Решение № 8874 от 16.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8788/2021 г.

ВАСПето отделение16.07.2024 г.докладчик т Йовка Дражева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение 85/ 26.07.2021 г. по адм. д. 137/ 2021 г. по описа на Административен съд-Търговище и вместо това

ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Уведомително писмо изх. 02-250-6500/ 3411#12 от 14.04.2021 за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 - 2020 г. за кампания 2016 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие".

ОСЪЖДА Х. Й. Х., [ЕГН], гр. Търговище, [жк], [адрес], да заплати на ДЪРЖАВЕН ФОНД "ЗЕМЕДЕЛИЕ" направените по делото разноски в размер на 270 лв., от които 70.00/седемдесет/ лева платена държавна такса и общо 200/ двеста/ лева юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ЙОВКА ДРАЖЕВА Членове: /п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ /п/ ЮЛИЯ КОВАЧЕВА

Мотиви

Производството е по чл.208 и сл. от АРПК. Образувано е по касационната жалба на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", гр. София, против решение 85/ 26.07.2021 г. по адм. д. 137/ 2021 г. по описа на Административен съд-Търговище с наведени доводи за неправилност поради необоснованост и материална незаконосъобразност. Твърди, че преходният период за отглеждане на пчелни семейства към биологичен начин и продукти, произведени от тях е 12 месеца по чл. 38, & 3 от Регламент на Комисията / ИЕО/ 889/2008 г., поради което и на основание чл.11, ал. 4 от Наредба 4/ 2015 г. за 2016 г. на земеделския производител не му се полага финансова помощ. За 2015 г. е получил финансово подпомагане за биологично пчеларство в преход, а за 2017 г. е получил подпомагане за биологично производство. Поради това отказът е законосъобразен и като е приел друго съдът е постановил неправилно решение. Претендира разноски за две съдебни инстанции в минимален размер. Ответната страна Х. Й. Х. оспорва касационната жалба като неоснователна. Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Развива подробни съображения: Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С решение 85/ 26.07.2021 г. по адм. д. 137/ 2021 г. по описа на Административен съд-Търговище е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 - 2020 г. за кампания 2016 г. с изх. 02-250-6500/ 3411#12 от 14.04.2021, издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което е отказано финансиране за направление "Биологично пчеларство". За да постанови решението съдът е развил съображения, че жалбоподателят поискал подпомагане за 2016 г., която е втора година от поетия ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие", направление "Биологично пчеларство", 200 броя пчелни семейства с код за подпомагане "Биологично пчеларство в преход", но липсват фактически констатации стопанството да е преминало към биологично производство при спазване на всички изисквания за това, поради което отказът и на това основание е незаконосъобразен. Съгласно чл. 38, ал. 3 от Регламент на Комисията (ЕО) 889/2008, пчелните продукти могат да бъдат продавани с означения за биологичния начин на производство само когато разпоредбите, посочени регламента са спазвани в течение най-малко на една година, т. е. срокът е посочен като минимален, а не като максимален за финансово подпомагане. Подходът на регламента за определяне само на минимални периоди е заявен и в преамбюла - съображения 23, 24 и 27 като минималното време на преход е необходимо с оглед спецификата на всяко производство и необходимото време земята или животните да се изчистят от небиологични препарати, с които е възможно да са третирани. Увеличаването на периода, в който производството е в преход, може да е в резултат на обективни причини и допълнително гарантира крайния целен резултат произвеждане на биологична продукция. Следователно период на преход към биологично производство, който обективно е по-дълъг от определения с дял II, глава 5 от Регламент 889/2008 не води до нарушаване на разпоредбата на чл. 38, &3 от същия, поради което не представлява и основание за отказ за оторизация на подпомаган стопанин по направление "Биологично земеделие". С разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от Наредба 4/2015 г .