйския районен съд. На основание чл. 24 НК общото наказание е увеличено на 13 години и 4 месеца, и е постановено да се изтърпи при строг първоначален режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип. Определението не е било обжалвано и е влязло в сила на 19.III. 2013 г., 15 дни след обявяването му в проведеното на горепосочената дата открито съдебно заседание. Искането за възобновяване е допустимо-направено е от осъден; изведено е от Врачанския затвор на 3.VI. 2013 г., в 6-месечния срок по чл. 421, ал. 3 НПК и с него се иска проверка на съдебен акт от изброените в чл. 419 НПК, който не е бил обжалван по касационен ред-но неоснователно. Възражението за допуснато нарушение на материалния закон е подкрепено с довода, че санкционираните с гореизброените 3 присъди престъпления били извършени в съвкупност и за тях следвало да се определи общо наказание по правилата на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 НК. Възражението е неоснователно, защото съдът именно по тези правила е определил общото за изтърпяване от М. наказание. Възражението за допуснати процесуални нарушения не е подкрепено с доводи, за да бъде коментирано. Възражението за допусната явна несправедливост с прилагането на чл. 24 НК следва довода, че престъпленията, предмет на обсъжданите осъждания, не били "от едно и също естество", били "разнородни", при което прилагането на чл. 24 НК било "неоснователно и незаконосъобразно". Доводът е неоснователен, тъй като не държи сметка за условието, предпоставящо приложението на чл. 24 НК; от значение, дали общото наказание ще бъде увеличено или не, е не "естеството" на престъпленията от съвкупността,, а вида на наложените за тях наказания. И тъй като в случая наложените наказания са "от един и същи вид" и са за престъпления, всяко от които е свързано с тежко посегателство срещу личността-изнасилване на 76-годишна жена, блудство с 5-годишно дете и причиняване множествена средна телесна повреда на друга жена при извършен нощем в дома й грабеж на пари и движими вещи-увеличаването от съда на общото наказание /при това, значително под максимално допустимите 5 години/, нито е в нарушение на материалния закон, нито е израз на проявена явна несправедливост. С оглед на дотук изложеното и на основание чл. 426 във вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС