Решение № 1079 от 2.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1165/2015 г.

ВАСI отделение02.02.2016 г.докладчик Мадлен Петрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 156 от 17.12.2014 г. на Административен съд, град Добрич постановено по адм. дело № 463/2014 г. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 1079 от 2.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1165/2015 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. "Елмарк Индустриес" АД със седалище град Добрич обжалва решение № 156 от 17.12.2014 г. на Административен съд, град Добрич постановено по адм. дело № 463/2014 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 32-57496 от 5.06.2014 г. към ЕАД 12BG002009H0003265/3.05.2012 г. на началника на митническо бюро /МБ/ - Добрич. В касационната жалба се релевират всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на решението - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Конкретните оплаквания се отнасят до незаконосъобразност на потвърденото от съда тарифно класиране на процесната стока - светодиоди, като се твърди, че не съответства на характеристиките на стоката. Поддържа се становище, че към момента на осъществяване на вноса - 3.05.2012 г. стоката не представлява завършено осветително тяло от позиция 9405 на КН, а съгласно вида и характеристиките си светодиодната лента може да се използва като светлинен източник, монтиран в осветител. Жалбоподателят счита, че определената от митническите органи тарифна позиция е приложима след промените в КН, в сила от 2014 г. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски. Ответникът - началник на митническо бюро Добрич не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти съгласно чл. 220 АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е било решение № 32-57496 от 5.06.2014 г. към ЕАД 12BG002009H0003265/3.05.2012 г. на началника на митническо бюро /МБ/ - Добрич, потвърдено с решение № 32-82954/23.07.2014 г. на началника на митница Варна. От фактическа страна е установено, че с посоченото ЕАД е оформен режим "допускане за свободно обращение" на стока № 1 "светодиоди"- 14 100 броя от Китайската народна република (Китай) с получател "Елмарк индустриес" АД. За стоката в кл. 33 от митническата декларация е деклариран ТАРИК код 8541409000, с произход Китай и е приложена фактура № В006-0202-01/2.02.2012 г., издадена от "Сиолукс Лайтинг Технолоджи" Ко. ЛТД, Китай. След извършен последващ контрол на основание чл. 78, § 2, във връзка с чл. 13- чл. 16 от Регламент /ЕО/ № 2913/92 на Съвета от 12.10.1992 г. относно създаването на Митнически кодекс на Общността и чл. 84а, ал. 1 от ЗМ, началникът на МБ- Добрич е издал оспореният административен акт, с който не е приел декларирания тарифен код, определил е нов ТАРИК код 9405403990 за стока № 1 по ЕАД при ставка мито - 4.7 % и задължения за доплащане в общ размер на 2755.67 лева, от които мито - 2296.21 лева и ДДС - 459.28 лева. С обжалваното решение, съдът е приел митническото решение е законосъобразно. За да постанови този резултат съдът е изложил мотиви, че актът е издаден от компетентен митнически орган по чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ и в производство по извършен последващ контрол по реда на чл. 84а и сл. от ЗМ. Решението е издадено в рамките на 3-годишния срок по чл. 221, § 3 от Регламент 2913/92 от възникване на митническото задължение. По материалната законосъобразност на акта, съдът е посочил, че основният спор по делото касае тарифното класиране на стока № 1 по ЕАД 12BG002009H0003265/3.05.2012 г., декларирана като "светодиоди". От доказателствата по делото е установено, че декларираната стока не представлява самостоятелни светодиоди, а светодиодни ленти /LED ленти/, които неправилно са класирани в позиция 8541 "Диоди, транзистори и подобни полупроводникови елементи фоточувствителни полупроводникови елементи, включително фотоволтаични клетки, дори монтирани в модули или сглобени в панели, светодиоди, монтирани пиезоелектрически кристали" подпозиции 85414090 "Полупроводникови фоточувствителни елементи, включително фотоволтаични клетки, дори монтирани в модули или сглобени в панели, светодиоди", "Части", за които не е предвидено мито. Въз основа на доказателствата за характеристиките на стоката и предвид издадените обвързващи тарифни информации /ОТИ/ за същата стока, които съгласно чл. 5 и чл. 11 от Регламент (ЕИО) № 2454/1993 на Съвета за определяне на разпоредби за прилагането на Регламент 2913/92 са задължителни за митническите власти в държавите членки, първоинстанционният съд е приел, че LED лентите се класират с код 9405403990, "Осветителни тела, включително прожектори и техните части, неупоменати, нито включени другаде, Други осветителни електрически тела, Други", за които е предвидено конвенционално мито от 4.7%. Съдът е съобразил и извършената от жалбоподателя корекция в тарифния код по последващ внос, оформен с ЕАД 12BG002009H0008027/27.09.2012 г. по отношение на идентична стока, описана като "светодиодни ленти" от код 8541 40 90 00 на тарифен код 9405403990, която е приложима към предходен внос на идентични стоки съгласно преюдициалното заключение на СЕС, дадено по дело С-571/12. Решението е правилно постановено. Установената от съда фактическа обстановка кореспондира със събраните по делото доказателства. Правилно съдът е приел, че основният спор по делото е относно тарифното класиране на стоката, описана в ЕАД като "светодиоди". От данните по делото и заключението на съдебно - техническата експертиза съдът обосновано е приел, че се касае за внос на светодиодни ленти /LED ленти/, които представляват завършено изделие, съставено от светодиоди и съответен брой резистори, трайно монтирани през равни разстояния върху гъвкава монтажна платка. Въз основа на така установените характеристики на стоките, законосъобразно съдът е приел, че внесените от Елмарк Индустриес АД, LED ленти не отговарят на условията за полупроводникови елементи светодиоди, по смисъла на позиция 8541, а представлява завършено изделие, съставено от светодиоди, което функционира като се включи към захранване и отговаря на описанието на осветително тяло по тарифен код 9405403990 от Комбинираната номенклатура. Изводите за тарифното класиране на процесните стоки, съответстват на правило 1, правило 2а и правило 6 от Общите правила за тълкуване на КН и са съобразени с текста на кодове по КН 9405, 9405 40, 9405 40 39, поради което следва да бъдат споделени, без да се повтарят. Твръдението на жалбоподателя, че класирането следва да се извърши с код по КН 9405409990, е недоказано. Правилно е и позоваването на решението на СЕС по дело С-571/12, според което установеният тарифен код на стоки, проверени при последващ внос е приложим за предходни вносни операции на идентични стоки. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че не е доказана идентичност на стоките, предмет на проверка по последващия внос от 27.09.2012 г. и процесните светодиодни ленти. Както е посочено в цитираното решение на СЕС, идентичността на стоките подлежи на установяване в главното производство. Принципно правилно е становището на касатора, че в тежест на митническите органи е да установят идентичност на стоките, предмет на проверка по последващия внос от 27.09.2012 г. и процесните. От събраните по делото доказателства за характеристиките на тези стоки, следва да се приеме, че доказателствената тежест на митническият орган в случая е изпълнена. Правилно съдът се е позовал и на приложените по делото ОТИ относно тарифното класиране на LED ленти с код 9405403990, които съгласно чл. 5 и чл. 11 от Регламент (ЕИО) № 2454/1993 са задължителни за митническите органи в държавите членки. По тези съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да се остави в сила. В настоящото производство ответникът не е направил искане по разноските, поради което такива не следва да му се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

Цитирани разпоредби

2