финансово подпомагане за преминаване към биологично земеделие е ограничено до регламентираната минимална продължителност на периодите на преход по Регламент (ЕО) 889/2008 чл. 36, & 1, чл. 37, & 1 и чл. 38, & 1 и като противоречаща на изискванията на общностното право е отменена с решение 8834/2019 г. на ВАС, ДВ, бр. 97/2019 г., в сила от 10.12.2019 г. Решението е неправилно и подлежи на отмяна. Оспореното пред първоистанционния съд уведомително писмо е постановено след решение 8742/ 2.07.2020 г. по адм. д. 7142/ 2019 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отменено отхвърлително решение по адм. д. 40/2019 г. на АС-Търговище и е отменено УП изх. 02-250-6500/3411/12.11.2018 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11"Биологично земеделие" ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2016 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, като преписката е върната за ново произнасяне и излагане на мотиви за отказа. При новото произнасяне е постановен повторен отказ с УП изх. 02-250-6500/ 3411#12 от 14.04.2021, издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" с мотиви, че 2016 г. е втора година от поетия ангажимент по направление "Биологично пчеларство", поради което не е спазено изискването да не се надвишават минималните периоди на преход, съгласно чл. 11, ал. 5 от Наредба 4/ 24.02.2015 г. В хода на съдебното производство е отправено преюдициално запитване за тълкуване на чл. 29, & 3 от Регламент )1305/2013 г., на чл. 36, чл. 37 &1 и чл. 38 от Регламент 889/2008 г. на Комисията за определяне на подробни правила на Регламент 834/2007 г. на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти. С решение от 7.12.2023 г. по дело С-329/ 22 г. СЕС е отговорил на запитването в смисъл, че допуска национална разпоредба, която ограничава възможността за получаване на финансово подпомагане за преход към биологично земеделие до минималния преходен период, предвиден в член 38, & 3 от Регламент (ЕО) 889/2008 на Комисията от 5 септември 2008 година за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола , така държавите членки могат да определят максимален срок за предоставяне на подпомагане за преход към биологично земеделие, като се съобразят с конкретния преходен период, който, както предвижда член 17, &1, буква в) от Регламент (EО) 834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 година относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) 2092/91, се определя от уредбата на Европейския съюз в зависимост само от вида земеделски или животински продукти. Съдът посочва, че предвид текста и контекста на член 29, & 3, второ изречение от Регламент 1305/2013, ако ангажиментите за поддържане или доброволно преминаване към практиките и методите на биологично земеделие са поети за период от пет до седем години, държавите членки могат за целите на отпускането на помощ за преход към биологично земеделие да определят по-кратък първоначален период, през който се поема този ангажимент, при условие че този период е съобразен с хармонизирания с Регламент 889/2008 и релевантен rationae materiae преходен период. В случая това е определеният в член 38, & 3 от Регламент 889/2008 минимален период от една година за преход към биологично пчеларство. Заключението е, че държавите членки могат да предвидят, че приложимият минимален преходен период към биологично производство, хармонизиран и предвиден в Регламент 889/2008, съвпада на територията им с максимална продължителност за предоставяне на финансово подпомагане за преход към биологично земеделие. Съгласно чл.6, ал.1 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. биологичните дейности от съответното направление се изпълняват за период от пет последователни години. Максималната продължителност на финансово подпомагане за преход към биологично производство е регламентиран в чл.11, ал.5 от Наредба 4/ 24.02.2015 г. гласи, че подпомаганите лица получават плащания по ал.1 за срок, който не надвишава минималните периоди на преход към биологично производство, съгласно чл.36, &1, чл.37, &1 и чл.38 от Регламент на Комисията 889/2008 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент 834/ 2007 г. Разпоредбата е действаща към момента на издаване на оспореното уведомително писмо и възпроизвежда чл.11, ал.4 от Наредба 4/2015 г., отменен с решение 8834 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. 4906/2018 г., VIII отд. Неправилно обаче съдът посочва в решението си, че основанието за отмяна е противоречие с разпоредби на ПЕС, защото този извод не отговаря на съдебния акт на Върховния административен съд. В производството по чл.185 и сл. от АПК чл.11, ал.4 от Наредба 4/2015 г. е отменен поради неспазване на чл.28, ал.2, т.4 от Закона за нормативните актове, т.е. на процесуално основание. По фактите не е налице спорq като 2016 г. е втора година от поетия ангажимент по направление "Биологично земеделие" и са заявени за подпомагане пчелни семейства в преход към биологично земеделие. След като за 2015 г. вече е получено финансово подпомагане за преход към биологично земеделие, което в случая е 12 месеца, отказът за финансово подпомагане за следваща година се явява материално законосъобразен. Решението на съда е неправилно и следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон, като по същество жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на спора е основателно искането за присъждане направените разноски, които представляват 70.00 лв. платена държавна такса за касационно производство и по 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,