Решение № 1445 от 31.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4543/2017 г.

Решение № 1445 от 31.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4543/2017 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от В. С. Т. против решение № 117/13.03.2017 г. на Административния съд -П., постановено по адм. д. № 100/2017 г. С обжалваното решение е отхвърлен иска на В. С. Т., предявен срещу Националната агенция за приходите, за заплащане на обезщетение в размер на 900 лева, ведно със законната лихва от 31.01.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, за причинени неимуществени вреди, в резултат на незаконосъобразния Акт за прихващане или възстановяване № П-16001314025468-004-01/10.10.2014 г. на орган по приходите при ТД на НАП- П., ИРМ - П., отменен с решение № 1210/31.01.2017 г. по адм. д. № 13142/2015 г. на ВАС, за периода от 10.10.2014 г. до момента на решението. Със същото решение ищецът е осъден да заплати на НАП разноските по делото в размер на 300 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска неговата отмяна и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се уважи предявения иск. Иска се също така и присъждане на направените разноски по делото. Наведени са касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК - необоснованост, допуснати нарушения на материалния закон, както и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът - Националната агенция за приходите оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и писмена защита. Иска отхвърлянето й. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване от надлежна страна. По основателността й приема следното: В. С. Т. е сезирал административния съд с иск срещу НАП за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в несигурност, неспокойство, напрежение, униние, от незаконосъобразния Акт за прихващане и възстановяване (АПВ) № 16001314025468-004-01/10.10.2014 г. на орган по приходите Н. А. Т. за периода от 10.10.2014 г. ( датата на издаване на АПВ) до, както е посочено в исковата молба "настоящия момент". Конкретното недоволство на ищеца е, че този АПВ е резултат само на проверката на ГДД, без да се извърши проверка на договорите за правна помощ и преводите от НБПП-гр. С., без проверка на цялата документация на място - в кантората му. С обжалваното решение, съдът е приел, че е сезиран с искова молба, като е възпроизвел съдържанието на петитума й. Приел е за установено, че АПВ № 16001314025468-004-01/10.10.2014 г. на орган по приходите Н. А. Т. е издаден по повод подадено от ищеца искане за възстановяване на надвнесена сума в размер на 97,35 лева за данък общ доход за 2012 г. Съдът е проследил обжалването на този АПВ, посочвайки, че той е отменен с решение на ВАС, с което обаче не е решен спора по същество, а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията на съда по прилагане на материалния закон. Въз основа на установеното, съдът е формирал извод, че независимо от отмяната на АПВ, въпросът, дали на ищеца следва да му се възстанови някаква сума от НАП е все още нерешен към датата на решението му. Въз основа на разпитаните по делото свидетели - св. Т. и св. Е., съдът е приел, че негативните изживявания на ищеца са били във връзка с невъзстановяването му на претендираната сума от 97,3 5 лева. Съдът е формирал извод, че не е налице причинна връзка между страданията на ищеца и отменения като незаконосъобразен акт, тъй като въпросът за дължимостта на тези 97,35 лева не бил разрешен окончателно. Съдът е приел също така, че негативните изживявания на ищеца са в резултат от неправилното му впечатление, че НАП му дължи сумата от 97,35 лева. Също така, съдът е приел за недоказани твърдените вреди, посочвайки, че описанието, дадено от свидетелите на преживените от ищеца негативни емоции, не било достатъчно за съда, за да прецени дали същите представляват психическо страдание, представляващо неимуществена вреда. Съдът е размишлявал върху формата на страданието на ищеца, посочвайки, че то е "активно", а не пасивно, като например - тъга, потиснатост, безпомощност, с които съдебната практика свързвала неимуществените вреди. Съдът е приел, че не актът, с който се отказва възстановяване на поисканата от ищеца сума, а особеностите на характера му са причина за неговите емоции. Крайният извод на съда е, че не били доказани необходимите предпоставки за уважаване на предявения иск. По тези съображения, съдът е отхвърлил исковата молба. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд преценява обжалваното решение като неправилно. Съдът е допуснал съдопроизводствено нарушение като не е дал правна квалификация на предявения иск, което по аргумент от чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК вр. с чл. 144 АПК е следвало да стори още в началото на производството. Подобно нарушение, допуснато от съда, може да повлияе на организираното на правната защита на страните по спора, което в настоящият случай не се е случило. Видно от исковата молба, ищецът правилно се е ориентирал в правната квалификация на претендираното от него право, както и ответника с оглед съдържанието на представения отговор на исковата молба. С оглед сочения ответник и сочения вредоносен акт, предявеният иск следва да се квалифицира като такъв с пр. осн. чл. 19 от Закона за Националната агенция за приходите вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за верди. Съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и с констатацията си, че от значение е въпросът, дали на ищеца следва да му се възстанови поисканата сума от НАП. При внимателен прочит на исковата молба, както и на пледоарията на ищеца в заседанието, в което е даден ход по същество на спора пред административния съд, става ясно, че твърденията на ищеца са, че незаконосъобразния АПВ е предизвикал у него негативни изживявания, защото не е резултат на обстойна проверка на документите ( договорите за правна помощ и преводите от Националното бюро за правна помощ-гр. С.), които установяват придобити от ищеца доходи. Административният съд не е коментирал това обстоятелство, въпреки че в мотивите си е посочил, в какъв смисъл са дадените указания от ВАС при отмяната на АПВ и връщане на преписката на органа. Съдът не е изложил съображения по основния за спора въпрос - незаконосъобразното процедиране на органа по приходите при издаването на отменения АПВ е ли е вредоносно за ищеца, причинило ли му е вреда с интензитета на твърдяната от него. Неправилно би било касационната инстанция за първи път да коментира тези въпроси и да сочи съображения по тях. В производството пред касационната инстанция се представи АПВ № П-16001317032319-004-001/10.03.2017 г. видно от мотивите на който е, че той е издаден във връзка с отменителното решение на ВАС на предходния АПВ ( № П-16001314025468-004-01/10.10.2014 г.), който ищецът сочи, че е в основата на неговите негативни изживявания. Този нов АПВ и изхода от евентуалното му оспорване е от значение за преценката на съда относно наличието на твърдяното незаконосъобразно процедиране от страна на органа по приходите по искането на В. Т. с вх. № 25799/18.09.2014 г. за възстановяване на надвнесени суми за ДДФЛ за 2012 г., периода през който евентуално е продължило то и мащаба на понесената вреда. По тези съображения, настоящият съдебен състав счита, че след отмяна на неправилното решение, делото следва да се върне на друг състав на Административния съд- П. за новото му разглеждане. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд