Решение № 4752 от 20.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10515/2015 г.

Решение № 4752 от 20.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10515/2015 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 4734/03.07.2015 г. на Административен съд С. град по адм. д. № 1428/2015 г. Въвежда касационни основания по чл. 209, т. 3, предложение първо и второ АПК. Съдът не бил обсъдил всички доводи на жалбоподателя. Неправилни били изводите му относно приложението на чл. 26 и чл. 34 АПК. Преценката относно поведението на потребителите следвала да се установи на база "среден потребител", а не съобразно данните от жалбите на две лица. Оспорва изводите на съда относно реализиране на състав за налагане на процесната ПАМ, която била неясна и представлявала препис на норма, а не забрана за извършване на конкретно поведение. Излага съображения и относно неяснотата на използваното словосъчетание "възрастни хора". Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени Заповед № 35/15.01.2015 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите. Ответникът, Председател на Комисията за защита на потребителите, представя писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. При служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество – правилно. В хода на производството пред АССГ не са допуснати съществени процесуални нарушения. Производството пред АССГ е образувано по допустима жалба на [фирма], [населено място] срещу Заповед № 35/15.01.2015 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на дружеството на основание чл. 68 л, ал. 1 във връзка с чл. 68 в, във връзка с чл. 68 г, ал. 1 от Закона за защита на потребителите се забранява да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика, а именно: Извършване на действия от страна на търговеца, които противоречат на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и променят или е възможно да променят съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засягат или към когото са насочени, в случая особено уязвима категория потребители – възрастни хора, в нарушение на чл. 68 в във връзка с чл. 68 г, ал. 1 ЗЗП. Въз основа на анализ на събраните относими, допустими и необходими доказателствени средства, съдът е установил фактическа обстановка, която се споделя от касационната инстанция, поради което и не следва да се излага повторно. Обжалваното съдебно решение е мотивирано и обосновано. Съдът е обсъдил релевантните за спора възражения, като правилно е отхвърлил същите като неоснователни. Неоснователни са доводите на касатора за неправилност, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При постановяване на решението, съдът е обсъдил фактическите обстоятелства, свързани с правния спор за законосъобразност на заповедта, при което е направил извод в този аспект. Съобразно преценката в рамките на съдебната проверка по чл. 168 АПК, проверката на законосъобразността е извършена на всички основания по чл. 146 АПК. Заповедта е издадена от компетентен орган, съобразно правомощията му и в изискващата се форма с посочени фактически и правни основания. Спорът между страните касае приложението на чл. 26 и чл. 34 АПК в хода на административното производство: Касационната инстанция споделя изводите на административния съд относно приложението на тези разпоредби: Обосновано съдът е приел, че липсата на изрично уведомяване за започване на производството не е съществено нарушение, тъй като по този начин не е ограничено правото на защита. Възможността за възражения на жалбоподателя е налице в хода на последващото оспорване на акта, а освен това издаването на заповедта е предпоставено от изготвяне на констативни протоколи, подписани от представители на дружеството и които се отнасят до проверка на фактите по жалбите, за които е и произнасянето със заповедта. Не е налице и нарушение на процесуалното правило по чл. 35 АПК, съгласно което актът се издава след изясняване на фактите и обстоятелствата по случая и обсъждане на възраженията. Липсва и твърдяното неспазване на чл. 36 АПК за служебно събиране и проверка на доказателствата. В хода на процедурата жалбоподателят не е ограничен да представи възражения или доказателства, оборващи приетото от административния орган, но такива не са представени. Освен това не може да се приеме, че по този начин административният орган би достигнал до друг извод. Нарушенията на изискванията на Закона при защита на потребителите от нелоялни търговски практики са конкретизирани в заповедта, поради което не е нарушено изискването за пълно и всестранно изясняване на фактите. Неоснователно е и поддържаното нарушение на чл. 172, ал. 2 АПК. Съдът правилно е направил извод за спазване на формата на акта, включително и съгласно чл. 59, т. 5 АПК, във връзка с чл. 146, т. 2 АПК. Актът има разпоредителна част, съобразена с чл. 68 л, ал. 1 ЗЗП. Не е нарушено правилото за разпределение на доказателствената тежест по чл. 170, ал. 1 АПК. Правилен е изводът на съда за прилагане на материалния закон в съответствие с установената фактическа обстоятелства. Съдът обосновано е приел, че при издаване на акта материалният закон - чл. 68 в, във връзка с чл. 68 г ЗЗП, е приложен правилно. В конкретния казус е установено осъществяване на нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68 г, ал. 1 ЗЗП, която е забранена съгласно изричната норма на чл. 68 в от с. з. Фактическият състав на чл. 68 г, ал. 1 изисква конкретни предпоставки за противоречие на изискването за добросъвестност и професионална компетентност по смисъла на § 13, т. 28 от ДР ЗЗП и да променя/да може да промени икономическото поведение на средния потребител по смисъла на § 13, т. 25 от ДР ЗЗП. Обосновано е прието, че тези елементи са налице, което е в съответствие с установените факти за поведението на дружеството. Тези елементи се установяват от съвкупната преценка на доказателствата, съдържаща се в административната преписка и събраните в хода на производството доказателства. Начинът на излагане на информацията, като част от нея, е достъпна само по интернет, съставлява поведение, което е в противоречие с добросъвестността и професионалната компетентност и води до възможност за промяна на икономическото поведение. При правилно установени фактически обстоятелства, съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразност на акта. Не са налице касационни основания за отмяна на решението. То е правилно и следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора, на ответника се дължат разноски в размер на 300 лв. юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4734/03.07.2015 г. на Административен съд С. град по адм. д. № 1428/2015 г. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] да заплати на Комисия за защита на потребителите сумата от 300 лв., представляващи разноски по делото. Решението е окончателно.